Рафаел Михайлов, който беше един от мислещите художници у нас... – така Борис Делчев ни представя художника. И в други спомени един от най-интуитивните и поетични творци се разкрива и като проникновен, осъзнаващ човек, за когото България от 50-те и 60-те години на миналия век сигурно не е била много благоприятно място за съществуване и реализация. И въпреки това Рафаел Михайлов остава толкова привързан към родината си, към цветовете, светлините, природата, кътчетата й, че е запомнен като един от най-добрите изследователи и познавачи на нейните нюанси и състояния – в задушевността на бита и интериорните композиции и във въздушната светлост на пейзажите.
Тази година се навършват 110 години от рождението на художника. Роден е във Велико Търново на 29 март 1902 в многодетно свещеническо семейство и рано остава сирак. Преди постъпването си в Художествената Академия в София през 1924 г. участва в театралната група на Кина Герджикова в Пловдив. Изключен е от Академията през 1928 за „противоакадемично рисуване и влияние упражнявано върху другарите”. След като работите му са забелязани лично от министъра на Народното просвещение студентските му права са възстановени и през 1934 година завършва образованието си. В следващите години е учител в различни градове из страната. След участието си във Втората световна се установява в София и отново работи като учител.
От този момент нататък животът му протича „скромно”, в една линия дискретно дублираща, следваща и дори опонираща на официалното. Тогава тя е извън интереса, публикациите, честванията. Днес е от нещата с решаващо значение за разбиране на епохата, а откриваме за нея само загатвания и откъслечни бележки. Пълноценният си живот освен в изкуството си Рафаел Михайлов живее в приятелския си кръг, в средата на хора като Борис Делчев, Вичо Иванов, Васил Иванов, Петър Караангов. Първата самостоятелна изложба в София е устроена за 60-тата му годишнина, а единствената кратка монография излиза през 1964. През 1967 излиза и стихосбирката му „Мигове”.
Дълбоката, искрена чувствителност на художника и мислителя Рафаел Михайлов често го поставя в неудобни ситуации и не само това - изтласква го в изолация, в която единствено вътрешната необходимост за истината и красивото го съхраняват.
Творчеството на Рафаел Михайлов от 1950-те и 1960-те често бива свързано, още от съвременниците му, с „живота на вещите”, с красотата в бита, в домашното, в интимността. Ако помислим за почти съвършения социалистически симулакър, какъвто представляват тогавашното общество и бит, крайната наситеност на всеки елемент с предписаното му значение и свеждането на всяка визуалност в политическо послание, днес още повече можем да оценим значението на тези образи, препращащи в насладата на мига, в съзерцателното разпиляване, в усладата от наблюдението и в унеса на игрите на светлини, сенки, цветове.

Изложбата се осъществява с участието и съдействието на НХГ, СГХГ, ХГ Велико Търново, ХГ Варна, Колекция Светлин Русев и частни колекционери.