Има опасност реформата на банковата регулация, която бе приета от Сената на САЩ и чийто текст трябва да бъде финализиран преди обнародване, да струва скъпо на банките на Уолстрийт тъй като ще ограничи някои от техните най-доходоносни дейности.
Това не е добре за нас, заяви сдържано пожелал анонимност представител на голяма банка на Уолстрийт. Според анализаторите на Банк ъф Америка-Мерил Линч реформата може да струва на банките между 30 и 50% от техните посреднически комисионни, което би довело до намаляване на печалбата на акция до 20%. Най-голям ефект може да имат потенциалните ограничения за посредничествотото за своя сметка и дериватните продукти върху инвестиционните банки, смята рейтинговата агенция Стандард&Пуърс. Тези мерки може да станат причина за чувствителен спад на приходите и печалбите през следващите години, добавя агенцията. Всички големи компании на Уолстрийт хвърлиха армии от лобисти в опит да повлияят върху законодателния дебат, изтъква независимият Център за обществена почтеност (Center for Public Integrity), който определя на 1,3 милиарда долара сумите, похарчени от банките за защита на техните интереси в Конгреса. Но брожението, предизвикано от банковия жандарм SEC (Американската комисия по ценни книжа) срещу банката Голдман Сакс, обвинена, че е мамила клиенти, помогна везните на общественото мнение и на парламентаристите да наклонят в полза на по-строга реформа. Освен създаването на орган за защита на потребителите в Американската централна банка и по-големите изисквания за капиталови резерви, законопроектът предвижда мерки за регламентиране и организиране около компенсационни камари на извънредно непрозрачния и огромен пазар на дериватите, които са в основата на финансовата криза от 2007-2008 г. На банките може дори да бъде забранено да комерсиализират суаповете – финансови продукти за защита от кредитен риск, подобни на застраховките. Друга възможност, която не фигурира в приетия от Сената законопроект, но на която президентът Обама държи - забраната банките да извършват посреднически услуги за собствена сметка – предизвиква голяма тревога, тъй като те представляват растящ дял в дейността на много финансови институции. Например, Голдман Сакс извлече през първото тримесечие на 2010 г. 80% от приходите си от тези дейности на пазарите, а останалата част идва от инвестиционно банково посредничество или от управление на състояния. Най-голямата банка на САЩ Банк ъф Америка излезе на печалба през същия период в резултат на силно активизиране на пазарите и рекордни приходи от посредничество. Инвестиционните банки Морган Стенли и Голдман Сакс вероятно ще са най-засегнатите от реформата, Ситигруп, Джей Пи Морган и Банк ъф Америка – в по-малка степен, тъй като приходите им почиват върху банкиране на дребно. Освен това, подчертава рейтинговата агенция Муди`с, бъдещият закон, който цели да се избегне ново спасяване на банките с публични средства в случай на нова криза, вероятно ще има отражение и върху дълга на банките. Посредническата компания Кийфи, Брюет енд Уудс оценява като положително гласуването в Сената, тъй като са били избегнати потенциално най-ощетяващите банките предложения. Стандард&Пуърс е на мнение, че деловите банки ще продължат да се радват на циклично активизиране на дейностите по сливане и придобиване, а новата регулация може да ограничи, но не и да спре нарастването на техния оборот.

/БГНЕС/