Поредна акция за блокиране и овладяване на Темида провежда мрежата на Джордж Сорос и неговото „Отворено общество“, управлявана у нас от наместника му – олигархът и ръководител на корпоративния кръг „Капитал“ Иво Прокопиев. В кампанията, по установена вече традиция от мрежата от НПО-та, политици и медии на този кръг, е впрегнат и европейски съд. За разлика от предишните подобни случаи, в които беше използван печално известният вече с обвързаностите си със Сорос Съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, обаче, този път в центъра на акцията е Съдът на ЕС (СЕС) в Люксембург и негово решение от 30 април.
Началото
Тогава СЕС се произнесе по преюдициално запитване, изпратено му от съдията в Районния съд в София Андрей Георгиев, който съвсем не случайно е и ключова фигура в проксито на кръга „Капитал“ в Темида – „Съюзът на съдиите в България“ (ССБ). Запитването е от 2023 г., а като повод за него Георгиев използва дело, образувано по искане на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) за разкриване на банковата тайна на 16 магистрати от Софийския районен, Софийския градски и Софийския апелативен съд.
Тази процедура е напълно нормална и е в изпълнение на законовото задължение на ИВСС да работи срещу корупционните практики в Темида, осигурявайки прозрачност за имуществото, притежавано от магистратите. Георгиев обаче използва искането на Инспектората, за да се опита да блокира напълно дейността му, а оттам и да минира възможността на органа да осъществява реална битка с корупцията и задкулисните влияния в съдебната власт.
Въпросните задкулисни влияния, впрочем – както стана ясно от скандала с „Осемте джуджета“ на Петър Петров-Петьо Еврото и с разкритията, че българският европрокурор Теодора Георгиева е била на отчет и финансова хранилка там, са специалитет именно на родните соросоидни кръгове.
Така изпълнителният секретар на ССБ праща запитване до СЕС „съвместимо ли е с правото на Европейския съюз продължаването на функционирането, въпреки изтичането на мандата му, на Инспектората на ВСС, който може да инициира дисциплинарни производства срещу съдии и да установява данни за тяхното имущество“?
Спорните моменти
От решението на СЕС става ясно, че въпросът е породил редица спорове в рамките на Съда, в това число и дали изобщо е допустимо Съдът да се произнася по него. Причината е, че полското правителство например е излязло със становище, че институцията не може да отговаря на подобен въпрос, тъй като „Съюзът няма никаква компетентност в областта на организацията на правораздаването в държавите членки“.
Българското правителство и ИВСС от своя страна са посочили, че преюдициалното запитване изобщо не е допустимо, защото питащата страна няма нужната юрисдикция. Въпреки това съставът на СЕС, разглеждал делото, ръководен от самия председател на Съда на ЕС – Кун Ленартс, приема за допустимо искането и излиза с решение, гласящо дословно:
„Принципът на съдебната независимост изключва практиката на държава членка, при която членове на съдебен орган на тази държава членка, избрани от нейния парламент за определен срок и които са компетентни да наблюдават дейността на съдиите при упражняване на техните функции, почтеност и липсата на конфликт на интереси от тяхна страна, както и да предлагат на друг съдебен орган образуването на дисциплинарно производство с цел налагане на дисциплинарни санкции срещу тях, продължават да упражняват функциите си след изтичане на законоустановения им мандат, докато този парламент не избере нови членове, без удължаването на изтеклите мандати да има изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, уреждащи упражняването на тези функции и без да се гарантира, че това удължаване на практика е ограничено във времето“.
Манипулациите
Както се вижда, решението е във витиеват стил, което не пречи на цялата мрежа на кръга „Капитал“ не само да започне да тръби още в деня, в който е публикувано и в цялата следваща седмица, че според СЕС Инспекторатът на ВСС не може да си изпълнява функциите, тъй като е с изтекъл мандат, ами и да се пробва да изкара, че същото се отнася и за Висшия съдебен съвет.
Макар за ВСС в решението да няма и думичка и макар в Конституцията изрично да е записано, че дори при изтичане на мандата си Висшият съдебен съвет продължава работата си, докато не бъде избран нов. Или иначе казано, има изрична разпоредба в националното ни законодателство, уреждащо този казус. А уредбата в Конституцията има предимство дори пред международните договори, по които България е страна.
Тези промени впрочем бяха приети и с гласовете на ПП-ДБ и са едни от малкото, които не бяха отменени от КС като противоконституционни, а причината е, че противното би блокирало напълно работата на Темида и би вкарало съдебната власт в пълно безвремие и хаос.
Това обаче не попречи първо на бившия правосъден министър и настоящ депутат от ПП-ДБ Надежда Йорданова да се опита да използва решението на СЕС, за да изкара, че ВСС не може да продължи да функционира, след което същата опорка да започне да се разпространява от медиите, свързани с мрежата на Сорос и Прокопиев у нас.
Ако се питате защо, то отговорът е прозаичен – целта на представителите на тази мрежа отдавна е да овладеят цялата съдебна власт, за да си гарантират безнаказаност и индулгенция. И тъй като настоящият състав на ВСС не е под контрола им, искат пълното му блокиране, докато не намерят начин да си осигурят власт върху институцията.
Самата операция по сезирането на СЕС и използването на решението му пък е буквално копи-пейст на редица други акции, провеждани от този кръг през годините в преследване на същата задача – овладяването на съдебната власт. Досега, обаче, за целта беше използван главно Съдът в Страсбург, пред който адвокати, свързани с кръга „Капитал“ завеждаха дела, а след това използваха решенията, за да прокарват през политиците от същия кръг промени, обслужващи олигархичната мрежа на Сорос и Прокопиев, маскирани като „съдебна реформа“.
Задкулисните обвързаности със Сорос
Доклад на френски учени от Европейския център за право и правосъдие разкри, че най-малко 22 от 100 съдии, работили в ЕСПЧ в периода 2009-2019 г. в ЕСПЧ са били бивши служители на мрежата от НПО-та, финансирани от Джордж Сорос и неговото „Отворено общество“. В списъка са и двамата ни бивши представители в Съда в Страсбург – Йонко Грозев и предшественичката му на поста Здравка Калайджиева. След излизането на доклада беше инициирана подписка за отзоваване на съдиите, свързани със Сорос, парафите си в която сложиха над 9500 европейски граждани.
За разлика от ЕСПЧ, Съдът в Люксембург към момента не е попадал в подобен грандиозен скандал за задкулисни обвързаности, което обаче не означава, че няма такива и там. Във финансовите отчети на българския клон на „Отворено общество“ например фигурират щедри суми, дадени от фондацията за публични лекции на българския съдия в СЕС Александър Арабаджиев.
Председателят на СЕС Кун Ленартс, който е бил начело и и на състава, взел решението за ИВСС, пък бил гост в България на събития, организирани именно от мрежата на Сорос и Прокопиев у нас. Сред хората, правили му компания там, е и Йонко Грозев, както и редица други видни представители на политическите и НПО-средите, опитващи се от години да овладеят Темида в полза на интересите на олигархично-корпоративния кръг „Капитал“.
Само преди месец и половина пък с Ленартс се е срещал друго виден говорител на българското задкулисие – евродепутатът от редиците на Ахмед Доган Илхан Кючюк. В съобщението за срещата, провела се през март, завоалирано и без особени детайли е посочено, че двамата са обсъдили „ключови въпроси, свързани с върховенството на правото в ЕС, правната рамка за защита на основните права, както и ролята на европейските институции в осигуряването на правна сигурност и ефективност на европейското законодателство“. За конкретиката можем само да се досещаме, но е достатъчно показателно, че разговорът е проведен броени седмици преди излизането на решението на СЕС.
Ленартс впрочем е част от борда съветници на Журнала за европейски право, издание на Центъра за европейски правни изследвания на Колумбийския университет. Въпросният център има редица програми за обмен с институти и университети, спонсорирани от „Отворено общество“, в това число и с Висшия европейски институт във Флоренция.
Едно е сигурно, това едва ли ще е последният опит на мрежата на Сорос и Прокопиев в България да използват европейски институции, за да обслужват собствените си задкулисни интереси. Тези им опити обаче катастрофират в собствената им несъстоятелност, лъснала и при тази покъртителна акция за блокиране на Темида.
