Мила Григорова

Над половината от пълнолетното население на България свързва Европейския съюз основно с възможностите за свободно пътуване. Процентът е нараснал значително спрямо края на 2006 г., сочат данните от последното представително проучване на общественото мнение, проведено от „Галъп интернешънъл“ за в. „Класа“.

Като цяло, три години след приемането на България за член на Европейския съюз, преобладаващата част от пълнолетните българи продължават да споделят положителна представа за съюза. Общата нагласа за общността се запазва без значителни промени спрямо 2006 година. Всъщност промяна по отношение на образа на Европейския съюз сред българите има, но тя е по-скоро качествена и се отнася до това с какво свързваме Европейския съюз днес и преди приемането ни – през 2006 г.

През 2006 година сред българите битуваше представата, че влизането на страната ни в общността ще донесе основно икономически блага за страната ни - сънародниците ни очакваха повече възможности за работа и повишаване на благосъстоянието.

През 2010 година, след три години членство, българите в много по-голяма степен свързват Европейския съюз с пътуванията. Делът на сънародниците ни, които асоциират общността основно със свободното пътуване, е нараснал с над 15 процентни пункта спрямо лятото на 2006 година и днес е 52%. За немалко българи стана практика да пътуват за почивка, разходка или пазаруване в Гърция или Румъния, а и в по-далечни европейски дестинации.

Най-много асоциации с пътуванията правят най-младите – 18-25 години, жителите на столицата, както и българите, които редовно ползват интернет и говорят чужди езици.

Второто, с което българите основно свързват Европейския съюз, са възможностите за работа в другите страни членки. Въпреки това делът на българите, които възприемат общността като голям трудов пазар, е намалял с 9% спрямо 2006 г. – възможно и заради стагнацията на пазара на труда в резултат на икономическата криза, обхванала Европа и света. Тази представа в най-голяма степен споделят българите от турски произход и ромите, за които гурбетчийството е традиция и начин за изхранване на цели фамилии.

Третото място в асоциациите на българите с Европейския съюз заемат два аспекта, споменавани от около една четвърт от анкетираните. 25% от българите са на мнение, че съюзът е синоним на благосъстояние, както и на мир. Дали заради световната икономическа криза, делът на българите, които асоциират ЕС с икономическо благосъстояние, намалява с около 14% спрямо 2006 година. Или може би тази промяна е симптом: хората у нас започват да гледат на Европейския съюз малко по-реалистично. Идеята, че „там” всичко е наред и всички живеят прекрасно, докато „тук” е точно обратното, отстъпва място на по-приземени представи. Вероятно идващи и от лични впечатления, тъкмо чрез пътуване, обучение и работа в европейските страни.
Като цяло, сигурно е едно: все повече българи намират пътуването в европейски страни за привлекателно и възможно. Можем да очакваме след още няколко години може би, че значителна част от българите ще са имали личен досег с „Европа” поне като туристи.

Изследването е национално-представително, проведено е през първата половина на месец май и обхваща 998 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.