След Брексит: Меркел трябва да води 27-те

Антиевропейският вот се печели най-сигурно, когато втълпиш на хората, че Германия иска да се наложи над всички. Точно това се случи на Острова. И все пак: именно Меркел ще трябва да поеме водещата роля в новия ЕС.

 

 

 

 

 

"Не бива да си правим никакви илюзии относно сериозността на положението", гласи краткият коментар на германската канцлерка по повод новата криза в Европа. В лицето на британците Ангела Меркел губи важен партньор, който я подкрепяше по такива важни въпроси като конкурентоспособността и вътрешния пазар. В Европа сега канцлерката се оказва сама вкъщи. И имайки предвид, че тя е най-могъщият и опитен правителствен ръководител в Общността, не ѝ остава нищо друго, освен да поеме водеща роля в ЕС.


Така например на британците трябва ясно да им бъде показано кои граници не бива да прекрачват. Разбираемо е, че сега те започват да правят планове за времената след Брексит. Самият Дейвид Камерън го каза, преди да си тръгне от срещата на върха: британците хем искат вътрешния пазар на ЕС, хем обаче са против свободното придвижване в Европа, тъй като миграцията им създавала много притеснения. Всъщност британците започнаха да се възмущават от чуждите работници на Острова най-вече след като ЮКИП и останалите застъпници за Брексит им внушиха, че мигрантите им пречат. Именно тези политици изпуснаха от бутилката духа на ксенофобията и сега ще трябва да си справят сами с този проблем.


Няма нужда от нови закони


ЕС няма да им протегне ръка за помощ, което си пролича от еднозначния отговор на Брюксел. Франция и Полша им го казаха повече от ясно: Щом искате достъп до вътрешния европейски пазар, тогава ще трябва да спазвате и четирите основни свободи в Европа, една от които е именно свободното придвижване на хора (работна ръка). А след като и Меркел изпрати същото послание, вече става съвсем ясно: за британците няма да има никакви отстъпки. Точка по въпроса.


За германската канцлерка бъдещето след Брексита не е нищо повече от въпрос на най-обикновена политика: Нямаме нужда нито от нови принципни дебати, нито от промени в европейските договори, да не говорим пък за излишно драматизиране на положението. Не се нуждаем и от други референдуми. Макар и Меркел да предпочита да не изрича последното на глас. Вместо това тя иска ЕС да продължи да води практична политика, от която хората да имат ползи: икономически ръст, работни места за младите, инвестиции.


Що се отнася до въпроса за критиките за свръхрегулацията в Европа, Меркел смята да отговори с повече гъвкавост: когато например е нужна държавна помощ за изграждането на дадена индустрия, биха могли да се правят и изключения. Трябва да се гонят повече успехи, а не нови закони. Всъщност това го знаем открай време. И на Меркел би й било най-приятно, ако в това отношение не тя, а французите, италианците и другите в Общността задават посоката. Защото най-сигурният начин в ЕС да надделее антиевропейския вот е да се внуши на хората, че германците се опитват да наложат волята си на останалите народи. Така беше и на британския референдум и подозренията дори все още съществуват. Точно затова и германската канцлерка трябва да бъде много предпазлива.

 

 

Барбара Везел


Барбара Везел


Каква трябва да бъде Германия?


В противен случай при всяка следваща криза или по-сериозен проблем отново всички ще се питаме кой ни ръководи и къде са европейските лидери сега. Нещо, на което сме се нагледали и наслушали. Но колкото и неприятна и трудна да изглежда ръководната роля, ще трябва да си го признаем: след оттеглянето на британците цялата тежест ще падне върху Германия. Защото по-големите ѝ съседки са прекалено заети с вътрешните си проблеми.


Берлин ще трябва да предпази европейската конструкция от срутване. Досега Германия изпълняваше тази роля прекалено колебливо. Оттук нататък няма друг път: тя трябва да демонстрира сила в Европа, но същевременно и скромност. Дори и само поради тази причина в ЕС британците ще липсват изключително много на германците - независимо, че Берлин им е ядосан за хаоса, който предизвикаха.

Станете почитател на Класа