Известният френски разследващ журналист Стефан Аликс е автор на предизвикателното заглавие „Смъртта не съществува“. Книгата излиза на български език на 9 майв превод на Асен Чаушев. Художник на корицата е Стефан Касъров.

Написана под формата на обръщение към дъщеря му, на която желае да завещае изследователския си опит, „Смъртта не съществува“ (374стр., цена: 24 лв.)вълнува и нас с тематиката си, която може да се означи събирателно с понятията „паранормално”, „необяснимо”, изправяли човека пред едни и същи явления още от зората на човешките общества. Това са преживяванията на близка смърт (ПБС), субективното преживяване на срещи с починали хора, т.нар. терминално (предсмъртно) проясняване, извънсетивните възприятия (медиумната способност, телепатията, „ясновидството”, интуицията) и др. Уповавайки се на събеседвания с най-изявените в областта си невролози, психолози, психиатри, философи, но и с медиуми, „ясновидци”, а така също и с хора, преживели въпросните явления, както и облягайки се на собствения си опит, авторът търси отговори на вечните въпроси, вълнуващи човечеството от векове насам: Какво са животът и смъртта? Какво е душата? Наистина ли е безсмъртна?

„Всичкишаманипосвета, каквитоидасатрадициитеим, твърдят, чевлизатвконтактснякакъв„святнадуховете“. Далиставадумасамозаповерие? Можелидаиманещовярновтезитвърдения? Задаотговорянатозивъпрос, реших, четрябвадаопитамтова, коетопотенциалноможедасеокажеедноотнай-важнитепреживяваниявживотами. Щяхлиреално иаздабъдавсъстояниедавидя духовнитеизмерения, докоитотвърдят, чеиматдостъп, итоотхилядолетия, мистицитеотразличнитетрадицииитова, коетоевъзможноданастъпваповременасмърттаилидориследнея?

КатоапостолТомаиазнемогадасеосвободяотнякакваформананедоверчивост. Трябвадавидя, задаповярвам. ЕтокаквомеотведевАмазония…“

Стефан Аликс (р. 1968) e френски разследващ журналист, военен кореспондент, основател на Института за проучвания на необикновени преживявания, участник в много предавания по телевизията, сценарист на телевизионни филми, посветени на паранормалното, и автор на бестселъри, преведени на много езици, последният от които вече е в ръцете на българския читател.

Стефан Алиск - „Смъртта не съществува“ (Откъс)

Тистоишправа, мълчалива, предковчегаотсветлодърво. Дъще, втвоявъпросителенпогледотгатвамбезднаотнедоумение. Каквоможедаразбираотсмърттачовек, когатоенатрииполовинагодини? Усещашстраданиетооколосебеси; лицата, застиналивступор, очите, блуждаещивпространството, телатасаколебливи, тромави. Отвременавременякойтиказванещо, искадатеуспокоиснеженинесръченжестилисдума, гласоветесатипознати, новтяхдолавяшнеобичайнопотрепване, вълнение, нещодребноинепонятно, почтизаплашително, защототиенепознато.Дъще, тисисамаибезучастнасредвъзрастните, чиитонамерениязапървипътвживотасинеможешдаопределиш. Товаеуспокоителноколкоточантасгранати, накоитосаиздърпалипредпазителите. Бездасмеешдаотворишуста, тинаблюдавашвъзрастните, белязаниотневидимонараняване, застиналикатоудържащосецунами.Смърттатоку-щовлезевживотати.

Това, коеточуваш, серазминаванапълносъсстраннатаитежкаатмосфера, коятотеобгръщакатосгъстенонастояще, катокладенец, откойтоникойнеможедаизлезе. Нямаявечелековатостта, нанеявеченикойнеиграе.

Тинеразбираш, икакбимогла? Аикакволиимазаразбиране? Чичотиеумрял. Загиналприпроизшествиепрединяколкодена? Веченикоганямадаговидиш.Току-щоеизлязълнеочакваноотживотати, новмоментасинеспособнадаосмислишкаквоозначаватова.

Досетилалисисевече, чечовекът, коготопознаваше, койтоиграешестебесамопрединяколкоседмици, етам, застиналзавинагивтозисандък? Вдетскитетиочисмърттаизглежданереална. Тозимускулестиоригиналендобродушко, койтотеучешедасекатеришподърветата, задавашетистраннивъпроси, вкоитонайсъщественотобешебързиятотговор, този, койтотевъртешевъввъздухаитекарашедасесмеешвзахлас,никога вече няма да го видиш. Ощенезнаештова, защотовмоментаизцялосипотопенавнастоящетонапървитетиневиннигодини, нопрезбъднитедесетилетиящезабравишлицетому, жестовете, смеха, погледаму. Знаятова, споделяласисменеколкодълбокатъгабудитоднесвтебе.

Клекналсъмнаподаитиправязнакдадойдешпримене, сядашдомене. Дъщемоя. Искамнищооттозиденданеостанескритооттебе. Вземамтевпрегръдкатаси. Сигурноизглеждамсериозениотнесен. Разтърсенотвълнение.

Скраткиизреченияразказвамнаприсъстващитезапоследнитемиговеначичоти, моябрат. Говорязагорещотослънце, облялонебетооназисутрин, засветлината. Думитеминесъмненотеизненадват; никоганесимевиждалатакъв. Гласътмистраннопотреперва. Долавятсенякакванеувереност, неизразимасдумитъга, глухавиновност, скритизадтон, койтосестараедабъдеуверен.

Животътмитоку-щосепроменизавинаги. Тридесетидвегодишенсъм. Предиседмица, вутротонаединаприлскиден, докатотиощесиспяладалече, вПариж,бяхмесТомаинеколцинадругипоединпътвАфганистанитогавастанатовапроизшествие, иТомабеубитпредочитемизаедностримадругимладимъже.Оназисутрин, докатобяхколеничилнаизгорялатаземя, сръце, окървавениоткръвтаначичоти, животътнивзенеобикновениокончателенобрат.

Тялотонамъртвиячовекенещообъркващо. Когатоначовексеслучидагогледавлицето, даженеказвамдагодокосва, ясносевижда, ченещонеенаред, нещолипсва. Кожатамоменталнопридобиванереаленцвят, ощеотпървитеминути, сякашотживаставаизкуствена. Широкоотворенитеочивнезапносазагубилилъскавинатаси, прахътсвободносеотлагавърхутяхигасиблясъкаим, крайниците, сякашзагубилиставитеси, неоказватнинай-малкасъпротива. Иманякаквоотсъствие, някаквапразнотаивсепактялотоизглеждасъвсемкаточовека, коготосмепознавали. Нотой не е вече тук.

Нотогавакъдее?

В 2001 годинасъссмърттанаТоматозивъпроснахлувживотами. Какможехдабъдаподготвензанего? Небяхподготвен. Койможедабъде? НамирахсеснеговЦентралнаАзия. Погрижихсезатялотому, репатрирахговъвФранция, задабъдепогребанотам. Шокътбешеогромен. Бяхмеблизки, споделяхмеедноисъщонеистовонетърпениедаразберемсвета, даобходимтазиЦентралнаАзия, къдетодишатспоменитезасвещенитевремена, вечебяхмепътувализаеднопотезиземи, къдетосмърттанисеявиизневиделица. Тозимоментсепревърнавъввърховенобратвживотами, преобърнажурналистическатамикариера. Итвояживотсъщотака.КъдеотидеТома?

Какво искам да ти кажа?

Потовавремесмърттастаназаменетеманапостояннивъпроси. Оттогаванесъмпреставалдаизползвамопитаиинструментитесиразследване, опитвайкиседаразберанаучнокаквознаемзатозимомент, натоваренсопасенияитайнственост. Аименнообърнахсекъмневронаукитеидругидисциплини, опитвайкиседапроникнавприродатанасъзнанието. Отидохсвъпроситесиприогроменбройизследователипоцелиясвят, аиприсвидетели, вчастност, хората, преминалипрезпреживяване, близкодосмъртта (ПБС). В 2013 годинабащами, твоятдядо, издъхнанасвойред, коетоощеповечеувеличижеланиетомиданамеряотговори. Тествахмедиуми (1). Проучихвсичкипреживяваниянаграницатанасмъртта (2) илиследкончинатанаблизък (3). Потозиначинуменепостепенносезатвърдиубеждението, чепродължаванетонанякакваформанаживотследсмърттапредставляварационалнахипотеза, подкрепенакактоотнауката, такаиотбезбройсвидетелства.

Нопостоянномилипсвашенещо. Последнотодоказателство. Доказателство, коетощешедаразпръснепоследнитесъмнения. Доказателството, коетощешедададевъзможностдасеразберезащовъпрекиочевиднитефакти, коитосъмустановил, всеощенесъществуваединодушиеповъпроса. Защонаукаидуховноствсеощетвърдечестосепротивопоставятеднанадругакатодвенепримиримипространства?

Отвременавремевтечениенаразследваниятасибяхвпленнанещокатовътрешенконфликт, катонаучниятметодсампосебесичестосеоказвашенеспособенданаложиокончателнорешениезаеднаотняколкохипотези. Действителномнениятамеждуученитепоотношениенатълкуваниятананаблюдаванитефактипонякогасеразхождатрадикално. Съмнениетоечастнавсекинаученподход. Наукатаеединственовсъстояниедаизказвахипотезивърхунаблюденията, коитосеопитвадаразбере. Предметътѝсесъстоиточновтова: дапредлагахипотезизаобясняваненаявленията, коитоизучава, идасеопитвадагидоказва.

Посвоятасъщностнаукатаенепрекъснатоеволюиращопространство, тянепредоставявечниистини. Наукатаешколазасъмнението.

Освентоватяесклоннадапридавазначимостсамонапознанието, придобитопоинтелектуаленпът, даобръщавниманиесамонавъзпроизводимото.

Такаченаукатанидавадостъпсамодоотносителнареалностпорадипричини, коитощеразвияпо-нататък.

Днестазиконстатацияеединодушноприета. Физика, биология, невронауки, каквитоидасадисциплинитеим, ученитепризнават, чеглобалноразбираненанашатареалностощеедоголямастепеннедостъпно.

Втоваотношениеприродатанасъзнаниетооставаединотнай-главоломнитеинеразрешенивъпросиотизследователите. Мозъкътезагадка. Новъпрекитова, коетосепроектиравърхуневронауките, тазидисциплинаощеедвапрохожда. Инструментитезанаблюдение, скоитотяразполага, саотносителноограничени, по-специалновъввъзможносттасиданаблюдаватвреалновремеисголяматочностставащотовмозъкани. Бързосидадохсметка, чеобяснителнитевъзможности, приписванинаневронауките, самногонадценени.

Аазтърсяотговори. Ималинаистина животследсмъртта, илине?

- За представяне на книгата по радио и телевизия – Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 -  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Николета Николова, 885 425 562)