Интернет създава нови възможности да се ровиш безцелно в историята. Тази снимка от бар „Флоридита“ в Хавана разкрива различни „археологически“ пластове. Публикувана е в много онлайн издания и в Instagram, Pinterest, Facebook, и др. Основно заради прочутия Хемингуей, носител на Нобелова награда и Пулицър, известен с бурния си живот. Най-често снимката е с текст „Хемингуей и компания в бар в Хавана.
На много малко места е отбелязано, че това е писателят със съпругата си и Спенсър Трейси, една от най-големите холивудски звезди въобще, с две награди Оскар за най-добра мъжка роля, също и Златен Глобус, БАФТА и Златна палма от Кан, и т. н. Това е все едно да пуснеш снимка на Том Круз в бар, с някой по-известен нобелов лауреат от началото на века, и малцина да разберат кой е на снимката. Може би и това ще стане един ден. Макар че и Том Круз няма толкова награди. Всичко тече, звездите от близкото минало се забравят.
Хемингуей и компания в бар „Флоридита“, 1955 г. Писателят е между съпругата си Мери и холивудската звезда Спенсър Трейси, до него са първородния му син и снаха му. Отляво надясно: Роберто Херера, близък приятел и дългогодишен секретар и управител на имението Финка Вехия, Байра Уитълси-Пък, Джак Хемингуей-Бъмби, нейн съпруг, Спенсър Трейси, Ърнест Хемингуей и четвъртата му съпруга Мери. Надясно на същия барплот днес е разположен бронзовият бюст на писателя. Снимка: архив на Хемингуей в библиотека „Дж. Ф. Кенеди“
Днес някой може и да е чувал за филма „Познай кой ще дойде на вечеря“ (1967) със Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн, влязъл в златния фонд на американското кино, предизвикал буря в онова време, когато междурасовите бракове още са забранени в 17 щата. Заснет е 17 дни преди Трейси да умре на 67 години. Каквото и да е било, вече потъва в забрава.
Хумингуей все още предизвиква интерес. Може би не само с книгите си, а и със стила си на живот. В къщата му край Хавана, превърната в музей, могат да се видят посетители предимно над 50-60-годишни, чели книгите му като млади. Виждат се много пенсионери от Канада, европейци. Също и американци, въпреки ограниченията за пътуване до Куба. Къщата изглежда така, сякаш току що Хемингуей я е напуснал да отиде на лов в Африка.
Бар „Флоридита“ изглежда по същия начин,
само дето клиентелата е съвсем шарена. Барът и сега е като на снимката – два големи дървени барплота под прав ъгъл и помещение със 7-8 маси. Днес на плота пред който е Хемунгуей, вдясно накрая седи бронзовият му бюст и се усмихва на пиещите дайкири. В бара са идвали куп световни знаменитости, и досега, в комунистическа Куба. В менюто са 12 вида дайкири, едно от които се казва „Папа Хемингуей“. Казват, че пиел по до 6-7 дайкирита тук. Известна е фразата му „Пия, за да направя другите по-интересни“. Макар че се е събирал все с интересни хора.
В бар „Флоридита“ днес се продават 12 вида дайкири, едно от тях се нарича „Папа Хемингуей“. Снимка: Иван Бакалов
И кои са другите на снимката? Никъде не пише. Ако разровиш „археологическите пластове“, все пак пише само на едно място – в архива на Хемингуей във фонда на президентската библиотека „Дж. Ф. Кенеди“ в Бостън. Достъпен е по интернет. Отляво-надясно са: Roberto Herrera, Byra „Puck“ Whittlesey, Jack „Bumby“ Hemingway, Spencer Tracy, Ernest Hemingway, Mary Hemingway… И „неидентифициран барман“, пише още в архива за снимката. Отбелязано е също, че снимката е от 1955 година, неизвестен автор.
И кой е Роберто Херера? Търсачката изкарва бизнесмени, неизвестни покойници, популярен аржентинец, съвременен хореограф и учител по танго и т. н. Докато не попаднеш пак на архив достъпен онлайн. От него се разбира, че това е близък приятел на Хемингуей, работил като негов секретар и управител на имението му Финка Вехия. А това се разбира покрай един чек за 200 песо, подписан от Хемингуей за Херера, за хаванския клон на бостънска банка. Заради подписа на Хемингуей този чек е прибран грижливо от някой чиновник в банката, като са разчиствали стари книжа. После е продаван на търг няколко пъти, последно за 3000 долара през 2022 г.
Чекът за 200 песо, който Хумингуей е издал на своя секретар и приятел Роберто Херера, през същата 1955 година, когато е правена снимката в бара. Заради подписа на Хемингуей, чекът е продаван няколко пъти на търг, последно за 3000 долара през 2022 г. Снимка: Юнивърситиархивс.ком
Днес трудно ще намериш подпис от известен човек върху хартия, дори върху чек. Хората пишат на клавиатура, на тачскрийна на смартфона, пращат пари електронно. Подписите стават все по-ценни.
Byra „Puck“ Whittlesey (Байра Уитълси-Пък) се оказва снаха на Хемингуей, съпруга на първородния му син Джак.
А Дажак Хемингуей-Бъмби на снимката
е между нея и Спенсър Трейси. С елегантни мустачки, силно прилича на баща си на младини. А както уверяват изследователите, после и като възрастен имал силна прилика с него. Син е на Хемингуей от първата му съпруга Хадли Ричардсън. Пълното му име е Джон Хадли Никанор Хемингуей, прякорът „Бъмби” е от майка му като малък. А Никонор е от баща му – това е името на матадор, от който Хемингуей се възхищавал в Испания.
Синът Джейк е роден в Торонто и е живял в Париж и Алпите, и говори френски. Прави кариера в американската армия, където се записва след нападението над Пърл Хърбър. Скачал е с парашут в окупирана Франция, командвал специално разузнавателно подразделение. Ранен и пленен от германците, освобождават го отслабнал с 30 кг, за да се присъедини в празнуването на 8 май 1945 г. в Париж. Награден е с висок френски военен орден. След войната е освободен от армията, работи като брокер на ценни книжа и продава риболовни принадлежности. Запален въдичар и природозащитник.
Жени се за жената на снимката, в Париж през 1949 г. От нея има три дъщери, после се жени за друга. Джак Хемингуей помага на четвъртата съпруга и вдовица на баща си, Мери Уелш Хемингуей (на снимката вдясно), с последната редакция преди публикуването на мемоарите на баща му за живота в Париж през 20-те години на ХХ век, които са публикувани три години след смъртта на Ърнест Хемингуей.
През 1986 г. Джак Хемингуей публикува и автобиография Приключенията на един въдичар: Моят живот със и без Папа” (Папа е широко използван прякор на баща му). След смъртта му е издаден и ръкописът му „Живот, който си струва да се живее“, през 2002 г.
Такива истории изскачат от една снимка. Търсачката става инструмент в „археологията”. Но не трябва да се разчита на първите пластове, например на Уикипедия на български. Пълна е с грешки, пропуски и неточности.
– –
По подготвената за печат книга-фотоалбум „Резерватът Куба” от Иван Бакалов
