Явор Дачков разговаря с проф. Искра Христозова - педиатър и детски онкохематолог с повече от 45 години клиничен и научен опит. Проф. Христозова е спасила живота на стотици деца, но бе принудена да напусне ИСУЛ заради публичен линч в социалните мрежи и медиите, иницииран от фондация "Даная". Искра Христозова е автор на 185 научни труда, 115 статии, една монография и девет учебници и ръководства. Тя е сред най-уважаваните специалисти у нас, избирана е за най-добър лекар в България в областта на детската клинична хематология и онкология. Записът е направен в Ехо Медия Студио на 28 ноември 2025 г.

След кампанията в социалните мрежи и натиска на НПО, проф. Искра Христозова е принудена да подаде заявление за напускане от ИСУЛ, след като ръководството обявява публично, че вече не е част от колектива. Поводът е нейна реплика по време на заседание на здравната комисия в СОС. След медиен скандал пред проф. Христозова стои избор: да напусне „по собствено желание“ или да бъде дисциплинарно уволнена за нещо, което не е извършила - без да е отказвала лечение, без да е причинила смърт, без никакво нарушение.

Психическият натиск, медийният шум и непочтеното отношение водят до тежко влошаване на здравето ѝ: получава силни коремни болки, хипертонична криза и е приета по спешност. На следващия ден се установява перфорирала язва и дифузен перитонит - състояние, което застрашава живота. Спасява я д-р Георги Желев от ИСУЛ, който я оперира по спешност.

„В България се насажда антагонизъм към лекарското съсловие и това ще остави страната без лекари.“ Медицинската професия е деморализирана от обществено недоверие, агресия и липса на уважение, а лекарите понасят повече инфаркти и инсулти от почти всяка друга група. Професия, изградена върху денонощна отговорност и години лични лишения, се посреща със съмнение и обвинения.

Проф. Искра Христозова би изминала отново житейския и професионалния си път - с всички лишения, дежурства, срещи със смъртта. Лекарската професия остава смисълът на живота ѝ. Тя помни нощите, в които е държала ръката на умиращо дете, за да не се страхува, и срещите с пораснали пациенти, които ѝ благодарят, че са живи. Но днес не би посъветвала свое близко дете да учи медицина и да работи в България. Насочва ги към ветеринарната медицина, защото напоследък кучетата имат повече права от децата и хората, които ги лекуват.

Историята на Националната детска болница е концентриран образ на този институционален разпад. Строежът започва през 1978 г., спира, прехвърля се на нови терени, обсъжда се, преразглежда се, оспорва се и почти половин век по-късно остава само като необитаем бетонен скелет - символ на институционалната безотговорност.

Младите лекари навлизат в системата с обещания за високи доходи по време на специализация - по-високи от заплатите на преподавателите, които ги обучават, и по-високи от реалните възнаграждения след придобиване на специалност. Така се създава изкуствен дисбаланс, а илюзията за добра перспектива рухва веднага след завършването. Страната губи собствените си кадри още преди да ги е задържала.

Най-голямата грешка на българските здравни реформи е превръщането на болниците в търговски дружества. Лечението се подчинява на печалбата, жизненоважни детски лекарства изчезват от пазара, защото не са рентабилни, а родители обикалят чужди държави, за да ги намерят. Здравната каса изисква страници обосновки за медикаменти, които са напълно задължителни за терапията, разрешава ги за срок от три месеца и след това цикълът започва отначало.

Последиците за проф. Христозова след публичния линч и уволнението от ИСУЛ

След кампанията в социалните мрежи и натиска на НПО, проф. Искра Христозова е принудена да подаде заявление за напускане от ИСУЛ, след като ръководството обявява публично, че вече не е част от колектива. Пред нея стои избор: да напусне „по собствено желание“ или да бъде дисциплинарно уволнена за нещо, което не е извършила - без да е отказвала лечение, без да е причинила смърт, без никакво нарушение.

Психическият натиск, медийният шум и непочтеното отношение водят до тежко влошаване на здравето ѝ: получава силни коремни болки, хипертонична криза и е приета по спешност. На следващия ден се установява перфорирала язва и дифузен перитонит - състояние, което застрашава живота. Спасява я д-р Георги Желев от ИСУЛ, който я оперира извън работно време.

Враждебност към лекарите

В България се създава антагонизъм към лекарското съсловие. Това подкопава уважението към професията и е причина все повече млади хора да избягват медицината. Лекарите работят под постоянен натиск и по статистика са сред групите с най-чести инфаркти и инсулти.

НПО-та паразити

Фондации, създадени за подпомагане на онкоболни деца, събират средства и обявяват планове за трансплантационни звена и отделения, които никога не се реализират. Организациите изчезват, без да е ясно къде са отишли събраните пари. Фондът за лечение на деца преминава през разследване, ръководителят му е арестуван с белезници, членовете на обществения съвет са викани на разпит, а след закриването му не се знае какво се случва със средствата.

Недовършената детска болница

Проектът за Националната детска болница започва през 1978 г., но остава прекъсван, преместван и блокиран десетилетия наред. Остават само частично изградени конструкции без реален напредък към завършване.

Търговският статут на болниците

Превръщането на болниците в търговски дружества води до липса на ключови медикаменти. Евтини, но задължителни лекарства изчезват от пазара, защото фирмите нямат интерес да ги внасят. Родители търсят лечения в съседни държави, а достъпът до лекарства у нас минава през сложни, многократно подновявани процедури.