Името на Сергей Айзенщайн се свързва с едни от основополагащите произведения от областта на визуалните изкуства. Съветският кинематографист и кинотеоретик е едно от най-значимите културни явления не само заради изключителните му режисьорски шедьоври, попадащи в жанровете на историческите епоси и политическата пропаганда, но и заради блестящата му аналитична мисъл. Айзенщайн е човек, изпреварил своето време, който повлиява силно на ранните кинотворци заради иновативения си начин на монтаж и чрез написаните от него теоретични трудове, а наред с целулоидните си творби, филмовият майстор остава в историята и заради несравнимите си публицистични изследвания, сред които е и „Монтажът”.

Айзенщайн пише „Монтажът” през 1937 г. при особено драматични обстоятелства. Нито един от проектите, които предлага на кинокомпанията „Парамаунт”, не е реализиран. Грандиозният замисъл „Да живее Мексико” остава под формата на необработен и немонтиран материал, който попада в чужди ръце. Двата варианта на „Бежин луг” са разкритикувани, филмът – спрян и забранен, а единственото копие е унищожено. Срещу режисьора се води публична кампания, а по онова време това може да означава няколко неща, всяко едно от тях – доста зловещо: арест, лагер, дори разстрел... Посъветван от приятели да напусне Москва, Айзенщайн заминава за Кисловодск – град, разположен в подножието на Северен Кавказ (между Каспийско и Черно море). В тамошния санаториум усилено пише „Монтажът”, който се оформя като изповед, прикривана неумело с фрази и смокинени листа, да се измами цензурата; оформя се и като завещание, с което се обобщава опитът, натрупан през годините на нямото кино, но и с който се анализират новите възможности, които предлага появата на звука и на цвета. Преди всичко това е изключителен теоретичен труд за същността на самото изкуство.

Айзенщайн има редица заслуги за кинематографа. Първата от тях се случва през 1922 г. – тогава той пръв използва термина монтаж, употребяван и до днес както в практиката, така и в теорията. 15 години по-късно анализът напуска границите на екрана – за Айзенщайн монтажът е основно градивно средство на всяко истинско произведение на изкуството. Човек с изключителна ерудиция, с познания в най-различни области, не случайно е бил наричан Леонардо да Винчи на киното, той привежда многобройни примери – от архитектурата, скулптурата, живописта, музиката, поезията, белетристиката, театъра... и установява: принципите на творчеството са навсякъде еднакви, а истинският монтаж се разгръща във възприемащото съзнание.

Докато Айзенщайн усилено работи над „Монтажът”, със съдбата му се занимава Политбюро. След известно колебание все пак е взето решение: да се даде възможност на режисьора да се докаже; другото би означавало смърт – и в преносния, и в буквалния смисъл. Така започва работата над проекта „Александър Невски”, заради което „Монтажът” остава незавършен. След години от архива са извадени отделни страници, даже цели глави. Едва през 2000 г. пълният труд се появява на бял свят, а книгата, която сега излиза в България с великолепния превод на проф. Владимир Игнатовски, е първото цялостно издание на „Монтажът” извън родината на автора.