-Г-н Стоичков, ще успее ли българската образователна система да поеме децата от 5-годишна възраст, каквито промени бяха приети от образователната комисия в НС? Има ли материална база и експертен потенциал за това?
- Към момента измененията в Закона за народната просвета предвиждат задължителна предучилищна подготовка на 5-годишните, което е в унисон с европейските директиви за обхващане в училищата на децата. Според Стратегия 2020, до тази година трябва да бъдат поети дори децата на 4-годишна възраст. Към момента обаче, поне моето мнение е такова, нашата образователна система не може да осигури необходимите условия за поемане на децата от 5-годишна възраст още от тази учебна година. Липсват условия като материална база, адаптирана към възрастовата граница, за да може да се осигури целодневното обучение и грижи, тъй като ще са необходими квалифицирани преподаватели и възпитатели в следобедните часове, столово хранене. Транспорт също е необходим, тъй като в България има отдалечени населени места. В този смисъл, идеята е добра, но не сме подготвени за нея. Това гласеше и писмото на Националното сдружение на общините, че мрежата на детските години към момента не може да поеме повече деца, особено в големите общини – Столична, Варна, Пловдив. Там не могат да поемат предучилищните малчугани. Училищната мрежа пък не е адаптирана с малки чинове, столчета и т.н.

- Откога можем да очакваме реалното влизане в сила на обучението от 5-годишна възраст?
- Това става с пари и организация. Към момента предвидените средства са 7,5 млн. до края на тази календарна година, но дори и да счетем средствата за достатъчни, въпреки че от общините казват, че те ще стигнат за едва половината от тези дейности, самите пари трябва да се „овеществят“, ако мога така да се изразя. За това в закона е предвиден срок от една година. По тази причина веднага след гласуването му в пленарна зала трябва да се предприемат необходимите мерки за изпълнението на закона. Предвидена е глоба от 2000 лв. за родители, чийто деца не посещават училище. Това е немислимо. Не може, от една страна, да казваме на общините да започнат да прилагат нормативния акт, когато и където могат да осигурят условия, а от друга, да предвиждаме глоба за родителите. Лично моето мнение е този закон да се гласува, но да влезе в сила една година след обнародването му, докогато всички необходими условия ще могат да се въведат в България и в началото на 2011 г. да могат да посрещнат учениците.

- В момента тече и реформа във висшето образование. Образователната комисия прие проекта за въвеждане на платено обучение в университетите. Ще окаже ли тази мярка желания ефект, или ще е нож с две остриета, който вместо да донесе приходи на ВУЗ-овете, ще изгони студентите от България?
- При всички положения ще се окаже нож не с две, а с три остриета. Първото острие е именно увеличението на таксите. Да вземем за пример медицината, която отива на нива 16 – 17 хил. лв. на година. Умножете го по 6 и ще видите, че един студент по медицина, независимо дали е български или чужд гражданин, трябва да плати 120 хил. лв. за обучението си. Питам се, ако след това той започне да работи със заплата от 1500 лв., колко години, образно казано, ще му трябват да „избива“ образованието си. При тези условия мисля, че въвеждането на платено обучение няма да реши проблема с обучението. Правителството даде добър сигнал с възможностите за студентско кредитиране, знаете, че 40 млн. лв. са отпуснати от държавата по закон. Тези пари обаче трябва да се дадат за това студентите да инвестират в знанията си, в своята подготовка, а не да инвестират, плащайки на ректора си. Ако е такъв замисълът, просто нека държавата да даде 40 млн. на ректорите. Като второ острие може да смятаме именно бюджета на държавата. Платеното образование няма да попълни дупките си, защото атрактивните специалности като право, икономика са със зает капацитет, а ние сме тръгнали да запълваме не атрактивните специалности с платено обучение. И на последно място, самите ВУЗ-ове също няма да си решат проблема. Платеното обучение все още не е прието в пленарна зала и дано да не бъде прието. Аз самият ще бъда противник на това. То няма да реши проблемите на висшите училища, а само ще им затвори вратите пред управляващите. Защото следващата година, когато университетите не могат да си платят парното и излязат на протест, управляващите ще кажат, нали искахте платено обучение, дадохме ви го, какво повече искате. Реално погледнато, въвеждането на платено обучение само ще пренесе кризата в университетите и те ще са изправени пред още по-големи трудности. Защото вече ще са затворили вратичката си към искане на помощ от държавата.

- Разполагате ли с обобщена статистика за съотношението между цената и качеството на получаваното обучение у нас в сравнение с това в социални държави като Германия и Франция например?
- Самият факт, че от 53 висши училища, разпознаваеми навън са не повече от 10, говори достатъчно за техния рейтинг. Тук, разбира се, се открояват традиционните държавни университети, които имат своето място и в европейското образователно и научно пространство. Това е важен критерий, да сме разпознаваеми навън, но друг е въпросът доколко кадрите на нашите университети бързо се реализират на пазара. Това е най-важното - доколко бизнесът търси тези кадри и кадрите на кои университети точно търси той.

- Според последната статистика завършващите гимназия са по-малко от броя на местата в университетите? Какво е бъдещето на непрестанно набъбващия брой на ВУЗ-овете у нас?
- Това е един от проблемите, който е в отрицание на платеното обучение. Демографският срив е налице, лимитирано е количеството на нуждаещи се от висше образование и да се заблуждаваме, че вдигайки таксите, ще напълним хазната с чуждестранни студенти, това според мен е утопия. Ако се върнем на примера с медицината, трябва да сме наясно, че дори завършващите тук не остават в страната. Съгласен съм с това, което каза министър Анна-Мария Борисова, че след време ще ни лекуват пенсионери. Причината е, че завършващите в България масово заминават за Германия, след като завършат, докато завършващите в техните университети пък се насочват към САЩ заради по-доброто заплащане.

- Или ли все пак полезен ход, който вие препоръчвате?
- Няма една-единствена панацея. Това, което може да се каже, е, че трябва да се реши дали само „печатаме и продаваме дипломи“ и с новия закон по същество легализираме статуквото на платените дипломи, или произвеждаме специалисти, добри кадри, които се реализират на пазара. Това е големият въпрос пред висшето образование. Пред средното пък е да произвежда грамотни ученици, които не се страхуват от външно оценяване и за които интернет не е единственият източник на информация.

- Започна преструктурирането на БАН. Очаквате ли реално отпушване на производство на качествена наука или основните функции на академията да продуцира знание, което да се имплантира например в икономиката, ще се свият напълно след промените?
- В БАН проблемът е много тежък. От една страна, се правят реформи, от друга, като че ли не може да се намери правилният изход и структурните реформи се налучкват. От 1 юли е в ход новата система на атестиране в БАН. Трябва да се помисли за редуциране на кадрите и да останат тези, които работят по проекти и са доказали професионалните си качества. Както във висшите учебни заведения се говори за фигурата на мениджъра, който да управлява финансовата част, пред същата необходимост е изправена и БАН. За да се получи това, трябва да има законодателно решение, защото сега действащият закон за БАН е доста нескопосан. Що се отнася до вещо-правния статут на академията, той също е важен елемент. Защото когато в една структура се наливат пари от чужбина, тя трябва да е ясна, подредена. Не може да продължава да функционира настоящият режим, при който отсъствието на служител на БАН може да се установи само ако не се яви да си вземе заплатата.

Интервюто взе Мария Матеева
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.