Чирпан отново чества Яворов
Не е новина, че Чирпан през януари е най-вледененият, мъглив и неподходящ за празници и гости град. Геройство е да стигнеш до Чирпан, да издържиш на острия минус 20 градуса студ в запуснатия хотел и по хлъзгавите улици. В това изпитание се втурват поети и почитатели на Яворов, каквото и да им струва това.
Мирослава Кортенска
Не е новина, че Чирпан през януари е най-вледененият, мъглив и неподходящ за празници и гости град. Геройство е да стигнеш до Чирпан, да издържиш на острия минус 20 градуса студ в запуснатия хотел и по хлъзгавите улици. В това изпитание се втурват поети и почитатели на Яворов, каквото и да им струва това. Може би това е единственото оневиняващо обяснение, че този празник на големия ни поет все още не е привлякъл по-широка аудитория от тази на един градски празник, не се е превърнал в събитие в националния ни културен календар. Може би това предстои в Европейската година на творчеството. Защото един такъв поет като Яворов е достоен да се превърне в национална кауза. В тази посока има и добри новини. Първата е нестандартна. Фондация „Яворов” представи една изящна бутилка с червен мавруд „Крачоловъ”, която сега е сувенир, но в бъдеще може да се превърне в атрактивен елемент на така мечтания от нас културен туризъм. Опитът да се възстанови производството на мавруд, какъвто е произвеждал бащата на Яворов, преди лозята да ги налегне филоксерата, е силен знак за това, че замогването на един регион ще го оживи и ще възстанови и културните му традиции. На етикета на виното е сложена една забележителна снимка на заможните мъже на Чирпан, един от които е бащата на поета. Пък и виното е силно и пивко и прилича на буйния нрав на фамилията Крачолови.
Другата добра новина е, че започва издаването на пет тома събрани съчинения на Яворов. Издателство „Захари Стоянов” ще реализира тази наложителна необходимост за книжния ни пазар, който повече от 3 десетилетия не е попълван с поредица от Яворовите творби.
Иначе Чирпан си е един провинциален град, без особен поминък и малко заглъхнал, за да бъде забележителност в културната карта на България. Музеят на Яворов, паметниците на поета, които са два в града, не са достатъчни, за да съживят за съвременниците ни духа и делото на поета. В града няма нормална сцена, а на тази, която има, се игра едно доста безкрило представление на Старозагорския театър - „Иван Шишман” от Камен Зидаров. Освен ентусиазма на организаторите сякаш липсваше замах за звученето на януарските празници на Яворов, достойни за ръста на поета. Време е този празник да не е толкова възпоменание, а повече жив съвременен прочит на творчеството, делото и духа на Яворов. И всички негови проекции днес, за днешния човек. Да се надяваме това съживяване да тръгне именно от родния град на поета, от чирпанлиите с характер, които пазят традициите си. Защото ако само погледнем как изглеждат паметникът на Яворов и къщата му в центъра на София, ако осъзнаем, че тази културна светиня е собственост на чужд консорциум и може би ще трябва да се впише в лъскава бизнес сграда, ако... Тогава ще ни стане ясно, че най-тежката криза, която ни тресе, е в това, че не можем да пазим и развиваме традициите си и с лека ръка предаваме културните си икони. Тази криза няма да се реши отвън, за нейното решаване самите ние трябва да се потрудим.