Русия ще се превърне в суровинен придатък на Китай

Русия ще предостави суровинната база на Далечния Изток и Източен Сибир на китайците. Договорът за сътрудничество до 2018 г. предвижда съвместна разработка на руските находища, но преработващи и производствени предприятия ще се строят на китайска територия, пише "Ведомости".
Програмата за сътрудничество за 2009-2018 г. между руските региони на Далечния Изток и Източен Сибир и североизточен Китай /"Ведомости" разполага с копие/ е била одобрена на 23 септември в Ню Йорк от президентите Дмитрий Медведев и Ху Цзинтао. Документът включва 205 ключови съвместни проекта в граничните региони на двете страни. От програмата става ясно, че подходите на страните за развитие на сътрудничество са различни. На практика всички проекти на територията на Русия се базират на добива на далекоизточни и източносибирски суровини. Русия е готова да предостави за съвместно разработване находища на въглища, желязна руда, скъпоценни метали, апатити и молибдени. Китайците ще изградят в североизточната част на КНР производства на олово, калай, мебели, огнеопорни врати, различни видове техника, медни листове и кирпич. Руско-китайското сътрудничество през следващите 10 години ще се изгражда на принципа "наши суровини- ваши технологии", констатира директорът на Центъра за стратегически изследвания на Китай професор Алексей Маслов, и проблемът не е в това, че в Русия няма технологии, просто внедряването им в Китай е няколко пъти по-евтино, отколкото в Далечния Изток, където територията е лошо усвоена и за момента непригодна за развитието на високотехнологично производство. Развитието на Далечния Изток и Източен Сибир е възможно само за сметка на инвестиции в енергетиката и разработката на полезни изкопаеми, съгласен е и научният ръководител на Висшата школа по икономика, бившият министър Евгений Ясин. Безсмислено е там да се създават трудоемки производства, тъй като няма достатъчно работна ръка, смята той. В региона сега живеят 3,5-4 милиона души, включително жени, деца и старци, при такава численост да се намерят 500000-600000 души в трудоспособна възраст, които могат да изхранят региона, е много трудно, споделя данните Маслов. За разработването на труднодостъпната суровинна база са необходими мащабни инвестиции - ние няма да се справим сами, така че привличането на китайската страна е напълно разбираемо, смята изпълнителният директор на Института по икономика на преходния период Сергей Приходко. Но трябва да бъдем внимателни с привличането на китайска работна сила, предупреждава той: "Трябва да има разумни ограничения, които биха запазили региона руски". Китайците са готови да компенсират недостига на работна ръка. Тази тема се обсъждаше на двудневния форум на управляващите партии в Русия и КНР - Единна Русия и Китайската комунистическа партия, разказва членът на генералния съвет на Единна Русия, участник във форума Александър Кохан. Китайците са съгласни с руското предложение да строят на нейна територия дървообработващи заводи, но при условие, че на тези заводи ще работят китайски работници, споделя той. Китайците предлагат за тази цел да се създадат специални митнически коридори и да се облекчи получаването на годишни визи и тяхното удължаване, за да могат тези работници вечер спокойно да се прибират по домовете си в Китай. Аналогична схема те предлагат да се създаде и в отраслите на земеделието: Русия е заинтересувана от отглеждането на зърнени култури в този регион, а Китай - от нейните плодородни земи, съобщава Кохан. Тенденцията от последните години е очевидна - Русия се превръща в суровинен придатък на Китай: струва си да се погледне дела на суровините и машиностроенето в руско-китайския стокообмен, за да стане това ясно, заяви директорът на департамента за стратегически анализ на ФБК Игор Николаев. Неудовлетвореността си от структурата на стокообмена между Русия и Китай миналата седмица изрази и вицепремиерът Александър Жуков. "За съжаление, делът на машините и оборудването в нашия износ е малък. Нашата идея се състои в това да увеличим износа на продукция с висока добавена стойност в Китай", призна той в интервю за Ройтерс в навечерието на визитата на руския премиер Владимир Путин в Китай /визитата ще започне днес и ще продължи до 14 октомври/. За седемте месеца на 2009 г. стокообменът между Русия и Китай е достигнал 19,5 милиарда долара, над половината за този период се е паднала на суровинните стоки /56,4%/, делът на машините, оборудването и транспортните средства е едва 4,4%, по данните на Федералната митническа служба. Сега Русия и Китай - два различни свята, жалва се Николаев, страните показаха абсолютно противоположни резултати през второто тримесечие на 2009г.: БВП на КНР нарасна със 7,9%, на Русия - срина се с 10,9%. За сътрудничество на равна нога в подобна ситуация не може и да става дума, заключава той. От политическа гледна точка сътрудничеството с Китай е стратегически важно за Русия, смята заместник директорът на Института за социални системи Дмитрий Бадовски. Към бурно развиващия се Китай проявяват интерес и САЩ, и Европа, а самият Китай стремително увеличава своето влияние в Африка и Латинска Америка. В тази ситуация на Русия не й остава нищо друго, освен да укрепва партньорските отношения. Въпросът не е само в геополитическите отношения, убеден е Бадовски: Китай може да предаде на Русия опита си за модернизация.

/БГНЕС/

Станете почитател на Класа