Варшава, Полша /КРОСС/  Умереният консерватор Бронислав Коморовски спечели изборите за президент на Полша след оспорвана битка с крайнодесния кандидат, братът на загиналия държавен глава Лех Качински – Ярослав. По този начин бяха положени основите на политически алианс между правителството и президентската институция в страната, от който мнозина очакват да донесе така очакваните икономически реформи, коментира Ройтерс.
Коморовски, който е член на партията на Туск, Гражданска платформа, спечели 52,6% от гласовете на изборите в неделя, според предварителните резултати от95% преброени бюлетини.

Според политическите анализатори обаче неочаквано оспорваната президентска надпревара, задаващите се местни и парламентарни избори през 2011 г. биха могли да доведат до това, че премиерът Туск да приеме по-предпазлив подход при въвеждане на потенциално непопулярни реформи.

Управляващата "Гражданска платформа" е изправена пред предизвикателствата на повишения бюджетен дефицит, високия държавен дълг, здравеопазване в хаос и неефективна система за пенсионно осигуряване. Промени в пенсионната система обаче ще ударят фермери, миньори и учители.

Подобно на България, полският президент има предимно представителни функции. Той може да поема законодателни инициативи, да налага вето на законите, приети от парламента, има думата по външнополитическите въпроси и правото да назначава ръководители на висшата държавна администрация.
Покойният президент Лех Качински упражни правото си на вето няколко пъти в миналото и спря закони, предложени от правителството на Туск.

"Вече имаш цялата власт. Покажи ни на какво си способен" – по този начин едни от водещите всекидневници "Факт" се обърна от първата си страница към премиера.
Други издания призоваха "Гражданска платформа" да осъществи обещаните реформи. "Газета виборча" дори предупреди, че ако това не се случи Доналд Туск ще изгуби парламентарните избори.

Въпреки тези опасения пазарът реагира положително на победата на Коморовски и полската злота затвърди леко позицията си спрямо еврото и долара в понеделник.

Бившата комунистическа страна е единствената икономика от 27-те в ЕС, която миналата година успя да избегне рецесията, но рязкото икономическо забавяне компроментира данъчните приходи и изстреля бюджетния дефицит до 7% от брутния вътрешен продукт (БВП). Публичният дълг, въпреки че е по-нисък в сравнение със средните стойности в съюза, възлиза на 55% от БВП.

/ВС/