Обидите допълнително опростачват родния политически дискурс и само предизвикват отсрещната страна на свой ред да нагрубява. Защо грубият политически език се превръща в норма в България?

Грубият политически език у нас наистина е тема, но бързам да припомня като антрополог, че далеч не сме го измислили ние.

Вярно, напоследък и нашата политическа среда се раздава по целия терен - от "дебело прасе" до "наркоман" и разни там неща с пеньоара, както и безспорно циничното - "Да те изнасилят веднъж или няколко пъти - все си изнасилен", но въпросът е доколко това е истински политически проблем. Дори пропускам анархо-путинистите от "Възраждане", които с почти Шекспирово удоволствие, сякаш в "Бурята", подвикват и дрънкат глупости в българския парламент все едно е някакъв нов "Глобус", в който простолюдието може да си прави и мята каквото си иска.

Възмущаваме ли се наистина?

А защо всъщност грубият език се превръща в проблем? Една от причините е лицемерието на публиката. Особено в прословутия Фейсбук, където само се дебне някой политик да изпляска нещо, за да започне поредната "ядрена" война социалните мрежи.

Политиците използват обиден език още от Римската република, даже може би още в предпериклови времена в древна Гърция, където нямаме конкретни свидетелства за псуването на Анидоцид, Аристид, Мелет и т.н., но по-късно Плутарх в "Успоредни животописи" намеква за това.

Светоний пък по-късно разказва за следните обиди в Римския сенат според едно ново изследване:

• да наричаш опонента "мъжка проститутка" (познато?);

• да наричаш опонента "пасивен в хомосексуална връзка" (което чак до 21-ви век на практика се смята за едно от най-обидните неща изобщо);

• да заплашиш политическия опонент с устно изнсилване (дори Цицерон го споменава в De Legibus - "Относно законите");

• да говориш за дължината или късотата на члена на политическия опонент (това сме го виждали, леко детинско, включително и от страна на "градската опозиция");

Всъщност стига с примерите от историята, защото в това отношение ние наистина живеем в смазващо лицемерие. Официално тук-там се възмущаваме от грубия политически език, но всъщност "народът" през Фейсбук и отчасти през Тик-Ток сякаш злорадства, че част от политиците му дават повод за обида и възмущение

Допълнителното опростачване не помага за нищо

А какво всъщност прави циничният политически език? Нищо градивно и от двете страни. Оприличаването на един политик на братовчедка на краставицата, а на друг  - на нещо от разред чифтокопитни, не води до каквито и да било повече гласове за уж дясната градска опозиция. От другата страна, не би трябвало да е ОК да се мятат невъздържани глупости като "наркоман", "гей" и т.н.

Но лошата квази антропоморфна идея на уж десните не свърши никаква политическа работа. И обратното: мълчанието на Борисов по този културологичен повод, както и бесовете като откат, не принасят нищо за големия мач, в който все пак трябва да има правила.

Големият мач, впрочем, вече не е много голям - ПП-ДБ го губят на всички нива, а един от сериозните въпроси е дали Костадин от Варна би могъл да заеме някакво по-голямо пространство като Пропутиново "гевезѐ" (казано на чист варненски) и доколко е детерминиран от Радев за бъдещи общи действия.

А относно "ясната градска опозиция" - предупреждавал съм от опасността от "ситуационните" лидери и техните съветници - при тях няма и капчица харизма, да не говорим за експертност.

Защо го припомням: защото обидите всъщност допълнително опростачват родния политически дискурс и само предизвикват отсрещната страна на свой ред да нагрубява, а тя не се слави като непременно възпитана. Един ден там някой ще се светне, че да лягаш и да ставаш с думата "Пеевски" по-скоро води до абсолютен overload или прекаляване, дори в очите на възможната периферия от избиратели.

Как и Тръмп въведе псувните в президентския речник

Иначе лицемерието е чудесно и върви тънко - всички официално се кълнат, че така не бива, но много добре знаят, че тия думички работят чудесно в медиите.

Д-р Джоузеф Филипс, известен американски политолог - ама не толкова платен, колкото нашите, се фокусира върху поляризацията, дезинформацията и нагласите към политическото насилие. Той разглежда употребата на нецензурни изрази в политиката и ни казва, че този начин на изразяване неусетно може да предизвика по-лабилните сред масите дори към отказ от гласуване. Един от примерите му е чудесен - публичното използване на думата "f*ck" от Тръмп по отношение на конфликта между Иран и Израел през юли не е изолиран случай, а продължаваща тенденция към все по-често използване на нецензурни изрази в американската политика. И доказва, че грубият език всъщност винаги разпалва или доразпалва даден конфликт, бил той вътрешен или външен. Но подчертавам - без да го решава.

За Тръмп обидите към политическите противници са съвсем в реда на нещата.Снимка: Alexander Drago/REUTERS

В Щатите преди Тръмп беше истинска рядкост президентите, дори и като кандидати, да използват нецензурни изрази. Удроу Уилсън - нашият любим и на Вазов президент - е нарушил традицията през 1919-а, наричайки своя опонент Уорън Хардинг "scoundrel" - нещо като "мошеник", "негодник". Но днес 78% от всички употреби на обиди в историята (538) според д-р Филипс са от двама политици: Доналд Тръмп и Джо Байдън. Забележително е, че и Тръмп, и Байдън са увеличили употребата им по време на мандатите си, а употребата на Тръмп през втория му мандат е надминала тази от първия. Докато Байдън разчиташе силно на "damn", употребата на нецензурни изрази от Тръмп е била по-разнообразна, като е въвел "bastard", "b*tch", "bullsh*t" и "f*ck" в президентския речник.

А не може ли да се държим възпитано?

Отвъд това, в кръчмата в Самоков или пък Елхово, а пък и в най-голямата българска "кръчма" - Фейсбук - всичко изглежда ясно. Хората, не знам как да го кажа по-меко, са изкушени не просто да псуват, но и жадно да попиват политическите обиди, които медиите с гаргантюанско-пантагрюелско удоволствие им сервират.

И тук идва най-тъжното: при нас можеш съвсем грубо и заради пиар цели да обиждаш, прекрачвайки от политическото в съвсем медийното.

Въпрос на съзряване на политическата и културната среда е, но това съзряване няма да дойде току-така. В известен смисъл то наистина се възпитава чрез публичния език. Вчера говорих по въпроса с чудесен и добре информиран млад човек - от групата на "бъдещето на България" - и той каза, че според него политическите обиди просто не работят, поне за поколението Gen Z. Така че - quod erat demonstrandum, ако позволите.

За финал да обобщя така: все още се надявам по-младите избиратели да осъзнават, че свеждането на българската политическа разправия до "прасета", "тикви", "наркомани" и т.н. не води до абсолютно нищо градивно. С други думи, да обиждаш в политическия дискурс (хеле пък по телесен признак) е, хм, обикновена свинщина.

Ако се разбираме. Не може ли да се държим възпитано? Не е толкова трудно.