Гледай Атина, мисли за София

Не за пръв път Гърция посреща Владимир Путин. Тази визита обаче е по-особена. Тя е първото му официално държавно посещение в страна-членка на ЕС от 2014 г. насам - т.е. след началото на украинската криза, след която интензивността на европейските пътувания на Путин рязко спадна.

 

За последно Европа посрещна руския президент през ноември 2015 г. - когато в Париж се организира конференцията на ООН за климата. Двустранни посещения обаче не са се случвали от повече от 15 месеца - откакто Путин посети Унгария през февруари 2015.

 

Гърците обаче посрещнаха руския държавен глава повече от радушно.

 

2500 полицаи осигуряваха безопасното преминаване на президентския кортеж по улиците на Атина. Една от частните радиостанции в гръцката столица цял ден въртеше съветски песни в ефира си.

 

Премиерът Алексис Ципрас енергично изтича по стълбищата, за да посрещне своя висок гост от Москва с горещи приветствия. По време на преговорите и при подписването на договорите цареше - както е прието да се отбелязва в официозните съобщения - "дружеска атмосфера на взаимно разбирателство и съгласие".

 

И все пак - какъв е реалният резултат от тази визита, извън ритуалните уверения за вечна дружба и разширяване на сътрудничеството?

 

Ако не броим културния обмен, увеличението на гръцките студенти в руски ВУЗ-ове по държавна поръчка и очакванията за едномилионен приток на руски туристи в Гърция през това лято, може да се каже, че посещението на Путин напълно се справи с решаването на пропагандни задачи за вътрешна употреба.

 

Към това трябва да добавим и посещението на култовия манастир в Атон в чест на 1000-летния юбилей от присъствието на руски монаси на гръцка земя - още една духовно-религиозна "скрепка", която подчертава вековните традиции на православните връзки на Русия с далечната чужбина.

 

Владимир Путин на епископския престол в храма Протатон (Атон)

 

Макар че - дали можем да считаме киевските монаси от XI век за руснаци в съвременното етническо разбиране?

 

Това, което не се случи, обаче, беше предсказваният от някои ведомствени политолози руски пробив на западната блокада и отмяна на санкциите на фона на размяната на украинката Надежда Савченко с Киев.

 

Президентският самолет на Путин още не беше кацнал в Атина, когато на срещата на G7 в Япония лидерите на водещите световни сили твърдо заявиха, че докато Москва не изпълни всички изисквания на Минското примирие, няма да има никакво разхлабване на режима на финансов и икономически натиск срещу Русия.

 

Ако пък трябва да оценим избора на Гърция в качеството й на отправна точка за "презареждането" на отношенията между Русия и Запада, едва ли можем да го определим като удачен.

 

За втора поредна година гърците отчаяно се борят за спасение в рамките на Европейския съюз, като се опитват да се измъкнат от тежката финансово-икономическа криза.

 

Още през 2015 г. премиерът-левичар Ципрас се раздели с идеалистичните си илюзии, че ще получи някаква помощ от Москва в това отношение - независимо дали под формата на реални кредити или на перспективни инвестиционни проекти.

 

Да, вярно, че тогава Русия обещаваше да построи гръцки хъб за своя природен газ, който трябваше да влезе по тръбите на "Турски поток". Само че "потокът" загина под отломките на сваления от турците бомбардировач Су-24.

 

Към настоящия момент тежестта и позициите на Гърция в ЕС приличат на ролята на почти безнадеждно болния роднина, който едва ли може да се нагърби с функцията на лобист за Кремъл в коридорите на властта в Брюксел или други европейски столици.

През последните два месеца темата за гръцкия дълг отново се превърна в проблема на деня за ЕС - отново по спешност бяха нужни финансови инжекции, за да не изпадне икономиката в кома.

 

Кабинетът на Ципрас подготви нова извънредна програма за допълнителни съкращения на заплатите на държавните служители, на пенсиите и на други социални разходи. Правителството се принуди да увеличи данъците, както и цените на стоките - от бензина, до кафето и цигарите.

Само при тези услоовия министрите на финансите от Еврозоната се съгласиха да отделят за Гърция още 10,3 млрд. долара, които основно ще отидат за разплащане на лихвите по предишните кредити, отпуснати от Тройката (ЕЦБ, ЕК и МВФ).

 

И всичко това се случи само една седмица преди визитата на Путин.

 

Трудно е да се прогозира как мерките на гръцкото правителство за изход от кризата ще се отразят върху съдбата му, особено като се има предвид, че парламентарно мнозинство се крепи на 3 гласа разлика срещу опозицията.

 

Със сигурност обаче можем да очакваме масови социални протести В Гърция след началото на 2017 г., когато новата икономическа програма ще влезе в сила.

 

Достатъчно ясно свидетелство беше мащабната земеделска стачка през януари и февруари, която блокира основните пътища и дори контролно-пропускателните пунктове по границата с България.

 

Тогава фермерите протестираха срещу двукратното увеличение на данък общ доход и повишаването на пенсионните осигуровки с 20%. Сега към тази тежест се добавят и съкращаването на размера на пенсиите, поскъпването на горивата и новият ръст на ДДС.

 

Въпреки прогнозите и очакванията, визитата на Путин в Гърция не внесе яснота и по въпроса дали Русия ще доставя газ до Европа по южния вариант.

 

Февруарският меморандум на "Газпром" с италианската Edison SpA и гръцката DEPA SA за доставки на руски газ в Гърция и Италия по дъното на Черно море през трети страни все още има чисто теоретичен характер - доколкото тези "трети страни" могат да бъдат или България, или Турция, които имат обща граница с гръцката територия.

 

По ясни причини - Турция отпада, остава само България.

 

През последните месеци руските политици нееднократно намекваха за подновяването на "Южен поток" - уж по инициатива на България. Този "камуфлажен" сондаж е напълно обясним - в крайна сметка, лично Путин затвори тази тема през декември 2014 г.

На свой ред - българските официални лица, които категорично отричат подобни намеци, се стараят да изключат "Южен поток" от своя всекидневен политически и икономически лексикон.

 

Наред с анонсираните от премиера Бойко Борисов геологически разработки в търсене на собствен природен газ в шелфа на Черно море, София насочи основните си усилия към това да убеди Европейската комисия в необходимостта от финансиране на строителството на газов интерконектор, който би свързал в единна система газопроводите на всички балкански страни - от Румъния до Гърция и от България до Сърбия и Унгария.

 

Сега проектът, наречен "Балкан", придобива реален вид.

 

През април българската компания "Булгартрансгаз" и румънската "Транзгаз" подписаха договор с австрийката Habau за полагане на газопровод между двете страни в най-сложния участък по дъното на река Дунав. По план - първият конектор на територията на България трябва да бъде пуснат в действие до есента.

 

 

По съвпадение - точно преди гръцката визита на Путин, в София пристигна комисарят по въпросите на климата и енергията от ЕК Мигел Канете.

 

 

В хода на срещата си с Бойко Борисов той изрази пълната си увереност, че България има добър потенциал да построи на своя територия мощен газов хъб, а ЕС ще поддържа това начинание по всякакъв начин.

 

Предполага се, че газът в българския интерконектор ще влиза от Азербайджан в Каспийския регион, но както отбеляза и премиерът Борисов - той ще бъде отворен и за руски енергоносител. Разбира се - ако Москва го поиска.

 

Само че в този случай "Газпром" вече няма да може да претендира за монополно право за доставки на газ до крайния потребител и при това - да диктува ценовата политика. Руският енергиен гигант ще се принуди да продава целия си обем на входа на тръбата на газоразпределителния хъб.

 

И то - по цени, които ще се определят от Европейската комисия.

Станете почитател на Класа