В следващото Народно събрание могат да влязат 7 или 8 партии или коалиции. За ГЕРБ биха гласували 35%, а за БСП лява България 21,2%. ДПС са трети с 12,7% подкрепа, а „България без цензура“ се нарежда като четвърта политическа сила, сочи проучване на Института за модерна политика (ИМП).
Оттам отчитат, че ДПС традиционно показва на избори по-висок резултат, отколкото дават изследванията. Това се дължи на влиянието ѝ сред ромското малцинство (което остава на места частично непроницаемо за социологически сондажи), както и на влиянието на електората ѝ в чужбина (главно Турция), който не се изследва в проучванията.
Очевидно е, че в тези избори имаме изключително силно представяне и конкуренция между средно големите партии и коалиции (ББЦ, Реформаторският блок, АБВ, „Атака“, Патриотичният фронт) в зоната около и малко над 4-процентната бариера. Ако заявените към 22-27 септември намерения на гласоподавателите се запазят,
в следващото Народно събрание биха намерили място 7 или 8 партии и коалиции.
Освен безспорните ГЕРБ, БСП и ДПС, ако съществуващите тенденции се запазят до 5 октомври, най-вероятно това ще бъдат още „България без цензура", Реформаторският блок, АБВ, Патриотичния фронт и „Атака".
Напълно е възможно 1 или 2 от тези формации в крайна сметка да не успеят да мобилизират напълно за гласуване в изборния деклариращите такава готовност към момента на проучването, в резултат на което да останат под изборната бариера.
„България без цензура“ получава подкрепата на 5,8% от заявилите, че ще гласуват,
а делът на Реформаторския блок е 5,6%.
С активна кампания на терен и премерени послания АБВ успява да привлече подкрепата на 5,4% от заявилите, че ще гласуват. Това са главно избиратели с левоцентристка ориентация и колебаещи, които търсят алтернатива на десните партии.
От началото на предизборната кампания почти отписаната за прескачане на бариерата Атака бележи нарастване на влиянието си и преди последната решаваща седмица на кампанията получава подкрепата над 5 % от заявилите, че ще гласуват.
В този порядък е и подкрепата за коалицията Патриотичен фронт – 5% от заявилите, че ще гласуват.
Хипотезата е, че освен активната кампания на терен, патриотичните формации съумяват да мобилизират подкрепа в резултат от изострящата се социално-икономическа обстановка, свързана с цените на тока и отново нарастващото недоволство от монополите, активизирането на ислямистите в международен план и др. Тези фактори инжектират още енергия у последователите им. Да не забравяме, че те са тези, които от години зоват за национализиране на ЕРП-тата и пр.
