Идеята за Закон за управление на евросредствата трябва да бъде подкрепена

Корупцията при обществените поръчки е язва, която няма да се излекува десетки години. През последните години България бе поставяна от независими организации на челно място в класации измерващи корупционния индекс и обществото някак свикна с това. Бедата е, че вместо администрацията да се ангажира с разрешаване на съществуващите проблеми, бяха хвърляни неистови усилия да се замитат под килима неуредиците и злоупотребите. Публичните власти трябва да свикнат с мисълта, че действията им ще бъдат наблюдавани и критикувани, когато има основание за това. От практиката си се убедих, че когато изваждаш на показ такива проблеми, администрацията се изправя единна, защитавайки с всякакви способи, понякога чисто криминалните си практики. Питам се защо не е обединена за постигане целите на ЗОП? Повечето от нас имат ясен отговор на този въпрос.
Иначе, амбицията на правителството да подготви т.н. Закон за управление на средствата от ЕС, трябва да бъде подкрепена. Усилия в тази посока е нужно да се положат, още повече, че така ще бъде изпълнена една основните препоръки на ЕК и ще бъдат уеднаквени правилата за разходване на европейски средства за всички проглами. Друг е въпросът Народното събрание какви текстове на този нормативен акт ще приеме, имайки предвид какво се случи с измененията на ЗОП, които престояха половин година в парламента, докато бъдат приети абсолютно „на тъмно“, без да бъдат оповестени мотивите за тези изменения, а и какъв вид добиха в крайна сметка. От друга страна, през февруари тази година Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приеха нови изисквания по отношение на обществените поръчки и концесиите, което поражда задължение за България като държава-членка да ги отрази в националното си законодателство. В тази връзка до колкото ми е известно АОП готви изцяло нов закон за обществените поръчки. Липсва публична информация на какъв етап е проекта, какво предвижда той. Този законопроект предвид съществуващите проблеми в сектора, според мен, трябва да се изготвя пред очите на обществото – с широка обществена дискусия, нещо което не се случва. Освен това съм песимист за ефекта от широко прокламираната стандартизация на документите за обществените поръчки. Съставянето на образци на тези документи няма да реши проблемите, защото обществените поръчки не могат да вървят „на ишлеме“, както си го представят авторите на идеята. Толкова специфика има във всяка поръчка, че не е възможно пълната стандартизация на документите, а точно това се внушава на широката публика. Мисля, че наистина е необходимо засилването на предварителния контрол от АОП и управляващите органи, за да бъдат намалени грешките при провеждането на обществените поръчки и да се предпазим занапред от загуба на още европейски средства. Разпределянето на отговорността при налагане на финансови корекции между АОП, управляващите органи и бенефициентите по проектите също е крайно необходима мярка, която трябва да бъде въведена.

Станете почитател на Класа