Споразумение за създаване на Съвет по иновации, който трябва да бъде връзката между бизнеса и българската наука, подписаха вчера БТПП и БАН. Залогът си струва. Става дума за близо 90 млн. евро, предвидени по програма „Конкурентоспособност“, за насърчаване на иновации във фирмите. И като се има предвид обстоятелството, че не всички средни, да не говорим за малки предприятия, имат свои научни колективи, сумата е достатъчно стимулираща бизнесът най-сетне да погледне към българската наука. Към това, което предлага тя като разработки и технологии, и да прецени дали могат да развиват производства и да печелят съответно европроекти.
Идеята за създаването на иновационна борса не е нова. Върти се в публичното пространство вече няколко месеца и за пръв път бе лансирана след икономическия форум „Българският бизнес и българската наука“ в края на миналата година, на който бяха изнесени потресаващи данни за липсата на взаимодействие между работодателите и нашите учени. От проучването на „Алфа рисърч“, поръчано от фирмите „Вайс профил“ и „Био трии“, които имат такива научни екипи и работят с учени от БАН и от ХТМУ, тогава стана ясно, че като цяло българският бизнес не проявява интерес да инвестира в родната наука. Около 80 процента от фирмите в страната не се интересуват какво раждат нашите научни институти и много малко от работодателите са склонни да дават пари за български научни разработки. Организаторите на форума сигнализираха, че дори в БАН научните колективи не знаят върху какво работят колегите им. В такава мъгла не може да се очаква, че българските предприемачи ще са наясно какви научни разработки има в момента, кои може да бъдат вкарани в производството и да донесат печалби. И това се получава, защото няма работещ регистър, от който могат да почерпят такава информация. В началото на януари стана известно, че БСК е правила опити за създаване на такъв сайт за научни разработки преди три години, но оттогава той не е бил обновяван. А науката се развива.
И докато липсата на подобна борса за идеи доскоро не е било проблем за предприемачите, които са си купували такива разработки от чужбина, сега , по време на криза , нещата не стоят точно така.
Да кажем, че е дошло времето българският бизнес и българската наука най-сетне да намерят пресечни точки и да установят добро взаимодействие помежду си. Това ще спести не само пари на работодателите, които искат да развиват бизнеса си с нови технологии, но и ще даде възможност на науката за свежи пари. Въпросът е да се случи, а не само да се говори. Защото излиза, че пътят към европарите у нас е постлан основно с добри идеи и малко действия.
Най-четени статии:
-
Independent: След падането на Часов Яр позициите на украинските въоръжени…
-
Пробивът на ВС на РФ в района на Очеретино може…
-
Конгресменът Джефрис: Съединените щати могат да се намесят в конфликта,…
-
Информацията за пристигането на легионери в Украйна беше потвърдена от…
-
Депутатът от Държавната дума от Кримския регион Михаил Шеремет заяви,…
-
По поръчение на Върховния главнокомандващ въоръжените сили на Руската федерация,…
-
Западът надцени икономическото си влияние в света, надявайки се, че…
-
Марочко: Киев изтегля резерви в Константиновка за усилване фланговете на…
-
Мадуро отбеляза ролята на Путин за възстановяването на Русия след…
-
Рогов: Наемниците все по-често се отказват да воюват за Украйна…
от нета
-
ОВЕН (21 март - 20 април) Не трябва да пренебрегвате…
-
България присъства с 50 рекорда в Гинес, съобщи „Телеграф“, цитиран…
-
Великденските празници и почивни дни вече са към края си,…
-
"Черна книга“, обвита в мистерия, за която се смята, че…
-
Жените подценяват значението на секса, а мъжете го надценяват. А…
-
Какво искат мъжете? Този на пръв поглед сложен и твърде…
-
Култова случка накара мрежата да прихне в смях. Уникалното видео,…
-
Жителите на Капри в Италия напускат острова заради наплива от…
-
Светът е пълен с чудеса и мистерии. Знаем малко за…
-
Башар Рахал погна колегите си актьори, но хитро - индиректно,…