Създаване на условия чрез закон (този или друг закон) за хоризонтално протичане на капиталите - от няколко различни субекти към една цел - съществуванието и реализирането на функциите на съответния културен институт, с възможности за независимо управление в определени от Парламента със (този) закон рамки и контрол, оставен в ръцете на органа на финансиращите субекти, но подчинен на законите на страната.

Финансиращи субекти могат/трябва да бъдат:

1. държавата (чрез бюджета и различни целеви фондове)
2. община по местонахождение на института (чрез "бюджета")
3. други общини в съответния регион ("други мероприятия")
4. частни фирми от най-различен характер и ниво
5. НПО в обществена полза (по желание и предназначение, и
като инструмент)
6. частни физически и юридически лица

Всички гореизброени финансиращи субекти да са равнопоставени на квотен принцип в управителното тяло на културния институт, т. е. ако държавата участва с 40% от консолидирания бюджет на институцията, ще има респективно квота 40% свои представители в управителното тяло. Ако общината участва с 60%, ще има 60% квота и т.н. Казаното до тук има претенции за принцип на конституиране, а не за статукво.
Общините по т. 3 могат да участват в управлението, ако сключват дългосрочни, а не инцидентни договори "за обслужване" от институцията.
Но при всеки случай те трябва да бъдат стимулирани да могат да участват на планов, а не на остатъчен принцип, във финансирането. Така съответната институция ще се превърне в регионална, съгласно ЗЗРК.
Към управителното тяло се създава (то, тялото, регламентира правилата и принципите за това) експертна консултативна група от личности, утвърдени на местно, национално и дори международно ниво, с авторитет сред обществото и гилдията.
Основните финансиращи субекти определят (съ)участието си дългосрочно (стратегически, законово извън сроковете на управленските мандати)

Важно:
Успоредно с този закон се приемат промени в други закони, според които:
- Финансовото участие на фирмите в тази сфера ще се счита за реинвестиция, а не за допустим % отчисление от печалбата.
(Затова Законът за меценатството не може да проработи ефективно вече толкова години).
- Влаганите от физическите лица суми трябва да се причислят към % присъщи разходи, с което да се намалява данъчната основа при облагането на доходите им.

Със (този) закон Народното събрание трябва да гарантира съществуванието и дейността на институтите като елемент на държавната политика в тази сфера и да създаде възможност за реализиране на правата на обществото за достъп до...., регламентирани с всякакви конвенции, договори, директиви и пр.

Народното събрание, формирайки държавната политика, определя чрез този закон функциите на институтите като:

- естетически, духовни, интелектуални
- образователни
- възпитателни
- представителни
- национално идентични
- в обществена полза

Пазарният принцип може да присъства, но частично!

Така конституираният управителен орган на институцията се споразумява с консенсус за рамките на дейността на институцията, изработва параметри и насоки, изработва критерии за оценка, определя изисквания към изпълнителния административен ръководител на институцията, както и на нейния главен художествен ръководител, определя техните длъжностни и административни отношения, обявява и провежда конкурс. Впоследствие осъществява контрол чрез свой паралелен контролен орган.

С промени в съответни закони и нормативни актове трябва да се регламентира и гарантира, че наименованието на съответния институт е запазена търговска марка, пораждащо сродни права по Закона за авторските права, а също така даваща право на "други дейности" във връзка с основния предмет на дейност.

В тази система ролята на Министерство на културата е да създаде принципно различна от настоящата рамкова методика за конституиране, организация, дистанционен контрол, преценка на резултатите от функциониране на институтите.

Предлаганата различна система на финансиране в този си вид е само схема, която, ако бъде приета като насока, трябва да бъде детайлизирана, синхронизирана, обективирана с помощта на компетентни юристи, икономисти, общественици, проиграна като компютърен модел и облечена като акт на Народното събрание. За това се изисква най-напред добра воля.

Сегашната практика на управление, отчитане и оценка на дейността на институтите с разни параметри и методики, останали от седемдесетте години на миналия век, с избирателни (често според партийния им цвят) преценки на ръководителите, е дълбоко погрешна и вредна.

И най-страшното е, че от повече от година обществото е облъчвано от управляващите посредством медиите с нагли лъжи и безсмислици, с манипулирани данни, за да бъде настроено срещу институциите и хората, които работят в тях.

Тук не дискутирам изобщо огромното количество погрешни, подвеждащи, недоизясняващи, противоречащи си, отсъстващи, излишни и пр. текстове на проектозакона, предложен за дебат и становища по него. Всеобщо е мнението, че предлаганият проект за закон, освен че е неграмотен, видно с просто око, е и опасен за институциите, защото създава широка рамка за тяхното лесно и законно ликвидиране.

Съзнавам, че предлаганата теза е дискутируема, дори само поради това, че излиза от общоприетия коловоз. Но без да намерим новия коловоз, ще продължим пътя си към пълната ликвидация. А може би това е целта?