Съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков направи поредния си "лапсус" с българския език. Обяснявайки ползите от приемането на еврото у нас той обърка термините "деноминация" и "девалвация". В този момент лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов му напомни какво означават двата термина и му каза, че човек с такива познания могат да го лъжат както си искат.
Лапсусът дойде, когато Петков припомни деноминациите, случило се в България през последните 100 години. "Влизайки в еврозоната, в България ще махнем най-големия риск от последните 70 години. Нека да кажем така 1952 година, девалвация 1 към 100. 1962 девалвация 1 към 10. 1999 девалвация 1 към 1000", каза той.
"Само да вметна, става дума за нещо съвсем различно - за деноминация", поправи го Костадинов.
Впоследствие спорът между двамата продължи.
"Говорих с гуверньора на БНБ, само 900 милиона евро български пари ще бъдат вложени от БНБ в ЕЦБ", направи твърдение Петков в ефира на БНТ.
"БНБ не изчезва догодина, ще се освободят 20 милиарда, които могат да останат като капитал на БНБ ли да си платим външния заем", каза още той.
В този момент Костадинов го попита, дали наистина вярва на шефа на Централния депозитар. Чувайки положителен отговор, лидерът на "Възраждане" отвърна на Петков:
"Максимално добронамерено към вас, г-н Петков. Когато в кабинета гуверньора на БНБ влезе човек, който бърка термините девалвация и деноминация, той може да бъде лъган и мятан по върбите, както си иска. Аз ви казах, че милиардите са 72, а вие ми казвате при нас ще останат 20.
Напротив ще останат 40 без 30-те, които ще отидат в ЕЦБ. Тук е големият проблем. Имате ли доверие на българското правителство, че тези милиарди ще бъдат изхарчени правилно само с подписите на един или двама министри.
Не вярвайте на Радев, защото когато ние искахме да говорим с Радев по този повод, той не искаше да ни приеме. Това е показателно".
"Ще предложим закон тези 20 милиарда да бъдат използвани за погасяването на външния ни дълг", увери Петков.
Лидерът на ПП се опита да върне топката на Костадинов с въпроса: "Кажете като историк 1952, 1962, 1999 година, знаете ли каква е била инфлацията по време на тези периоди?".
"Там има хиперинфлация, но нека да кажа. Дадохте един много добър пример с Турция, там има девалвация. Деноминация, когато от 1 към 1000 става 1 към 1. Тоест, Деноминацията е нещо хубаво. Това са парични реформи, махат се нули защото икономиката расте. Затова нашият лев е BGN е new, а не БГ, както е бил преди", отговори му Костадинов.
"Грешка!", отвърна му Петков и продължи: "За да махнете трите нули, понеже съм учил икономика, преди да махнете нулите имало е 24 000% акумулирана инфлация. Първо идва девалвацията и после деноминацията. Мислите ли, че в България няма опасност да дойде едно правителство, което да харчи толкова много, че единствения начин да се измъкне е да направи девалвация и след това деноминация. това се е случвало три пъти".
"Случвало се е, но тогава не сме имали валутен борд", отбеляза лидерът на "Възраждане".
"Бордът се маха с решение на парламента, вие вярвате ли на този парламент. Този ли парламент ще гарантира моите спестявания? На кой да разчитаме?", каза Петков.
"А вие вярвате ли?", попита го на свой ред Костадинов.
"Не" - отговори му Петков.
"Ми да го махаме този парламент", предложи Костадинов.
Какво е сеньораж?
Друг момент, в който Петков блесна с речников запас бе, докато коментира темата за "глобалния суверенитет": "В глобалната икономика колкото си по-голям, в колкото повече, колкото ти е по-силен съюзът, толкова по-голямо конкурентно предимство имаш. Неслучайно Щатите и Европа в момента са единствените центръве в света, които могат да правят "синьораж" - или това е да можеш да правиш печалба от това, че си резервна валута на другите държави".
(Б.р. Думата е "сеньораж". Сеньоражът е печалбата, формирана от разликата между разходите за създаването на парична емисия и номиналната стойност на парите, получени от емисията).
Българската икономика е достатъчно свързана с еврозоната
"Всички сме решили да живеем в правова държава с конституция. Конституционният съд се произнесе принципно. Неща, които са уредени в конституцията, не трябва да влизат в референдум. През 2005 г. сме се подписали под международен договор за влизането в ЕС. Част от него е приемането на еврото като валута. Ако преди договора бяхме направили референдум, щеше да има смисъл. Ако си влязъл в чакалнята, нещата стават автоматично." Това коментира съпредседателят на ПП Кирил Петков преди спора да избухне.
Според Петков близо 70% от търговията на България е с еврозоната. Вярвал, че ще получим отговор, че българската икономика е достатъчно свързана с еврозоната, за да може да направим своята стъпка напред.
"Прекалено много всеки застава срещу всеки, едва ли не изглежда като лични битки. Ние имаме две цели - България в сърцето на Европа и България срещу корупцията. Станахме много политици, много партии. Ние си знаем нашия път, това е пътят на България да успее повече. Няма да влизаме в тези махленски разпри между различните политици", каза още Кирил Петков.
"Когато става дума за противоконституционен акт срещу еврозоната, сме против тази политика. Това, че сме против политиката за спиране на България в сърцето на Европа не ни спира да инициираме вот на недоверие към правителството по политики, за които не вярваме,че ще се справят добре", уточни съпредседателят на ПП.
Той припомни, че валутният борд като система влиза за първи път по време на колониалните режими - Бенин, Камерун, Конго, Чад, Сенегал.
"Колонизаторът дава политиките на колониите си, без да ги пита какво мислят те Когато влезем в еврозоната, спираме да сме получатели на инструкции и сядаме на масата. Това е качване на суверенитета. Имаме споделен суверенитет. Държавите в еврозоната с по-високо БВП на глава на населението и с по-ниска инфлацията. Еврозоната е по-успешна цялостно", категоричен беше Кирил Петков. Според него ако искаме да нямаме риска от поредно ограбване на спестявания на българските граждани, влизайки в еврозоната, това ни дава стабилност.
