Познавам „отвътре“, като участник в тях, всички големи протести на демократичното гражданство от 1989 г. насам и мога достатъчно точно да преценя нивото на радикалността и „адреналиновата“ им температура.
Ето защо мога и да твърдя с увереност, че протестът на площада пред бившия партиен дом (днес Народното ни събрание) миналата сряда с основание уплаши настоящата управляваща олигархия. Ще призная наистина, че не очаквах нито такова многохилядно множество, нито такова равнище на гняв. Имах усещане, че след 2020 г. страната ни е обзета от някакво задълбочаващо се униние. Не доволност от политическата и жизнената ни ситуация, а именно от отвратено униние, което по никакъв начин не бих могъл да одобря. Радвам се, че в сряда демократичните ми съграждани ме опровергаха.
Сега обаче ми се иска аз да опровергая фалшификациите от страна на медийния слугинаж във връзка с този протест. И веднага ще кажа, че не е съвсем точно той да бъде определян като протест срещу готвения за гласуване бюджет на т.нар. коалиция ГЕРБ-БСП-ИТН (под непризнаваното главенство на Пеевски). Не, според мен това не бе тъкмо икономически мотивиран протест, а радикално избухване (най-сетне) срещу наистина самозабравилата се, скандално престанала да се съобразява с каквито и да било правила олигархична мафия, овладяла практически всички институции на държавата. До избухването на този политически гняв в сряда наистина доведоха абсолютните безобразия, свързани с опитите да бъде „промъкнат“ бюджетът на олигархичните кръгове, на които в този ден (а и в непосредствено предшествалите го) хората станаха свидетели. Онези грозни номера с обявена обедна почивка на бюджетната комисия и с подлия опит именно в нея, зад гърба на демократичната опозиция да бъде гласувано поръчаното да се гласува. След това отвратителното струпване на парламентарния слугинаж (най-вече на Пеевски) с мутренските крясъци, с дърпанията на микрофона от Асен Василев, с почти налитанията на бой срещу депутатите на ПП-ДБ, с безпрецедентното вкарване на (въоръжените) сили на НСО… С две думи: вече съвсем самозабравилата се и станала прозрачна за всички „завера“ между „хората на Борисов“ и „хората на Пеевски“, заедно с абсолютно жалкия „миманс“ на БСП и ИТН във връзка с готвения да бъде наложен бюджет, буквално преви в тези последни дни пръчката на търпението.
И вечерта в сряда хилядите на площада протестираха не тъкмо срещу дивиденти, увеличени осигуровки и т.н., а (това почти непрекъснато звучеше в скандиранията) срещу „мафията“, срещу критично далеч отишлата (но не от скоро започнала) подмяна на парламентарната демокрация в България с олигархия – олигархия в НС, олигархия в съдебната система – опасно приближаваща се до грузинския модел на Иванишвили.
Това, уважаеми манипулатори, беше действително опасно за вас радикален, политически протест. И жалките, много глупави този път „опорки“, с които в навечерието му се опитаха да му противодействат, този път така очевидно бяха опровергани, че сам Бойко Борисов на следващия ден трябваше да ги изостави.
Този протест целял, видиш ли, да осуети влизането ни в еврозоната (но Борисов „твърдо обещавал“, че въпреки него, от Нова година ще имаме бюджет в евро). Този протест, според словоизвержението на един от най-дементиралите му гербаджийско-„староседесарски“ слуги, бил – даже – „прокремълски“. Да го стилизират именно като „прокремълски“ олигархичните кръгове се опитаха по-рано в сряда като мобилизираха послушните тям „копейки“ от „Възраждане“, които заявиха, че ще бъдат „основни участници“ в него. Всъщност и до днес – но вече с половин уста – се опитват да ни лъжат, че там „макар и почти незабележими“ били участвали и хората на „Костя“. Била там със „съмишленици“ Корнелия Нинова и не знам още кои. Абсолютно тъпи лъжи! Срещу никакво „евро“ не протестираха хората в сряда, а доколкото бях на площада до късната вечер мога да уверя, че „възражданци“ въобще нямаше. В края на краищата по площадите съм от повече от три десетилетия и не просто познавам, мнозина и лично, от онези, които ги изпълват, но и буквално мога да „подуша“ новите лица. Протестът в сряда – казвам го с абсолютна убеденост – бе на градската демократична общност и – за моя радост – с обилно младо попълнение. На демократичната общност, която има буквално родова памет за враговете на демокрацията ни и затова, затова, уважаеми медийни „мисирки“, наистина калкира и обиграва топоси от своите по-ранни времена. Обиграва ги, защото безпогрешно припознава новите лица на злото, заменили старите, някогашните. Затова вместо „Когато па-, когато па-, когато падне БСП, не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мен,“ днес тази общност пее „Кога па-, когато па-, когато падне Пеевски, не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мен“, затова вместо дезактуализираните вече комунистически символи и мутри карикатуризира днешните мутри, като инсталира модел на прасе-касичка, пуска към небето балони с летящи прасета, издига плакати с ясно кого алегоризираща тиква и т.н., и т.н.
И, да – както по-ранните протести и този в сряда бе радикален. И защото бе радикален, паникьоса и „прасетата“, и „тиквите“ – както видяхме още на следващия ден. Въобще – във връзка с неговата радикалност: не се опитвайте да ни „потрисате“ с разните „хулигански прояви“, които се били случили в сряда вечер. Полицейски бус „бил блъскан, изрисуван и облепен със стикери“ (ще ви допълня, защото не смеете да го напишете – със стикери с прасе). О, какъв ужас! Така се прави обаче, уважаеми, така се успява. Вечерта била „завършила и с обърнати от младежи контейнери за боклук“. Ами благодарете се, че не са били и запалени. Данчо Цонев бил рекъл пред БНТ, че (заради хората отвън) „изкарал в парламента 16–17 часа“. Ние обаче видяхме как в коридорите на парламента той крещи на репортери, видяхме как някакъв мутроподобен (и никому неизвестен довчера) депутат от Пеевското му ДПС се обръща към друг човек с камера с думите: „Кой си ти бе, мръшляк!“. Научихме още, че – пак вътре в парламента – друг „народен представител“ от ДПС-НН ударил с юмрук сътрудник на ПП-ДБ, а трети душил със закачалка негов колега. При това положение бих казал на Данчо Цонев, че трябва да се благодари, че е „изкарал“ именно вътре тия часове и е успял да си отиде безпроблемно.
Въобще изглежда, че протестът в сряда в много голяма степен дължи радикалността си на няколко лица вътре в парламента и около него, които собствено „се прочуха“ в този ден и ще бъдат запомнени. На крещящия Данчо Цонев, на корпулентния му колега, пресягащ се да изтръгне микрофона на Асен Василев, на довчера никому неизвестните Пеевски „юнаци“ Хамид Хамид и Байрам Байрам, на плезещия се на „Дондуков“ полицай.
Накрай, на приказките на самия Делян Пеевски, че „не може улицата да решава“, ще отговоря, че въпросната „улица“ въобще не е просто „улица“, а – специално в миналата сряда – масата на избирателите, при това на политически съзнателните избиратели, които поради това са много по-решаващ фактор за това какво ще се „решава“ в България от продаващите гласовете си за по 50-ина лева. И както се видя – действително тези политически съзнателни избиратели решават. Защото – запомнете го – именно радикалността на тези избиратели успява. И тя трябва да продължи. Хич не се опитвайте да ни „стряскате“ с някакъв си клатен и издраскан полицейски бус, с някакви си обърнати контейнери. Ние помним и по-големи неща. И помним, че с такива именно неща… се успява.
Послепис. Само два дни след миналата сряда наглостта на олигархията премина нови предели. Пеевски измисли лъжата, че протестът (всъщност) бил организиран от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) – т.е. над 30 хил. „индустриални капиталисти“ били на площада! После Борисов започна да го повтаря и както в четвъртък „разпореди“ този бюджет да бъде оттеглен (което послушно изпълни пионката му Желязков, заедно с коалиционния „миманс“) в петък започна да шикалкави, че… не бил го оттеглил. Очевидно радикалността на градската демократична общност трябва да нарасне. И колкото повече, толкова по-добре.
