Гост в „Ношен Хоризонт“ на 24 май беше Александър Шпатов. Роден е в София 4 години преди политическите промени през 1989-та. Завършил е Американския колеж. Магистър по право, има докторат по Теория на четенето. Aвтор e на сборници с разкази, единият от които "#НаЖивоОтСофия" е преведен и на английски. Отличен e с Наградата "Южна пролет" за най-добър дебют, както и с Наградата за литература на Столична община. Председател е на Сдружение за градски читални и главен инициатор на проекта "читАлнЯта" в Градската градина на София. Член на УС на фондация Четене за развитие на функционалната грамотност.

Национален празник ли е 24 май? Засега е само официален. Това е ден на много споделена памет, защото всички сме завършили училище. И това е споделена емоция, която през годините си припомняме. Друг е въпросът как се държим на 25 май, на 23 май… Аз имам чувството, че 24 май е най-двуличният ден в годината - състоянието на библиотеките е доказателство. Може би единственото изключение е библиотеката в Бургас, която е на световно ниво. Не си пазим азбуката толкова, колкото на 24 май твърдим, че я пазим.

Колкото до духовността и духа във връзка с 24 май, винаги се сещам за Алеко Константинов. Пак е празник, но политически опонент на Михаил Такев цял ден също отбелязва празника – седят в кръчмата и пият. И плаща на едни други пияни хора да ги причакат и да стрелят. Обществото ни е  такова - половината се радват на деня по един начин, другите по различен.

Политиците на 24 май винаги ще държат някакво слово и ще кажат, че духовността, култура и образованието са им приоритет. Но когато трябва да се гласува бюджет и да се вземат конкретни мерки, се оказва, че други неща са приоритет. И се вдигат заплатите на полицаите, или сега на шофьорите.

А ако говорим за образованието, всички виждаме колко много назад сме от световните образци и модерния начин на преподаване. Ние берем плодовете на години обратна селекция във всички сфери. И понеже стана дума за въвеждането на нов предмет „Религия и добродетели“, аз съм твърдо „за“.  Но се опасявам, че капацитетът на хората, от които зависи въвеждането на този предмет, е изключително нисък. Те боравят само с лозунги. Зад понятието религия някои хора разбират само един православен кич.