Има основателни причини да се каже, че здравният сектор не е приоритет за България, а темите за здравеопазване у нас остават настрана, когато говорим за ЕС. Това заяви председателят на НДСВ Антония Първанова. Тя коментира постигнатото и бъдещите предизвикателства пред европейската политика в областта на здравеопазването и мястото на страната ни в този диалог. "Европейската комисия може да изиска от съответната страна стратегии - за диабетичните, за раковите и други заболявания. Има и други стратегии - за въвеждане на електронно здравеопазване, за изравняване на неравнопоставеността в здравния статус на населението и за достъпа до здравеопазване. Има често голяма разлика между различни показатели на здравния статус в различните страни . У нас не използваме пакета от мерки за регулацията в медицинските изделия, залегнали сериозно в приоритетите на следващия програмен период 2014-2020 г. Няма и един човек в България, който да не казва, че здравеопазването е изключително важно за страната, но все още нямаме оперативна програма "Здравеопазване", изрази съжаление Първанова.

В сегашния програмен период дори не бе обърнато внимание, че нямаме не само приоритет в тази област, но и взети сериозни мерки. Постоянно се оплакваме, че болниците са зле оборудване, че достъпът е нарушен, че хората от малките населени места са лишени от здравни грижи, а от друга страна се оказва, че европейски пари се отпускат за чисто технически проекти, свързани с оборудването, например за дограми, парни инсталации и др. За поредица от теми има изкривяване на интерпретацията или демонстрираме неучастие в европейския диалог за здравеопазването, подчерта Първанова. Често не пристигат становища от България, или те в най-добрия случай са разнопосочни, добави тя. Така е и със законодателството в лекарствения сектор. Всичко това показва, че здравния сектор не е приоритет за правителството, е нейното мнение.

Първанова коментира и европейската директива за фалшивите лекарства, за усилията на отделните страни такива лекарства да не попадат в търговската мрежа. Тя засегна и интернет пазара или т.нар. електронни аптеки, където се поръчват различни видове лекарства. Оказва се, че там не се спазват никакви правила. Често при различни пратки се оказва, че поръчаните и доставени лекарства са 100% фалшиви. По тази тема у нас цари тишина, посочи Първанова. Има програма за подобряване на качеството на живот на възрастните хора и чрез нея да се увеличи възрастта, в която те да са здрави и активни. За съжаление, от актуално изследване се оказа, че здравната култура у нас е най-ниска в сравнение с другите европейски държави. Резултатите за България са отчайващи, подчерта Първанова. Над 70% от хората у нас не разбират нуждата от профилактика на здравето си, имат твърде ниска здравна култура и неверни разбирания за здравословен начин на живот, коментира тя. Нямаме системен подход нито в семейството, нито в училището по темата кое е здравословно и кое не, добави Първанова.

Добре е, че у нас се създаде култура на чувствителност по отношение на това каква храна консумираме или поне заявихме желание за по-голяма информираност, смята тя. Често интереса ни се свежда до това дали в киселото мляко има мляко, докато в повечето европейски страни се интересуват от кой район е произведено млякото, даде пример Първанова.