По принцип майчинският инстинкт, или стремежът на майката да предпази детето си от опасности, освен биологично обусловен, се доразвива вследствие на социални и психологически фактори.

Това означава, че силата и интензитетът му са не само генетически и физиологически предопределени, но съответстват и на нормите на обществото, и на психологическата зрялост на жената.

Когато в случай като този в Сандански виждаме, че майчинският инстинкт е пагубно погазен, значи нещо по веригата много сериозно се е счупило и то не е само психиката на въпросната жена.

Счупване има и в семейството.

За нефункционалността на едно семейство може да има много причини, виновни и последствия. Но ако съседите само предполагат какво се случва зад стените на една къща, живеещите зад тях в най-голяма степен могат да го предотвратят. 

При наличие на четирима възрастни (живеели с родителите на мъжа), никой в онзи злощастен дом в Сандански не е успял да предугади колко спешна е била нуждата от помощ. А понякога тя се намира на едно телефонно обаждане отстояние - до 112, до психолог или за закрила от домашно насилие.

"Като се обърне колата, пътища много", гласи една стара поговорка.

Съседите виждали жената със следи от насилие, казват самите те в загрижените репортажи. Тази констатация обаче, особено съпроводена с мълчаливото съучастие "това си е техен проблем", не работи.

В страна, в която бракът се смята за отживелица, сме учудващо назадничави в разбирането си за семейството като единица, в която нямаме право да се намесваме. И сме учудващо мълчаливи тогава, когато чуваме трясъци и викове от съседен етаж. Почти със същото спокойствие подмятаме и шеги като "малко му е боят", когато станем свидетели на истерична детска сцена.

За да бъдем по-активни и ангажирани срещу проявите на агресия обаче, не е достатъчно експерти по домашно насилие и семейни психолози да са първи събеседници само когато е налице скандален случай, а през останалото време да се ползват за пълнеж в телевизионната програма. Нужни са и работещи закони.

Няколко НПО-та не могат да бъдат реален противовес на остарели разбирания, утежнени от тромави процедури и безсилни институции.

С изискването да докажеш, че някои вкъщи застрашава живота ти, да се отделиш от насилника става трудно, често и невъзможно. Да не говорим, че никой не може да задължи друг пълнолетен да потърси помощ от психолог или психиатър, освен ако няма съдебна заповед. За да има такава, той трябва да е доказано обществено опасен, а често тогава е късно.

Както е станало късно и за майката от Сандански.

Нека сме наясно - нито неработещите закони, нито закъснялата помощ могат да бъдат оправдание за тази жена.

Въпросът e достатъчно тежка обеца ли е случаят и имаме ли оправдание ние - семейството ѝ, съседите, обществото, медиите, полицията, законодателят, да ставаме мълчаливи съучастници?

Елза Тодорова