Г-н Ганев, ваши колеги дават различни прогнози за броя на партиите и коалициите, които ще влязат в парламента. Четири или седем ще бъдат политическите сили в следващото НС?
„Галъп интернешънъл“ в момента е на терен и очакваме данни в средата на следващата седмица. Затова мога да направя една по-скоро експертна оценка на ситуацията към днешна дата, коя то почива на данните ни от предишно изследване, както и на базата на данни на наши колеги, на които имаме доверие. Истината е, че в момента е много трудно да се каже колко от по-малките партии преминават 4% бариера през октомври. Ситуацията е следната: Ако изборите бяха сега, ГЕРБ би получил 1 100 000-1 300 000 избиратели, БСП – между 600 и 700 хиляди избиратели, ДПС- 500 хиляди с уговорката, че социологията не винаги коректно успява да хване резултата на тази партия поради специфики, които не искам да обяснявам. И оттук нататък става сложно. По-сигурни участници са РБ и ББЦ. АБВ и Патриотичния фронт изглеждат по-скоро на ръба като съм склонен да мисля, че ПФ има нелоши шансове за преминаване на бариерата. Трудно ми е да говоря за Атака и затова ще изчакам нашите нови данни. Там може да се отчете някакъв ръст, който примерно до момента не сме хванали.
ГЕРБ изпраща послания за увеличаване на данъците, за повишаване цената на тока, за кръв, пот и сълзи… Такова говорене не отблъсква ли избирателя?
Много от хората биха оценили такова говорене като реално като такова, което казва истината. Така че дали ще се загубят
някои групи – да, сигурно, но пък ще спечелят други групи. Социолозите не отчитаме в последните месеци спад на
ГЕРБ, даже може да се говори за ръст в разумни граници.
Заявената съпротива на ББЦ и ПФ срещу гласовете от Турция увеличава ли подкрепата за тях?
Не мисля, че това ще доведе то някакъв сериозен електорален ръст. Между другото, много се надценява силата на ДПС в Турция. Ако трябва да говорим за това какъв е ресурса на ДПС в България и в Турция, говорим за съотношение 10 към 1.
Свидетели сме на периодични скандали в Реформаторския блок. Как се отразяват те на подкрепата за реформаторите?
Вероятно влияят на периферни избиратели на Реформаторския блок. Но на мен ми се струва, че РБ в последните месеца се
свил до подкрепа сред твърдите ядра на отделните партии, които го съставляват. И те припознават като свой представител
именно РБ.
Как стои въпроса с доверието към ББЦ?
ББЦ отчете тенденция на спад в последните месеци, но това беше нормално, защото коалицията изживя криза. С
напускането на зам.-председателят и Ангел Славчев, беше нанесен удар и покрай битката на Цветан Василев с Делян
Пеевски. Напускането на ВМРО също даде отражение. Тази криза сега изглежда преодоляна. Вътре в партията успяха да
постигнат консолидация, успяха да си намерят и нов коалиционен партньор в лицето на ЛИДЕР, който има по-голяма
електорална тежест от ВМРО. Така ББЦ влезе в предизборната кампания от добри позиции и няма видими причини да не се
задържи нивото, което да я изпрати в парламента.
Каква изборна активност прогнозирате?
Прогнозирам избирателна активност между 3 300 000 и 3 700 000. За сравнение на миналите избори тя беше 3 600 000. Допускам, че може да се случи вариант да се падне под прага от предишните избори и така този вот да се окаже с най-ниската избирателна
активност от демократичните промени насам.
