Чревният микробиом е огромна общност от трилиони бактерии и гъбички, обитаващи всяко кътче от чревния ви тракт и оказващи огромно влияние върху вашия метаболизъм, тегло, предразположеност към заболявания, върху имунната система, апетита и настроението. Тези микроорганизми живеят предимно в долната част на червата (дебелите черва) и като брой са повече от всички клетки на тялото ви. Бихме могли да ги разглеждаме като новооткрит орган, който тежи повече от мозъка и е почти толкова жизненоважен. Любопитно е, че няма два еднакви микробиома, всеки от нас е уникален.
Изследванията сочат, че колкото по-разнообразно е количеството микроорганизми, толкова по-малък е рискът от заболявания и алергии. Това се вижда при тестове върху животни, както и върху проучвания с хора, при които се сравняват чревните флори на здрави личности и на страдащи от определени заболявания. Скорошните примери на Кралския колеж в Лондон засягат изследвания върху диабет, затлъстяване, алергии и възпаления от типа на колит и артрит. Същевременно се трупат доказателства, че родените с цезарово сечение бебета са лишени от част от микроорганизмите, които биха придобили с вагинално раждане, а това би могло да ги предразположи към затлъстяване, алергии и астма.
Знаем, че правилното хранене е ключово за добрата стомашно-чревна флора. Определението за правилно хранене е обект на спорове в западната култура, но всички са съгласни, че е добре да се ядат повече плодове и зеленчуци. В книгата ми The Diet Myth смело използвах сина ми Том, който трябваше да се храни в МcDonalds в продължение на десет дни, за да можем да изследваме промяната в чревната му флора. За това време той загуби почти 40 процента от видовете микроорганизми и все още се възстановява. Между другото, не спира да ми го припомня.
Оказва се, че микробиомът на хората от племето хадзапи – една от последните групи на ловци събирачи в Африка, е един от най-богатите в света и е с около 40 процента по-богат от този на средностатистическия американец и с около 30 процента по-богат от този на средностатистическия британец. Те се хранят с около 600 вида растителни и животински продукти на година, като разликата от сезон до сезон е огромна. Членовете на хадзапи реално не страдат от болестите на Запада като затлъстяване, алергии, проблеми със сърцето и рак. За разлика от тях хората от Запада приемат по-малко от половината храни и са изправени пред епидемии от заболявания и затлъстяване. Данните от Великобритания показват ясна зависимост между разнообразието на диетата и видовете микроорганизми в червата.
Според мен изследването на микробиома ще бъде напълно рутинна процедура само след пет години, като всеки ще персонализира начина си на хранене според собствения си микробиологичен профил и ще се опитва да ограничи заболяванията. Но също така смятам, че всеки трябва да положи усилия да подобри състоянието на стомашно-чревната си флора, като се върне назад към природата и мине на „дива диета". Разбирането на тясната връзка между храната, околната среда и микроорганизмите трябва да ни насърчи да бъдем по-авантюристично настроени и да загърбим обичайните, втръснали до болка храни. Силно препоръчвам от време на време да възстановяваме връзката си с природата, с миналото на нашите прародители и да поглезим микроорганизмите в нас
Проф. Тим Спектър