Събитията през последната седмица на политическата арена не може да се нарекат крайно интересни със съдържанието си. То се шушука и от котките в селата. Интересното е официализирането на политическите намерения и практики.

Всеки сам ще оцени ситуацията, според собствения морал и разбиране за низост и висота, но има нещо, което осветява вероятен проблем. Не знам колко са искрени момчетата в цитираната по-долу публикация[1], но тяхното желание за насилие и български мейдан е меко казано неприемливо.

Сега когато, след Украйна, запалиха и Косово, България става все по-важен елемент от военната карта. Както не веднъж и не един геополитически анализатор коментира, натискът за правителство е непосилен за раменете на политическите елементи. Затова и насилие би било вариант, ако не и план?!

Но, ние не искаме насилие!

Не искаме да робуваме на тези, които организираха значими и трудно възвратими щети на българското селско стопанство, икономика, енергетика, образование, здравеопазване, войска.

Не искаме да бъдем насилвани да рушим паметта, паметниците, историята, идентичността и възможностите на България.

Не искаме да бъдем насилвани да воюваме за чужда кауза, която не е мир, не е добруване, не е единство, не е красота, не е равенство, не е братство, не е приятелство, не е цивилизация.

Не искаме да бъдем насилвани да приемем социалния пол и да унищожим децата си както изисква извратената джендър идеология.

Не искаме да ни бъдат натрапвани билбордове с чужди знамена във формата на жито и небе и гей двойка приканваща ни на панаир на гащите и срамотата.

Не искаме да бъдем насилени да ни заключат в дигиталните коридори на работата, парите, проследеното общуване, изкуствения интелект и изкуствената храна и хора.

Не искаме да бъдем насилвани да четем български текст с латински букви от държавните институции  и „търговците на тютюн и кръв човешка“.

Не искаме да ни бъдат натрапвани лансирани българи, които „не обичат да бъдат подценявани, че са от някъде, от малък език, защото ….няма малки и големи езици“.

Не искаме да бъдем насилени да отхвърлим Християнските си ценности и да прегърнем религията на мола, безпаметността, безполовостта, безкритичността, продажност, предателството.

Не искаме да бъдем насилени от богати само с  пари, дълбоко недуховни хора,  скъсали всяка връзка с Българския род, език и родина.

Не искаме насилие!

Ясно е, че официалните медии ще „заметат похода за мир под масата“, докато канят в студията си хора само с една гледна точка, докато все едни и същи журналисти и социолог-експерти се възмущават, че има друга гледна точка, докато заклеймяват соца осигурил им  всяка днешна възможност, докато отразяват на шир и на длъж поредния гей парад, като с последното, между другото, попадат под санкциите на Хартата за защита на децата на ООН, според която развращаването на деца е престъпление.  

Не искаме насилие, защото някой, та бил той и президент, е използвал конституционното си право, съгласно чл. 39,  да изкаже собствено мнение. То,  всъщност, е и мнение на онези 60% , които не гласуват, онези 100 000 души, които гласуват с „не подкрепям никого“, онези 60% от гласувалите избиратели, които не поискаха правителство от ПП и ГЕРБ.

Не искаме насилие и няма да го получите!

Искаме  морал и  достойнство!

Искаме мир и добруване!

Затова ще обичаме врага си, както ни учи Христос, ще обичаме злото докато умре, както преди него е казал Конфуций.

Искате насилие?! Няма да го получите!

Рада Коджабашева