Дьо Гол беше прав за Великобритания, че няма европейско призвание

„ЕС умира. Надявам се, че сме извадили първата тухла от стената“, екзалтирано каза Найджъл Фараж, лидер на Независимата партия на Обединеното кралство (ЮКИП).Той предложи 23 юни, когато британците гласуваха (51,8% от участниците) да напуснат Европейския съюз, да бъде нов национален празник, наречен Ден на независимостта. Само че писателката Джоан Роулинг, която искаше Шотландия да остане в Обединеното кралство и Великобритания – в ЕС, написа гневно в Туитър: „Шотландия сега ще търси независимост. Завещаното от Камерън ще доведе до разпадането на два съюза. Нищо от това не е необходимо да се случва.“ Решението на Дейвид Камерън, който скоро ще бъде бивш премиер, за провеждане на референдум за членството на Великобритания в ЕС, подсигури разпадането на Обединеното кралство. 58% от англичаните гласуваха „излизане“, докато 62% от шотландците гласуваха „оставане“. „Демократически неприемливо“ е Шотландия да бъде извлечена от ЕС заедно с Англия, заяви първия министър Никола Стърджън, и нарече „твърде вероятен“ втори референдум за независимостта на Шотландия. Остава да се види дали историческата грешка на Камерън също така ще предизвика разпадането на ЕС, но съществуват много крайнодесни националисти в други страни от ЕС, които се надяват да се стигне до ефекта на доминото. Марин льо Пен, лидер на френския национален фронт, нарече британския референдум „ключов момент в историята на Европа“ и каза „Надявам се французите да направят същото упражнение“. И Frexit би бил само началото. Геерт Вилдерс, за чиято антимюсюлманска и антиимигрантска Партия на свободата се прогнозира да спечели 46 от 150-те места в холандския парламент на изборите идната година, обеща, че ако бъде избран, Холандия ще проведе свой собствен референдум за Nexit. Италианската антиимигрантска Северна лига и популисткото „Движение 5 звезди“ призоваха към референдум за италианското членство в ЕС. Кристиан Тулесен Далс, лидер на датската Народна партия, каза, че Дания трябва да последва британския пример. Националистките лидери в Източна Европа като полския Ярослав Качински и унгарския Виктор Орбан се отдадоха на жестока реторика срещу ЕС през цялото време. И така нататък. Но повечето от хората, които може и да са гласували за тези националистки лидери, не желаят разрушаването на ЕС, а само големи промени в начина, по който той работи – особено реформирането или отмяната на еврото и много по-стриктен контрол върху имиграцията. За разлика от „малките англичани“, които гласуваха за Brexit, те виждат в ЕС съществена преграда срещу завръщането към старата Европа на безкрайни свирепи войни. Лидерите на ЕС трябва да възприемат много твърда линия в преговорите за отношенията на ЕС с останките от Великобритания след излизането на страната от съюза. Страшен пример трябва да бъде даден на националистите и популистите от останалите страни, че излизането от съюза е трудно и болезнено. И за да се запази ЕС, те ще трябва или да премахнат, или драстично да реструктурират еврото (но това, така или иначе, е необходимо).

Шансовете са, обаче, ЕС да оцелее. Най-големият му проблем няма да бъде загубата на Великобритания, неговата втора по големина икономика, а по-скоро фактът, че след Brexit Германия ще доминира в Съюза дори повече, отколкото вече го прави. Що се отнася до англичаните, те си постлаха завивките и ще трябва да си легнат под тях. Лирата стерлинга вече загуби доста от стойността си и вероятно ще продължи в тази посока. Последната от трите основни глобални рейтингови агенции“Стандарт енд Пуърс“, ще намали кредитния рейтинг на Великобритания от ААА. Външните инвеститори ще пресъхнат, поради факта, че страната вероятно ще загуби безмитния си достъп до „единния пазар“ на ЕС. Впоследствие нататък по пътя ще последва още болка, когато работните места изчезнат в чужбина, английската икономика навлезе в рецесия и Лондон започне да губи статута си на световен финансов център с единствен съперник Ню Йорк. Това ще направи вътрешната политика достатъчно неприятна, но е малко вероятно антиимигрантската разпаленост и откровеният расизъм, които обезобразиха кампанията "напускане", да намалеят само до грозни последици. Шотландия ще гласува за отцепването си от Обединеното кралство, но ще се изправи пред големи юридически и политически бариери в кампанията си да остане самостоятелен член на ЕС. Най-малкото Испания ще й създаде трудности, доколкото Мадрид не желае да създава прецедент за Каталуня да се отдели от Испания и безболезнено да стане независим член на ЕС. Северна Ирландия ще се изправи даже пред по-големи трудности, тъй като Република Ирландия ще продължи да бъде член на ЕС и поради това ще трябва да възстанови граничния контрол. Една алтернатива, естествено, би била Северна Ирландия (която гласува на референдума твърдо в подкрепа на еврочленството) да се обедини с републиката – но северноирландските протестанти ожесточено ще се съпротивляват на такова предложение, и в този контекст съживяването на въоръжения конфликт в провинцията не е изключено. Триумфът на Brexit е най-жалкия резултат за всички участници и може би дори за световната икономика, коментира БГНЕС. Но може би това не е чак толкова шокиращо: бившият френски президент Шарл дьо Гол наложи вето върху влизането на Великобритания в Общия пазар, предшественика на ЕС, в продължение на пет години въз основа на това, че страната в действителност няма „европейско призвание“. Оказва се, че той е бил прав

 

 

Станете почитател на Класа