Разговор с Ина Кънчева, оперна певица, продуцентка, издателка, вдъхновителка и създателка на фондация „Културни преспективи“ и на фестивала „Културама“
Culturama – фестивал, който не се задържа на едно място и непрестанно изненадва последователите си с все по-интересни локации, на които се провеждат събитията от програмата. Фестивал, който не е само класически, а предлага неповторими срещи с различни култури и стилове. Що се отнася до музикантите, които гостуват, те са колкото популярни, толкова и интересни с търсенията си и партньорствата, в които се включват.
„Градината на звуците“ или звуковата градина, как е по-точно да се нарече това издание на „Културама“?
Заимствах идеята за името от картината на Йеронимус Бош и всъщност нарекохме изданието „Градина на музикалните наслади“, защото всеки концерт е един жанр, едно преживяване, едно удоволствие за душата, за сетивата. Така съм мислела при създаването на цялостното съдържание, започвайки от по-ранната музика до бразилската, до свободната импровизация, джаза, фолклора, фюжън, през тангото. А ритъмът и перкусиите присъстват много силно в цялата програма. Разбира се, имаме и доста тематични връзки към самата градина. Нека кажем, че това е алегория, която съм търсила, за да събудим интерес към музиката, да култивираме вкус към нея.
Сещам се за една много известна книга и много красив филм, „Тайната градина“. Самата музика е тайнство. Какви са акцентите, които сте подготвили за публиката?
Всяко усамотение на артиста води впоследствие до експлозия. Това са мистериозни сюжети. Заедно с Емануил Иванов и Врачанската филхармония правим концерт, посветен на Морис Равел, който е обожавал да наблюдава градината от прозореца на къщата си в Южна Франция, докато пишел. Особено през нощта. Градината е била много важна за него. Всичко това се артикулира в начина, по който той оркестрира – толкова различен. Трансценденталността, която усещаме, е точно като една градина, която ухае на много нива. Ти се потапяш през всеки сезон в различно мечтание. Проектът, който аз ще представя, започва с „Шехерезада“ от Равел, като правя дъга към „Ориент експрес“, към траекторията от Париж до Истанбул, която докосва най-различни композитори и теми, докосва мистиката на Ориента, как той влияе върху Запада и Балканите. И ето това вече е едно необятно пространство, в което можем за много неща да разсъждаваме, много неща да наблюдаваме.
Гостите са от най-различни места. Как ги избрахте? Сигурно имаше още за няколко концерта.
Да, поканили сме много артисти, за съжаление дори се наложи да откажем един концерт. По-скоро служа на една моя вътрешна концепция. С много от тези музиканти съм колега, близка приятелка, познавам ги и ги следвам от много години. Аз мисля, че фестивалът не е просто няколко регулярни концерта. Това е концепция, която трябва да бъде допълвана, трябва да заявява конкретна идея или да насочва вниманието към конкретна тема. И така съм ги търсела. Освен това някои от артистите влизат в различни проекти. И за мен това е ключово. Наблюдавала съм го на световните фестивали. Те предлагат нещо като творческа резиденция, срещаш се с други артисти, вдъхновяваш се, работите по общи проекти. И фестивалът е мястото, където да направиш различна заявка за това, което виждаш и чуваш, не е нещо, което се случва всеки ден. Тази година ще гостуват един от най-елитните ансамбли за старинна музика и много водещи солисти: Кито Гато, който аранжира прочути музикални концепти в целия свят, Жорди Савал, кралят на този фюжън, Хакан Гюнгюр, може би най-почутият канун инструменталист в света, постоянен гост в проектите на Савал. Той участва и в моя нов албум. Ние се стремим да изследваме материята, да ѝ се посветим с доста дълбоко познание, стилово да бъдем верни на онова, което искаме да интерпретираме. Това е било и водещото. Имаме артисти от Япония, Испания, Италия, Франция, Белгия, Англия, Турция, Гърция. Сократис Синопулос ще гостува в „Ориент експрес“, а после и със своя квартет, с топ джаз музиканти на ECM Records. Изключителни артисти! Емануил Иванов е композирал произведение за фестивала. Това е специално поръчана творба и огромна радост за мен. Затова всъщност съществува фондацията ни, за да дава възможност за изява на млади автори. Имаме също така дигитална игра, която разказва за 40 исторически градини в София, някои от които са изчезнали. Много е интересна – с фотоси, с информация, с въпроси и награди. Ще има концерти и в градината Кристал, емблематично за софиянци място. Тя е много красива и поддържана, място за нашата духовна наслада, за отвличането ни от грижите на всекидневието.
Квартетът на Сократис Синопулос
Това, че фестивалът не е в една зала, какво дава?
Някои места са избрани целенасочено. Концертът на оркестъра на Жорди Савал ще бъде в Археологическия музей, посветен е на новите музики, на революцията на барока. Търся красотата на залата да кореспондира със съдържанието, което представяме. Второ, не е толкова лесно да се влезе в конвенционалните зали за концерти. Те са много, много скъпи. И е по-добре да инвестираме тези средства в качеството на музиката и в музикантите. И не на последно място, искам публиките да открият синергията между изкуствата.
Не можем да изредим всички участници, наистина страхотни имена. Жорди Савал, когото споменахме, за мен е квинтесенцията на всичко, което съм слушала като барокови интерпретации и концептуални идеи. Кой ви помага в организацията?
Помагат ми добри приятели и верни стожери. Имаме невероятни спонсори, които стоят самоотвержено зад нас всяка година, включват се доброволци със знания, контакти, освен със средства и с работа.
Ние направихме една градина в градското пространство зад хотел „Хилтън“ – люлякова горичка с иглолистни и широколистни дръвчета, сменихме три пейки, направихме нов плочник. Така даваме добър пример. Надяваме се, че това също е много важен проект в програмацията на фестивала. Да, най-близките ми приятели, семейството, всички сме ангажирани по начин, който е опияняващ, защото не печелим от това. Правим го, за да сме полезни за обществото, за да създадем нещо хубаво за държавата, за града ни, за изкуството, за музиката, която трябва непрекъснато да се подкрепя. Казвам трябва, не употребявам често тази дума, но в тези кризисни времена на упадък на културата и на духа ние като артисти, които имаме своята дума и благодарение на успеха, който сме пожънали, сме задължени да го правим. Да даваме с каузите, които защитаваме, път на другите, да помагаме. Знаете, че фестивалът ни е съчетан с национални стипендии. Емануил Иванов е наш стипендиант и се включва не за първи път във фестивала. Наесен ще участват и други стипендианти. Една утвърдена полска авторка, Агниешка Полска, ще представи своя филм през юни. Забелязах я, докато бях на артистична резиденция в Париж, и откупихме правата за нейния филм, който е много интересен – посветен на съприкосновението на човешките същества с природата и с технологиите. Винаги търся да дам поле за изява на страхотни артисти. Без ревност – ние не печелим от това, користта не присъства като политика във фестивала. Как да кажа – при нас всичко е много истинско. В свят, в който всичко е сведено до един конвейер във взаимоотношенията, ми се иска фестивалът да не е такъв.
Споменахте за новия ви албум, какъв е той?
Проектът „Ориент експрес“ ще излезе в албум, но за съжаление дисковете вече не са толкова популярни. Затова ще е в стрийминг каналите. Имаме вече планирани изяви за следващата година в чужбина, но тук ще е премиерата. Ще направим концерт и на Хереклея Синтика, на 27 юни в Петрич. Вече имахме едно издание на фестивала в Петрич. Прие се невероятно добре. Сега мастерираме целия албум. Бързаме, за да е готов за началото на турнето ни.
Мога да споделя, че догодина започва поставянето на предишен мой албум, който ще бъде представен с моноопера. Оперите в Лимож и в Бон и музикалната капела „Кралица Елизабет“ ще поставят с мен и с моя екип въпросната творба.
Умеете да изчаквате.
Да. Аз не правя музика на всяка цена, заради изявата, а за моето лично усъвършенстване. Много съм щастлива, когато пея. Важно е всичко да е на много високо ниво. Бих казала, че съм нещо като роб на музиката и искам да ѝ служа. И освен близките ми, музиката е това измерение, в което искам дълго да съществувам. А ако човек не е искрен към нея, тя го отхвърля. Така че мога да чакам, мога да уча до края на живота с голямо удоволствие.
Продължавате да издирвате редки творби и идеи, докато чакате
Да, догодина искам да направя един проект за кралица Кристина. Тя е била известна меценатка преди 400 години на повечето известни композитори, благодарение на нея и на нейната дворцова подкрепа са създадени изключителни произведения. И искам да направя такъв проект около нея. Обсъждам го с два световни състава, но да видим с кой ще бъде и тогава ще споделя.
Той ще включва сигурно открити произведения от тези композитори, чийто меценат тя е била.
Да, произведения от ранни композитори. Работя по няколко други проекта. Искаме да направим нова програма с Людмил Ангелов. И двамата сме луди по Ерих Корнголд. Иска ни се да включим творби от края на века, от виенската традиция. Надявам се, да успеем да направим голяма програма с Детския радиохор, свързана с латиноамериканската музика, нещо различно и за хора, и за мен – нови творби и някои редки произведения от латиноамерикански композитори, които ще са аранжирани специално за нас.
В България на 21 ноември ще изпълня с Радиооркестъра едно произведение, което никога не съм изпълнявала – „Избраната дама“ от Дебюси, кантата за сопран, контраалт, женски хор и оркестър, невероятно красиво произведение. Ще ми партнира Светлина Стоянова и после ще изпълним още няколко неща заедно. Планирам и издаването на нова книга, която е вдъхновена от „Детето и вълшебствата“ от Равел. През есента ще отворим отново програмата ни за стипендии „С усилия към звездите“.
Поддържате ли контакти с младите творци, които сте подкрепили?
Да, за тези седем години вече сме подкрепили над 50 души, много се гордеем с тях. Поддържаме връзки с Ралица Ралинова, Стефани Кръстева, Михаил Михайлов, с почти всички… Едни от най-ярките визуални артисти на българската сцена са наши стипендианти. Много се радвам, защото ние сякаш провиждаме ярките таланти. Сега наши стипендианти са Филип Ангелов, Дарин Ламбрев, Анжелина Денчева, най-младото поколение. Направихме за тях концерт на 31 януари, който премина с голям успех. Анжелина Денчева и Кристиян Менев ще се изявят отново на сцена с Радиооркестъра за Деня на съединението.
Трио Anaê, фотография П. Ломбарди
Фестивалът „Културама“ ще се проведе от 13 до 28 юни на няколко места в София и ще предложи на публиката концерти, филми и други срещи – в зала „България“, хотел „Хилтън“, Софийска градска художествена галерия, Националния археологически институт, галерия „Фотосинтезис“, градинката „Кристал“, Националната галерия „Двореца“.
Началото е на 13 юни в археологическия музей с концерт на Жорди Савал и неговия ансамбъл „Хесперион ХХІ“. „Новата музика. Революцията на барока 1560–1660“ е наречена вечерта. Съставът е създаден още през 1974 г. и изпълнява репертоар от Х до ХVІІ век на инструменти от епохата. На следващият ден в галерия „Фотосинтезис“ е срещата с фотографа Педро Ломбарди и неговия филм „Танго, не всичко е рок“. А вечерта в градинката „Кристал“ ще свири ансамбъл „Бандонегро“. На 15 юни хотел „Хилтън“ ще бъде домакин на две събития – прожекцията на късометражния филм „Книгата на цветята“ от Агниешка Полска и концерта на трио Anaê. Отново в хотела ще бъде програмата на 22 юни – демонстрация на изкуството на икебана и концерт на квартета на Сократис Синопулос, който ще представи нови композиции за лира и клавирно трио, вдъхновени от средиземноморските музикални традиции. На 21 юни в зала „България“ ще бъде отбелязана 150-годишнината от рождението на Морис Равел. Ина Кънчева, Емануил Иванов, Симфониета Враца с диригент Христо Павлов ще изпълнят Алборада дел грициозо; Концерт в сол мажор за пиано и оркестър; Шехерезада, M.41 за сопран и оркестър; Валс, M.72. СГХГ ще е домакин на срещата на 25 юни на Тамайо Икеда и Емануил Иванов, които са подготвили творби за две пиана на четири ръце от Морис Равел – Валс и Болеро, но също и пиеси от Габриел Форе, Фредерик Шопен, Фазил Сей, Клод Дебюси, Емануил Иванов и Леополд Годовски, които се вписват в мотото на вечерта „Нощна градина“. На 26 юни в Националната галерия концертът „Ориент експрес“ представя автори от цяла Европа – от фолклорни и традиционни до Мишел Льогран, Арнолд Шьонберг, Бела Барток, Джордже Енеску, Микис Теодоракис и Курт Вайл, а заедно с Ина Кънчева в тяхното интерпретиране ще се включат Кито Гато, Алваро Гаридо, Давиде Монти, Хуан Улибари, Марко Фрецато, Сократис Синопулос, Хакан Гюнгюр и Димитър Карамфилов. Фестивалът ще завърши на 28 юни в градинката „Кристал“ с концерт на „Симфониета“, Враца, която продължава сътрудничеството си с популярни български композитори в проекта „БГ музика за тромпети“. В програмата са включени нови творби от Ангел Заберски – Концерт за флюгелхорн и оркестър, Георги Андреев – Сюита из музиката към Twin Kingdoms за два тромпета и оркестър, Милен Кукошаров – Концерт за два тромпета и оркестър, и Венци Мицов – Музика за два тромпета, пиано и оркестър в ла. Участват Михаил Йосифов, Стоян Стоянов, Петър Македонски, Алин Будка, а диригент е Христо Павлов.
На всички концерти входът е свободен за деца под 15 години.
