- Г-н Адемов, здравният министър д-р Божидар Нанев каза, че задълженията на лечебните заведения са над 322 млн. лева. Можем ли да очакваме фалити на държавни болници?
- Не допускам, че ще се стигне до фалити на държавни болници, защото всяка година Министерството на финансите е покривало част от задълженията на държавните болници. Смятам, че ще се намери подобно решение и сега. За да съществува една болница, тя има един източник на приходи – това са клиничните пътеки. Няма източник на финансиране, като изключим това, което дава държавата на неосигурените болни. Всяко лечебно заведение трябва да приема повече болни, за да има по-големи приходи. Когато цената на услугата е по-ниска от предлаганата в болницата обаче, се създават абсолютно обективни условия за трупане на дългове. Решението на този проблем трябва да се търси в това, собственикът на лечебното заведение да поема материалната издръжка, като ток, парно и др., а здравната каса да се грижи само за медицинската дейност.

- За другата година ще се намали и бюджетът за здравеопазване. Как ще се отрази това на болниците?
- При всички положения това ще се отрази на бюджета на болниците. Единият начин да се справят с тази ситуация е да намалят приема на болните, вторият начин е да се намали възнаграждението на персонала. За мен и двата начина са абсурдни. Министърът на здравеопазването каза нещо, което звучи много страшно – да се създадат такива условия за сключване на договори, които да пренасочват финансовият ресурс към по-големите болници. А какво ще правят по-малките? Това за мен не е правилно.

- Пациентските организации също не са доволни от парите за здравеопазване за следващата година...
- ...Такива претенции ще завалят от всички посоки, не само от пациентските организации. От друга страна, смятам, че до внасянето на бюджета може да има някакви корекции в това 10% намаление, за което се говори. След една седмица, когато е крайният срок за представянето на бюджета, всичко трябва да стане ясно. Ако държавата сметне, че здравеопазването е приоритет, то трябва да отдели по-голям финансов ресурс.


- Докъде стигнаха обсъжданията по промените в Закона за здравното осигуряване и какво смятате за тях?
- Аз съм напълно несъгласен с това, което се представя. В момента в сектор здравеопазване в новото управление се очертават три центъра на влияние. Не мога да разбера как е възможно от 111 параграфа на един закон да се променят 96. Това не е допустимо по Закона за нормативните актове. Шефът на здравната комисия Лъчезар Иванов твърди, че това са фундаментални, основни промени, а според Закона за нормативните актове това налага създаването на нов нормативен акт, но това е формалната страна. По-важното е, че този въпрос не се внася от Министерския съвет, а от един народен представител. Когато се внасят такива фундаментални промени, Министерският съвет е този, който поема отговорността. Не съм съгласен и с това, че ще се отнеме контролната функция на Националната здравноосигурителна каса и тя ще се превърне в един банкомат. Други организации в сектора също не подкрепиха закона.
Друга неприемлива промяна е, че санкциите, които се събираха досега, отиваха в бюджета на касата и отново можеха да се използват за плащане на медицински услуги и медицинска дейност, а при новия режим тези пари ще отиват в държавния бюджет. Идеята на управляващите е да има централизирано управление. Управителят на Надзорния съвет на касата ще бъде назначаван от Министерския съвет. От друга страна, директорът на НЗОК ще се избира от Народното събрание. Това означава, че се прави една държавна структура. Управляващите предлагат пълно одържавяване на касата. Това обаче са публични пари, което предполага публичен контрол. Тези неща в закона не са добре обмислени. Приветствам решението да се започнат промени, но сегашният закон може само да влоши нещата, вместо да ги подобри. Според мен той трябва да бъде изтеглен и да се преработи.


Интервюто взе Соня Стамболийска