Страх от "края на света" имаше преди да влезем и в ЕС, и в Шенген

"Ние се страхувахме, че (заради еврото) ще загубим суверенитет. Но всъщност големият си суверенитет България загуби през 1997 г. и 1998 г., когато провали собствената си икономика и собствената си валута", припомня в интервю за Mediapool Ивайло Калфин, бивш вицепремиер, министър на социалната политика и на външните работи. Понастоящем той е директор на Европейската агенция за подобряване на условията на живот и работа (Eurofound). По думите на Калфин страхове от "края на света" имаше и преди присъединяването към Европейския съюз, и към Шенген, то в крайна сметка те не се сбъднаха. 

- Г-н Калфин, какво реално стои зад хода на президента Румен Радев да поиска референдум за присъединяването към еврозоната на толкова късен етап?

- Нямам никаква представа. Не разбирам нито времето, нито защо той обърна позицията си на 180 градуса, нито аргументите, в които казва, че не му харесва кампанията и че институциите били с нисък рейтинг. Ниският рейтинг се дължи на други неща, а не на приемането на еврото. А и не знам кога точно някой може да бъде доволен колко ефективна е една кампания. Така че не намирам никаква логика в този ход, но ще видим в бъдеще какви ще бъдат действията му.

- Политически ход ли виждате в предложението?

- То е очевидно политическо, защото излиза от канцеларията на държавния глава. Няма никаква нормална и реална обосновка искането на референдум, който не е за еврото или против еврото, а за това дали да се присъединим в еврозоната точно през 2026 г. Няма смислена логика, което означава, че се преследват изцяло политически цели, които ще видим какви са.

- Но много хора харесаха този ход на президента, което означава, че една част от обществото действително се страхува от въвеждането на еврото. Дълбокият въпрос е защо част от българите така и не се убедиха, че присъединяването към еврозоната е правилно решение?

- Сигурно причините са много - недостатъчно адекватната кампания на правителството и закъснялата и масирана скъпоплатена кампания в социалните медии и други медии против еврото, за която е интересно откъде се режисира и управлява. Проблем са и политическите клетви на правителствата години наред, че те съществуват само и единствено заради влизането в еврозоната, което също е абсурдно. Съществуването на едно правителство не трябва да бъде свързано с тази тема. Има много проблеми, но това не подменя смисъла от приемането на еврото за България, което действително е добре обосновано.

- Защо аргументите "за" влизането на България в еврозоната надделяват според вас?

- Причината е много ясна - в момента левът е изцяло свързан с еврото. Той е различна деноминация на еврото, която се използва в България. Но в момента България няма абсолютно никакво участие във взимането на решенията, свързани с еврото. Тези решения се взимат от Европейската централна банка и от Съвета на финансовите министри на държавите от еврозоната. След като не участваме в тях, някой друг управлява нашата валута. А с влизането в еврозоната страната ще има участие в нейното управление. Това според мен е най-простият и най-убедителният аргумент.

- Социолозите казват, че масовият страх е от инфлацията, че еврото само по себе си ще бъде допълнителен фактор за повишаване на цените. Защо хората не чуха аргументите, че поскъпването в другите страни в първите месеци и години по причина на приемането на еврото се оценява на проценти, малко над нулата?

- Тези приказки, че ще настъпи краят на света, ги чувахме и преди влизането в Шенген, когато се разпространяваха страховете, че ще ни залеят бежанци. Слушахме ги и преди да влезем в Европейския съюз - че ще вземат управлението на държавата. Очевидно, че нищо от това не се случи. Очаквам по подобен начин да се убедим, че цените не растат заради еврото. Даже в еврозоната инфлацията е доста по-умерена, отколкото извън нея. Отделен въпрос е, че най-вероятно ще има еднократен ефект от спекула, свързана с това, че продавачи и търговци ще се опитат да се възползват от промяната, въпреки че цените ще се обявяват в двете валути. В този случай е много важно контролните органи да си свършат работата. Но едно нещо е много важно и трябва да се знае. В момента цените растат и в левове. Така че дали сме в евро, или в левове, инфлацията е факт и не трябва да се приписва на еврото после всяко повишение на цените. Очаквам след това цените да се успокоят.

- Паралелът с влизането в ЕС, който направихте, е много важен. Преди присъединяването към ЕС също имаше много страхове - наприме този, че българската икономика ще се окаже неконкурентоспособна. Ще припомните ли от какво се страхувахме тогава и какво излезе накрая?

- Ние се страхувахме, че ще загубим суверенитет. Но всъщност големият си суверенитет България загуби през 1997 г. и 1998 г., когато провали собствената си икономика и собствената си валута. В последните дни гледам хора като Румен Гечев, които на практика ликвидираха лева с икономическата си политика, а сега се жалват от еврозоната. Всъщнст тогава България беше в най-тежката позиция. Ние влязохме в ЕС с производителност на икономиката около 35-36% от средноевропейската, тоест трима българи трябваше да изработят това, което един европеец изработва. Сега наваксваме и сме малко над 50%, въпреки че можем и по-бързо да се справим. Но очевидно и доходите, и свободата на пътуване, и възможностите за работа на българите са много по-добри, отколкото бяха преди 18 години. До голяма степен това се дължи на Европейския съюз. Отделен е въпросът, че България би могла доста по-добре да се възползва от това членство.

- Стои ли геополитическата тема в дебата за еврото и възползват ли се проруските и евроскептичните партии от тези страхове на хората?

- Сигурно има геополитически момент и не е ново, че вероятно Русия и други геополитически фактори се опитват да разбият и подкопаят единството в ЕС. Русия неведнъж го е показвала. Новата американска администрация също започна с такива заявки - не да говорят с Европейския съюз, а с отделните страни членки. Просто ЕС е много по-силен, когато е заедно и аз ги разбирам, че предпочитат по-слаби партньори. Тези усилия се изразяват и в цялостната среда - включително медийна и пропагандна. С изненада чух по медии, и то не социални медии, платени съобщения против еврото. Кой плаща за тези съобщения?

- Да, наистина кой плаща за тях?

- Не е моя работа да търся отговор на този въпрос, но докато си слушах радио в колата, чух популярен артист, който ми разказва, че си мечтаел за апартамент и сега не иска България да влезе в еврозоната, защото той не може да си купи апартамент. Той е приблизително на моята възраст и не знам защо досега не си е купил апартамент в левове. Това е абсурдно, но очевидно - платено. Не вярвам радиостанциите да пускат про боно подобна абсурдна пропаганда.

- Какъв следва да е отговорът на всичко това от страна на държавните институции, на системните партии?

- Държавните институции трябва да продължат политиката, която водим. Изключително вредно е да се вложат огромни ресурси - и дипломатически, и политически, и икономически, и в един момент държавният глава да удари спирачката на тези усилия. Това поставя държавата ни в изключително лоша светлина пред партньорите. Но това, което е по-важно според мен, е какво се случва в страната. Страховете на хората трябва да бъдат чути. И не да се прави напук. Очевидно има хора, които все още не вярват достатъчно, че влизането в еврозоната ще бъде положително за държавата, и тук според мен правителството би могло да направи доста неща. Включително да удължи периода, в който се плаща паралелно в левове и евро, за да могат хората по-лесно да минат през този етап. Такива мерки за повишаване на доверието според мен са много важни.

- Има ли наистина начин да се повиши доверието на хората в еврото на този късен етап?

- Трябва да се отговори на въпросите, които хората си задават и които пропагандата против еврото непрекъснато подклажда. Например ще се увеличат ли цените заради еврото и как ще се контролира това. Аз пак казвам, че процесът на инфлация е обективен, независимо в каква валута се разплащаме. Какво ще стане със спестяванията на хората? Слушах пълни глупости, и даже в медии ме питаха, дали е вярно, че ЕС ще конфискува спестяванията на хората, ако не си похарчат заплатите за няколко месеца. Това са абсурдни неща, които се разпространяват.

- Да, при това се разпространяват от евродепутат.

- Евродепутатите не са имунизирани против глупости или умишлено изкривяване на истината. Това не е вярно просто. Друг страх на хората е дали ще се повишат цените на имотите заради приемането на еврото. Сигурно има някакви хора, които се опитват да отидат в някаква сигурна инвестиция. Но не трябва да забравяме, че любителите на лева, когато той се разклати през 1997-1998 г., бързаха да си купят долари, за да си запазят спестяванията. Чуват се приказки, че резервите в БНБ ще заминат занякъде. На всички тези абсурдни спекулации трябва да има отговори, защото те насаждат погрешно разбиране за еврото.

- А кой трябва да говори, защото институциите наистина не са с висок рейтинг. Кой да говори на хората, за да му вярват?

- Институциите не могат да се скрият от тази отговорност. Но виждам също позиции на работодатели, на синдикати, на бизнеса. Има експерти, икономисти, журналисти - хора, които се ползват с доверието на обществото и е хубаво да ги казват тези неща. Ако България действително убедително мисли, че сме част от европейското семейство и че то е полезно за нас, а нямаме някаква по-хубава алтернатива от членството в ЕС, то това е свързано с пълната интеграция и с приемането на еврото. Не за да угодим на някого, а за да участваме в решенията, които имат отношение към нас. В момента нищо не зависи от нас и чакаме някой друг да решава.

Източник: mediapool.bg