Държавата е на червено!

Държавата е на червено!

Парите, с които след 10 май правителството може да разполага, за да покрива текущия дефицит, са едва 200 млн. лева.

 

 

Това става ясно от съобщението на Министерството на финансите, в което се съдържат основните акценти от изказването на финансовия министър Росица Велкова пред Народното събрание. И за да няма предизвикани от интерпретацията му недоразумения, ще цитираме:

"Министър Велкова представи и състоянието на фискалният резерв към 30.04.2023 г. Той е в размер на около 11,95 млрд. лева, в т.ч. наличности по сметки в БНБ и банки в размер на 10,8 млрд. лв. и вземания от ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други в размер на 1,2 млрд. лв.

Той намалява до около 10,4 млрд. лв., основно поради разходите за пенсии по бюджета на ДОО.

Министър Велкова съобщи, че допълнителен фактор за поддържане на относително висок по размер фискален резерв през изминалите месеци на 2023 г. е разпоредбата на §15 от ПЗР на т.н. удължителен закон. Съгласно тази разпоредба Министерският съвет не може да използва средствата по единната сметка на Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и средствата по програми и проекти на Европейския съюз за извършване на разходи и трансфери. Това ограничение приложено към 30 април 2023 г. регламентира, че от наличните средства по сметки в БНБ в обхвата на фискалния резерв в размер на 10,1 млрд. лв., за разплащане на разходи и трансфери са налични едва 1,8 млрд. лв. (малко над необходимите около 1,5 млрд. лв. за изплащане на пенсиите до 10-то число на месец май), докато остатъкът от 8,3 млрд. лв. в БНБ (3,7 млрд. лв. на ДФГУДПС и 4,6 млрд. лв. по програми и проекти на ЕС) са условно „блокирани“ от посочената разпоредба,

а към 10 май за разплащане на разходи и трансфери (след изплащане на пенсиите) вече са налични едва 0,2 млрд. лв.“

Това означава, че Народното събрание в спешен порядък трябва да вземе решение, което може да е в няколко посоки. Първата е да приеме Бюджет 2023 със съответното увеличение на тавана на дълга, който може да емитира правителството, за да покрие дефицита (колкото и да е той) до края на годината. Втората възможност е актуализация на сега действащият бюджет в частта му, определяща тавана на дълга, така че да може да се финансира очакваният дефицит.

Третата опция е да се разблокират средствата от въпросния държавен фонд, известен още като Сребърен фонд,

както и от сметките по програми и проекти от ЕС и правителството заемообразно да може да ги ползва за финансиране на бюджетния дефицит. Последното означава страната да остане за дълго време, ако не и завинаги, без Сребърен фонд, който по замисъл трябваше да носи доходи за финансиране на добавки към съществуващите пенсии. Зануляването на този фонд по същество означава държавен грабеж над гражданите.

Що се отнася до парите от ЕС, възстановяването им отново ще бъде свързано с увеличение на дълга, защото при обявените приходи и разходи на хазната, както и темповете и причините за нарастването им, е ясно, че

без заеми връщането на ползваните от хазната европейски средства е невъзможно.

И всичко това ясно се вижда от данните, предоставени от министър Велкова.

"Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма по нарастват 2 051,4 млн. лв. или 11,5 на сто през първите четири месеца на тази година в сравнение със същия период на 2022 г. Те са в размер на 19 840,4 млн. лева. Данъчните и неданъчните приходи отчитат ръст спрямо първите четири месеца на предходната година, докато постъпленията в частта на помощите, където се отчитат основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС са по-ниски.

В частта на данъчните и осигурителните приходи се отчита най-голямо номинално нарастване - с 1989,4 млн. лв. или 14,2 на сто. Информацията за приходите по отделните данъци е:

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 20 937,6 млн. лв. При тях също се отчита номинален ръст от 4 031,1 млн. лв. (23,8 на сто) спрямо първите четири месеца на предходната година. Най-значително нарастване има при социалните разходи (1594,0 млн. лв.), в т.ч. разходите за пенсии (1348,1 млн. лв.), както и в частта на разходите за персонал (770,0 млн. лв.), разходите за издръжка (681,6 млн. лв.), разходите за субсидии (606,0 млн. лв.) и други.

Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера,

разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, увеличени размери на възнагражденията в редица администрации, действащи програми за изплащане на компенсации на небитовите крайни потребители на електрическа енергия и други", се казва в съобщението на Министерството на финансите.

Когато темпът на нарастване на разходите - 23,8%, е два пъти по висок от отчетения ръст на приходите - 11,5%, е ясно, че

без свиване на разходите няма как да се очаква свиване на очаквания огромен бюджетен дефицит.

- от корпоративни данъци - 788,7 млн. лева.

- от данъците върху доходите на физическите лица - 1851,1 млн. лв.,

- от ДДС - 4905,3 млн. лева.

- от акцизи (нето) - 2064,8 млн.лв.

- от мита - 105,7 млн. лв., което е с 37,7 млн. лв. по-малко спрямо приходите от мита към месец април 2022 година.

- от другите данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) - 1384 млн. лв.

- от социално и здравноосигурителни вноски (по бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на НЗОК) - 4889,4 млн. лв.

- неданъчните приходи - 3218,1 млн. лв.

- помощите и даренията са в размер на 610,8 млн. лв.

А ако той не бъде свит, дълговото му финансиране ще стане при непосилни за страната цени.

Станете почитател на Класа