Тях ги газиха с танкове, докато ние манифестирахме. Или защо Швейк не е Бай Ганьо - Ивайло Нойзи Цветков търси причините, поради които България така и не стана като Чехия.

Аз даже малко съм обиден от тая работа. Не конкретно на някого - Хавел, Кундера, Желев, Костов, Луканов и т.н. Просто помня огромната си надежда през 1990-те, когато - свързан по съребрени причини с Чехия (тогава още Чехословакия) - се надявах тихо, че понеже излизаме от един и същ зъл блок, и ние, българите, имаме шанс бързо да прекрачим от Източна в поне Централна Европа.

И сега ми е още по-криво и някак мета-обидено, че никога не бяхме - и никога няма да бъдем - Чехия, която ни задмина с двеста още тогава.

Под властта на различен тип империи

Първо и най-важно, ще кажете - различните империи и "робства". Ние не случихме – три източни, определяни като вертикално властови - Източната Римска, Османската и съветската. А пък бохемците и моравците, поради културна география още от ранносредновековни времена, са с две относително хоризонтални империи като краен "продукт" - Свещената Римска (грубо погледнато, бъдещата Германия) и Хабсбургската (бъдеща Австро-Унгария). Тук е добре да се припомни и великата самоирония на Вацлав Хавел, че опитът за либерална Чехия на Дубчек през 1968 година няма никакви исторически основания.

България е много различна от Чехия - далеч не само заради уникалната архитектура в ПрагаСнимка: Chun Ju Wu/Zoonar/picture alliance

Веднага ще се съглася за империите, ама отчасти. От дълго време си общувам с една чешка, макар и отдавна вече американска, професорка по културна антропология, бегълка след Пражката пролет, която на моя привидно глупав въпрос "защо ние така, а вие иначе", ми отговори нещо много умно: ние, чехите, сме родени да се бунтуваме тихо (quiet rioting), докато вие, българите, сте склонни да се подчинявате.

Има смисъл в това. Великото на Швейк (т.е. на Ярослав Хашек) е тъкмо в тихия бунт срещу системата, отвъд абсурдите тип "малкият човек с голямата сатира отива на война". Ще кажете, ама и ние имаме такъв - бай Ганьо на Алеко. Ами не, той е в съвсем друга ситуация, в която е съвършеният конформист. 

Днес ги гледате същите, сглобени.

Тях ги газиха с танкове. Ние в същото време манифестирахме.

Да не сравняваме "героите", това би било глупаво и отвъд високото мислене. Но в културно-антропологичните си изследвания намирам, че Пражката пролет през 1968-а не е случайно подреждане на звездите - тези хора изначално още от Швейк искрено ненавиждат всичко руско, смятат го за заплаха, защото десетилетия преди нас са европейци. Ако попитате днешен млад чех дали е европеец, той би се изумил и няма да ви разбере. Обратно, ние традиционно се подчиняваме (сякаш сме били на някво съветско MDMA) още от Освобождението насам.

Те, чехите, НЕ мислят за никакви руснаци, това е разликата, оставили са ги в миналото със заслужено презрение - докато ние сякаш сме драганцанковци, всичко политическо тук непременно минава през руското. Тях, чехите, веднъж ги газиха с танкове, докато ние манифестирахме. Жалка история.

Чехите, впрочем, реагират като в тежък случай на дисфемизъм, когато се спомене нещо за Русия. Ние, от друга страна, сякаш сме вечните слуги на тая квази-империя, която всъщност винаги мисли себе си за "обсадена". 

Да ти и многоточие империята, дет вика Зошченко, който междудругото е утрепан от Жданов по поръчка на Сталин.

Най-голямото падение в българската история

Тук обаче не ни интересува толкова нативизма и съпротивата, колкото способността на едно общество да развива гражданственост. Чехите са това, което искаме да станем, и не станахме, и няма да станем никога. Но поне можем да опитаме.

Знам за горяните, един мой дядо е бил там с откраднат калашник (истинска въоръжена съпротива срещу комунистите докъм средата на 50-те). Прочетете, моля, важно е. Иначе, след 1956-а, ние не само се държим, като да не казвам какво, но в началото на 60-те дори се обличаме в дантели и с леко размазан грим лягаме с разтворени крака пред Хрушчов, предлагайки да станем 16-та република. Няма по-голямо падение в цялата българска история. Няма и никога няма да има оправдание за това. Ето ви още един отговор как не станахме чехи.

А Швейк не се бие в гърдите и не вика "чех, чех". Той е епитом на малкия и хитър човечец, който се нагажда по военному, докато приема всичко за даденост и го хуморизира. Хашек е велик в самоиронията най-вече когато разправя за анабазиса към Будейовице, препращайки към Ксенофонт, но и изобщо с мекия си, неподражаем хумор, печели поколения чехи напред и става световен. 

А при нас е друго - катабазис, ако позволите, вечно слизане към Ганя, виждаме го и в медиите, и навсякъде. Докато медийно доставяме на Ганя очакваното от първия етаж, той няма как да се качи дори полуплощадката на втория.

Нямаме нито Ян Палах, нито Ян Кубиш

А защо си избрах точно Чехия, а не, да речем, Полша? Не знам, емоционално ми е. Може да е заради Кафка, кой знае. Цял живот бях вид Грегор Замза, и едва напоследък се озовах в ролята на Йозеф К.​​​​​​​

И си мисля: ние, българите, не се бунтуваме реално, никога. Нашето въстание избухва само в западна Тракия, за три-четири дни, и е обречено. Цялото ни поборничество, извън сложната и уж тайна комитетска организация на Левски, се свежда до Бенковски, Захарий и някой отчаян Петлешков или Кочо. По това време цялото дело на Апостола е разпаднато, ако не броим тук-там по двама-трима по места. В другите три т.нар. окръга няма нищо, което впрочем убива и Ботевата чета. А оцелелите дори в Тракия след втората седмица бягат по Балкана и копнеят за късче хляб. И след това "башибозуци", доскоро живели с нас, изколват почти всички. 

Ние вечно сме жертви, лежим на това, но чехите не се смятат за такива - едни велики младежи убиват Райнхард Хайдрих, онзи от вилата във Ванзее, заради когото има "окончателното решение" за евреите и Лидице. 

Ерго, ние нямаме нито Ян Палах, нито Йозеф Габчик и Ян Кубиш (отговорните за ликвидирането на Хайндрих), нито нищо. 

Можехме...

Да, можехме да сме чехи, но щеше да ни трябва много повече самопознание и най-вече - културно и всякакво оттегляне от руското. Както казва Ярослав Пижъл, един от великите чешки поети: Днес може всичко, но не може да сме глупави.

Някой ден ще ме разберете - националната ни отрова, нашият криптонит, е Руската федерация, още от 1880 година насам. И нашето отвратително подчинение на всичко руско, но за това - другата седмица.

Сега е трудно да се обясни онова за 16-тата република и също как великолепни чехи като Дубчек или неговата секретарка са взели "невероятни" решения. Решенията не са невероятни - Дубчек смята, че може да се опълчи на полузаспалите брежневисти и да плъзне нещо. Не е Ян Хус, няма да изгори на кладата на религиозното невежество. Което ме подсеща, че ние нямаме не само Палах, но и Хус, религиозен ревюлюционер-реформатор, готов дори да запали нови Хусистки войни. Мислехме, че имаме такива, но не би. Хусистите се сглобиха.

А последно за Чехия: моят приятел и културен съмишленик Иван Бедров, който от известно време живее в Прага, го закова: когато са строени сградите в историческия център на чешката столица, на България тепърва ѝ е предстояло османско завоевание.

Карлoв мост, baby, ахуй ????