In Memoriam

Научната общност с прискърбие научи, че на 2 юни 2025 г., на 93-годишна възраст, ни е напуснал бележитият френски историк Пиер Нора. Фундаментално име в съвременната критическа историография, на него дължим изключително много за разбирането на това как се създава история, какви са нейните функции и защо тя има толкова дълбоко значение за националното самосъзнание на съвременните общества.

Несъмнено Пиер Нора оставя най-трайна научна диря с въвеждането и теоретичното оформяне на концепцията за „местата на паметта“ (les lieux de mémoire) – идея, която по своите методологични мащаби и научен отзвук предизвиква същинска революция в хуманитарните науки. „Местата на паметта“ са онези значими за една нация пространства, в които националната памет „работи“, консолидира идентичност и очертава контурите на една общност. Това могат да бъдат физически обекти – паметници, сгради или други елементи на градската и извънградската среда, натоварени със символика на споделеното минало, било то героично или травматично. Но „местата на памет“ могат да бъдат и нематериални – важни дати от националния календар, митове, литературни и музикални произведения, ритуали и други символични кодове на паметта. Макар че Нора формулира тази концепция въз основа на френския исторически опит, нейната приложимост в други контексти е безспорна. Тя ни подтиква да задаваме въпроси, чиито отговори могат да разкрият много за състоянието и траекторията на развитие на нашето собствено общество.

Френският историк ни учеше, че историята не е просто подреден набор от взаимосвързани факти и събития. Напротив, тя разполага със собствени начини на разказване и със своя „история“, от която зависи как ще възприемаме отношението си към миналото. Националната памет се оказва строго селективна процедура – някои „места“ се превръщат в неразривна част от представите за колективната идентичност, като изместват или изтласкват други. В този контекст историкът носи огромна обществена отговорност – той не е просто „пазител“ на миналото, а фигура, която оформя представите за него. Пред очите ни изобилстват примери за това как недобросъвестно разказваната история ражда устойчиви стереотипи – често произвеждащи нетърпимост, дори омраза.

Пиер Нора има внушителна интелектуална биография, която трудно може да бъде обхваната в кратка публикация. В периода 1965–1977 г. е асистент, а впоследствие и преподавател в Института за политически науки в Париж (Institut d’Études Politiques de Paris). През 1977 г. е избран за директор по учебната дейност във Висшето училище за социални науки (École des hautes études en sciences sociales, EHESS) – едно от водещите академични звена във Франция. Наред с академичната си работа, Нора развива и активна издателска дейност – още през 1965 г. се присъединява към издателство „Галимар“, където под негово ръководство излизат редица ключови заглавия в областта на социалните и хуманитарни науки. През 1980 г., заедно с философа Марсел Гоше, основава списание „Дебатът“ (Le Débat), което се утвърждава като водещо интелектуално издание във Франция. Под ръководството на Нора издателство „Галимар“ публикува между 1984 и 1993 г. монументалната поредица от седем тома „Местата на паметта“. Българските читатели имат възможност да се запознаят с представителна селекция от този труд благодарение на двутомното издание, съставено от покойния проф. Ивайло Знеполски (2004 и 2005 г.), както и чрез сборника „Около Пиер Нора: Места на памет и конструиране на настоящето“ (2004 г.).

Пиер Нора вдъхнови поколения хуманитаристи и остави безценни ориентири в техните научни търсения и размишления. Историци, културолози, антрополози и социолози продължават да следват, прилагат и обогатяват неговите теоретични възгледи. За мен Пиер Нора беше учител – макар никога да не съм имал честта да го познавам лично. Концепцията за местата на паметта остави траен отпечатък върху моето формиране като изследовател. Уви, с Нора си отиде едно от последните големи имена на онова поколение мислители, чието интелектуално наследство до голяма степен оформи хуманитаристиката такава, каквато я познаваме днес. Силно се надявам, че новите поколения изследователи ще бъдат способни да излъчат имена, чийто научен принос поне частично да се доближи до този на учени като Пиер Нора.

Бог да го прости и нека даде вечен покой на душата му!

Merci, Professeur!

Д-р Евлоги Станчев е главен асистент в Института за балканистика с център по тракология към БАН. Има бакалавърска степен по история от Софийски университет „Св. Климент Охридски” (2012 г.), две магистърски степени – по „История на Евразия, Русия и Източна Европа” и „Етнология и културна антропология” – от СУ (2014 г.), а също и докторска степен по „История на Русия” от СУ (2019 г.). Научните му интереси са свързани с историята, динамиката на идентичностите и националнообразуващите процеси при различни мюсюлмански общности в Евразия (постсъветското пространство) и на Балканите. Особен интерес за него представлява критичното (пре)осмисляне на съвременните теории за национализма и етничността.

Евлоги Станчев