Никита Михалков възнамерява да настигне и изпревари наградите „Оскар“ с помощта на традиционните ценности – големите пари
През последните години Никита Михалков, самият той носител на „Оскар“, мечтаe да създаде свой собствен „Оскар“.
Предишният вече не устройва Никита Сергеевич, тъй като според него е вреден и западен. Наскоро той премина от мечтите към тяхното сбъдване – на 22 април в бившия Театър на киноактьора (сега Работилница „12“ на Никита Михалков) се състоя презентацията на новата награда „Диамантена пеперуда“.
Театърът на киноактьора се намира на улица „Поварская“, в сграда, съседна на дома на семейство Михалкови. На фасадата има две мемориални плочи – в чест на Сергей Михалков и на Наталия Кончаловска, а в двора, по-близо до театъра, има паметник на Сергей Владимирович, който два пъти пренаписва химна на страната. Михалков наскоро реновира тази сграда според вкуса си и сега, ако перифразираме един известен слоган, имението Михалкови никъде не свършва. Във фоайето, докато чакаме да започне церемонията по представяне на наградата, шушукат, че се интересуват не толкова от „Михалкоскар“-а, колкото от ремонта на театъра (или бившия театър?), направен от режисьора.
„Лично дойдох да видя за какво са похарчени милиард и половина“, споделя честно един от моите познати фотографи.
Ремонтът е безупречен и наистина разкошен. Всичко е в сив мрамор, веранди, колони, врати с надпис „ТИШИНА”, които много пасват на служителите на охранителната фирма.
В кулоарите говорят не само за ремонта, но и за филмовия фестивал, който се провежда в близкото кино „Октомври“. Две дами, застанали близо до мен на бюфета, си спомнят, отпивайки от коктейлите си: „Помня как Брад Пит, минавайки по килима, раздаваше автографи в продължение на 40 минути… А сега…“
Сега Московският международен филмов фестивал събра трудно разпознаваеми гости от различни страни за представянето на „Пеперуда“-та. Организирана бе и фотозона с малък червен килим, с много камери и фотографи.
„Here, please“ – момичето организатор недружелюбно показва пътя на кинематографистите.
Забелязвам, че някои от азиатските гости носят еднакви значки във формата на червено знаме с изображения на двамата Ким. Става дума очевидно за най-приближените от всички гости – представителите на севернокорейската филмова индустрия и държавна сигурност.
Вратите с надпис „ТИШИНА“ най-накрая се отвориха и гостите видяха, че диамантената пеперуда вече лети на екрана. След нея на сцената излетя Сергей Безруков с текст, написан от сценаристите на церемонията. Той се опита да разнообрази стандартните фрази с акуратни импровизации, да раздвижи публиката с репликата „аплодисментите не са написани в сценария, но ги има“.
Неочаквано думата беше дадена на Владимир Путин. Той е записал видео поздрав към „Пеперудата“, който гордо показват на екрана. Словото на Владимир Владимирович открива поредица от речи, чиито създатели се състезават кой ще използва по-често фразата „традиционни ценности“. Това е своеобразна битка на авторите на речи – думите да бъдат еднакви, но изреченията различни.
След като благодари на Путин „за милите думи и подкрепата“, Безруков започна да изброява страните, които са се присъединили към Евразийската филмова академия: „Армения! Беларус! Венецуела! Виетнам! Грузия! Иран! Казахстан! Китай! КНДР! Куба! Киргизстан!“…
Колегата, който седеше до мен, не издържа и възползвайки се от липсата на офицери от държавната сигурност (както севернокорейски, така и руски), започна да се кикоти. А Безруков, без да губи патоса си, продължи: „Обединени арабски емирства! Пакистан! Сейшели! Сенегал! Сърбия! Таджикистан! Туркменистан! Турция! Узбекистан! И Русия!“.
По-късно, по време на пресконференцията, Никита Михалков нарече тази еднообразна поредица половината свят. Докато Безруков изпълняваше своята част от битката с текста, пълен с „традиционни ценности“, колегата, който се бе смял, ме попита защо на Московския международен филмов фестивал няма нито един филм от КНДР. Хората със значки вероятно знаеха защо, но аз не, така че продължихме да слушаме Сергей Виталиевич, който увери събралите се, че „Пеперудата“ е очаквана от многомилиардна публика и „целият свят ще гледа това събитие“. Ако някоя фраза в речта на Безруков носеше някакъв реален смисъл, тя бе изричана към края: „В Русия изкуството и културата никога не са били използвани като инструмент за разрушение и идеология на войната“.
Самият Никита Сергеевич Михалков – незнайно защо с орден Герой на Русия на гърдите, най-сетне се появява на сцената след речите на Безруков, примабалерината на Мариинския театър Рената Шакирова и министъра на културата Олга Любимова.
„Виждаме колко много лъжи има в този жесток свят“, оплакваа се патетично той. – Колко творци са принудени да се занимават с политика заради някого! Ето защо възникна идеята за създаване на Евразийската филмова академия. Ние трябва да се обединим.“
Както става ясно малко по-късно, нищо не обединява творците по-добре от главната награда – един милион неприятелски долара.
Да, Никита Сергеевич е намерил парите. Има само един проблем: на „конкурентните“ Оскари никой не получава пари. Първоначално изглежда, че Михалков, който информира събралите се за бюджета, е сякаш принуден да се оправдава заради бедняците от Американската академия: „Но след като си получил „Оскар“, животът ти се развива по различен начин. Ние нямаме същия опит като Оскарите и другите големи фестивали и решихме, че създателите на най-добрия филм сред тези, които ще бъдат представени за наградата „Диамантена пеперуда“, трябва да бъдат подпомогнати в бъдещата си работа. Затова най-добрият филм ще получи еквивалента на 1 млн. долара. Всички останали номинации – по 250 000 долара. Как ще се разплащаме, ние ще решим. Има много варианти. Но не всичко се измерва в долари“.
Първата церемония за победата на пачките над злото е насрочена за 5 декември 2025 г.
Всъщност Никита Сергеевич е измислил „Пеперудата“ още през пролетта на 2022 г., когато стана ясно, че руските режисьори, които подкрепят Путин, вече няма да видят престижни международни награди. „Днес „Оскар“ се превърна в абсолютно политическа награда“, каза Михалков тогава в Бишкек на Евразийския икономически форум. „Награденият трябва да отговаря на определени условия. Трябва да е афроамериканец, трябва да е представител на ЛГБТ. И така нататък, и така нататък. И това престава да е артистична награда. Нашето предложение (за създаването на Евразийската филмова академия, бел. С.Х. ) според мен може да бъде реализирано само ако решението бъде взето от държавните глави.“
Три години се впрягаха и изстъргваха силозите. По това време в Америка се появи Тръмп. Той, както е известно, също не харесва прекомерното пристрастие към диктата на толерантността, тъй че темата за руското противопоставяне на Оскарите вече не е така актуална, но няма връщане назад.
Както си спомняме, Никита Михалков имаше сложен роман с оригиналния Оскар. Всичко започна добре – с триумфа през 1994 г. на „Изпепелени от слънцето“. През 2007 г. филмът му „12“ бе номиниран, но не спечели награда.
И тогава всичко някак се обърка – както в Русия, така и в творчеството на Никита Сергеевич. Той направи втория „Изпепелени“ (дори цели два филма). Считайки, че това е гениално кино, Михалков направи премиерата в Кремълския дворец, но въпреки това не получи ефекта, на който се надяваше, нито по отношение на приходите, нито по отношение на рецензиите в професионалната общност. През 2011 г. този филм, номиниран за „Оскар“ от Русия, също не бе оценен от Американската академия. Малко по-късно друг важен за него филм – „Слънчев удар“, бе изпратен в САЩ. И отново задграничните академици не сметнаха за необходимо да включат руския лауреат в номинациите за наградата за най-добър чуждоезичен филм. В същото време бяха номинирани два филма на Андрей Звягинцев. През 2022 г. Никита Михалков, чрез президиума на своята киноакадемия, по същество разпусна Руския комитет, определящ филма, който ежегодно представя страната на американските награди.
Михалков, между другото, напомня донякъде на Тръмп днес. Особено с желанието си да смаже всичко под себе си: освен „Златният орел“ Никита Сергеевич контролира започналата скандална реконструкция на Дома на киното в Москва, където в момента са провежда Московският филмов фестивал. За своята академия (не Евразийската, а тази, в която студентите получават платено образование) той получи Държавния театър на киноактьорите. Той контролира и Съюза на кинематографистите, чието кормило пое след скандални конгреси.
Желанието да разширява влиянието си е най-важната част от живота на Михалков. Той нямаше влияние върху националната филмова награда „Ника“ и я измести със своя „Златен орел“, създавайки собствена филмова академия. Сега, доволен от резултата, Никита Сергеевич насочи вниманието си към факта, че и в Америка нищо не е наред. И реши, че планетата само чака праведният Бесогон да долети от добрата Русия и да разкрие на света притесняваните от Холивуд гении от Соломоновите острови.
За революцията в индустрията, за която мечтае Михалков, няма смисъл да говорим. Руското киноразпространение, което вече три години живее без холивудски блокбастъри, знае много добре, че дори в условията на филмов дефицит и тотална антизападна пропаганда, публиката няма да отиде да гледа ирански, венецуелски или севернокорейски филми. Дори китайските, в които са вложени сериозни пари и са доста зрелищни, с добри специални ефекти, не вървят.
„Диамантената пеперуда“ е от същата поредица „импортозаместващи“ събития като Игрите на дружбата и Игрите на БРИКС, измислени, за да заместят Олимпиадата, или конкурса Интервизия, заместващ Евровизия. Неотдавнашните Игри на БРИКС бяха обрасли с куриози и дори не се доближиха до алтернатива на Олимпиадата, а основният им резултат беше успешното усвояване на бюджета. Игрите на дружбата бяха напълно отменени, въпреки че приятелството там трябваше да бъде подкрепено с добри премии – не по-малки от олимпийските.
Михалков вече има опит с домакинството на „филмовите награди БРИКС“ в рамките на Московския филмов фестивал. Преди година това ноу-хау не интересуваше никого и остана почти незабелязано, въпреки че имаше участници, жури, победители и награди. Светът може да е уморен от „господството на Запада“ и казусите за политическата коректност, но със сигурност не е толкова уморен, че да смята събитията, създадени набързо в Русия, за най-важни и авторитетни.
Именно Русия (а не Сенегал, Киргизстан или дори Северна Корея) е отстранена от Международния олимпийски комитет, ФИФА, УЕФА, Европейския съюз за радио и телевизия и не е желана на западните филмови фестивали (освен ако не става дума за Звягинцев или Серебренников, които отдавна са напуснали страната). На този фон лесно се забелязва желанието да се продаде идеята за борба в името на неясни „традиционни ценности“ за милион долара. Малко хора вярват в дългия живот на тази идея, която ще има само един стимул: защо да не спечелите руски пари?
Когато Михалков казва, че западните конкурси и награди увличат участниците в политиката, това звучи напълно цинично: именно руските „алтернативи“ на международните институции са базирани на политиката и актуалния дневен ред. Политиците имат нужда от тези играчки именно сега и те се появяват. Когато вече не са нужни – моментално изчезват заедно с думите за „истина и любов“ и „традиционни ценности“, тъй като не са подкрепени със солиден бюджет. Защото зад тях, освен парите, има само обида и завист. А идеята е проста като милион долара: за да заемете първото място, трябва сами да си изградите пиедестала.
Превод от руски Александър Бакалов
