„Мерим земята с телата си“ – магическа сага за любовта и саможертвата

„Мерим земята с телата си“ – магическа сага за любовта и саможертвата
  • Written by:  classa***
  • Date:  
    11.06.2025
  • Share:

На 13 юни излиза от печат „Мерим земята с телата си“ – магическа сага за любовта и саможертвата на едно семейство. Завладяващо интимен и нюансиран портрет на света на тибетските изгнаници, този красив и лиричен роман е размисъл за колонизацията, разселването и цената, която сме готови да платим, за да останем свързани със земята на предците си.

 

 

 

 

Преводач на книгата е Майре Буюклиева. Художник на корицата: Таня Минчева.

Отчасти вдъхновен от личния опит на авторката, „Мерим земята с телата си“ (28 лв., цена при предварителна поръчка: 21 лв., 448 стр.) разказва историята на тибетско семейство в изгнание в продължение на 50 години и три поколения. Нахлуването на Китай в Тибет през 50-те години на XX век е трагедия, която разпръсва един народ по света. Две сестри, Лхамо и Тенкий, пристигат в бежански лагер в Непал. Загубили родината и родителите си, момичетата ще се опитат да изградят нов живот в този непознат свят. Древна статуя на безименен светец – реликва, която изчезва и се появява отново във времена на нужда – ги съпътства в техните лутания. Пътят отвежда семейството им до далечната Канада. И когато Долма, дъщерята на една от сестрите, открива Безименния светец в колекцията на богато канадско семейство, тя трябва да реши докъде е готова да стигне за своя народ. Готова ли е да рискува мечтите си в името на една изгубена родина?

 

 

 

 

 

Церинг Янгзом Лама е тибетска писателка, родена и израснала в Непал. Живяла е във Ванкувър, Торонто и Ню Йорк. Има магистърска степен по изкуства от Колумбийския университет и бакалавърска степен от Университета на Британска Колумбия по творческо писане и международни отношения. „Мерим земята с телата си“ е нейният смайващ литературен дебют. Романът получава множество отличия, включително Наградата за нови писатели на Асоциацията на колежите от Големите езера за художествена литература и Наградата за нови писатели GLCA.

„Мерим земята с телата си“ е дело на писател с рядък талант и безкомпромисна визия. На тези страници, които разказват за изгнание и загуба, за копнеж и скръб, Церинг Лама също така успява да ни напомни – с поразителна красота и състрадание – за всичко онова, което оцелява. Този роман е свидетелство за решимостта на хората да обичат независимо от всичко. Триумф.“

Мааза Менгисте, авторка на „Кралят на сенките“

 

 

 

 

Майсторски шлифован скъпоценен камък под формата на роман, в който всяко изречение е откровение. Изграден от митове и история, „Мерим земята с телата си“ е дебют на един зашеметяващ литературен глас.

Гари Щейнгарт, автор на „Супертъжна истинска любовна история“

 

 

 

 

 

 

 

0sgsgdd

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Церинг Янгзом Лама „Мерим земята с телата си“(Откъс)

 

 

 

 

ЛХАМА

 

 

Границата между Западен Тибет и НепалПролетта на 1960 г.

АМАБЕШЕоракул. Осъзнаванетонатазиистинаспоходимайкамивнапредналавъзраст, когатомесечнотоѝкървенеспряивнеясеотворинещодруго. Някоихораотнашетоселогонаричахазлочестие. Казваха, чевумаѝезейналацепнатина, коятояизлаганадуховете, атещеяпогълнат. Амаобаченастояваше, чееблагословиядадаватялотосиназаемнабоговетеидаимпозволявадаговорятчрезнея. Свреметовсичкизапочнахадаслушатидумитенаеднаиначеобикновенаженащяхаданипреведатпрезиднитенесгоди.

Несамомайкамисепромени. Прездолинатанипреминахаглутницивълциирояциплъхове. Послесеслучиземетресение, коетоотвориназъбенабраздапрезсредатанаселскияманастир. После, точнокогатосеучехдаговоря, нидостигнановината, ченашественицисапрекрачилинашатаграницаинастъпватвземятаникатодвеграмаднизмии. ВдалечнияградКардзехоратагивиделидапрекосяватрекатанадългиредициидапроникватвпланините. ИскалидагинаричатНароднаосвободителнаармия, нозанасбяхагями, народотнизинитенаизток.

Вследващитегодинислуховетесеспускахакатогарваниипътувахатолкованазапад, чесипроправяхапътдоридонашетосело. Макарчебяхмалка, многооттезислуховестигахадомоитеуши, предидастанатизвестнинакойтоидабилодруготсемействотоми. ИзточникътмибеЛхаксам, най-стариятмиприятел. Тойработешекатоприслужникприединпътуващтърговец, койтозаедносжелезнитеситенджериитиганипродавашеиклюки. Останешелинисвободновреме, сЛхаксамскитахмеизпасищата, амалкатамисестричкаТенкийилибевързананагърбами, илиподскачашенаоколоизтревите. ИзонезихълмовеЛхаксаммиразказвашепотресаващиистории. Войницитегямизаграбилиземеделскитеземинаизтокимнозинаотнароданисегагладували. Няма ни зърно, ни сол, ни месо, ни даже масло. Щомчухтова, дългообикаляхзамаяно, защотонеможехдасипредставяживотбезмасло. Лхаксамказваше, чемакарвнашатаобластдабилотихоиспокойно, другадебушувалогънятнасъпротивата, там, наизток, къдетожелезниптицикръжелиизнебето, акуршуми, ситнииедри, сеизсипваликатодъждвърхуцелиградовеисмазвалителата, сякаштебилипросточучелаоттесто, събарялипокривитеигитрошалинапарчетаиникойнеможелдаразбередалиенамерилостанкитеналюбимчовек, илинанепознат. Ноазнеразказвахнасемействотосинитоеднооттезинеща. Негиповторихпредникого.

Апосле, миналатапролет, вселотонисеразчузаужасяващаподлост: пландасеотведеСкъпоценниявдоманадраконите. Щомчулизатозиковарензаговор,хилядинашисънародницивЛхасасесъбралипредлетниядворециоформилизащитенкръгстелатаси. Дорикогатовойницитенаближилиимирисътнабарутсеизвилвихреновъввъздуха, нашитехораотказалидасемахнат. Задаизбегнекасапницата, Скъпоценниясепредрешилнаобикновенчовекипрезнощтаизбягалнаюгвдругастрана. ТъйсториливеликияторакулНечунг, койтопровидялпътянабягствотоимпрезпланината. Ащомчуждитевойницинаучили, чеводачътнисееизмъкнал, пронизалитълпатаскуршумииосеялиулицитеструпове.СледзаминаванетонаСкъпоценнияслънцетоизчезнаотнебетони. Цветятаотказвахадацъфтят, аяковетенинедавахамляко. Втозимраквсичкисемействавселотонисезачудихадалинеевремедатръгнем, дапоследвамеводачасивнизинитедоденя, когатощешедаебезопаснодасеприберем. Другиповтаряхамрачнодревнопророчество: Полети ли желязна птица и запрепускат ликоне на колела, хората от Снежния народ ще се пръснат като мравки по лицето на земята.

Втозиден, почтидесетгодиниследразкритието, чебоговетесаѝпроговорили, аманиказа: „Моментътнастъпи. Трябвадапредамтялотосинадуховете“.Седяхнакухненскияподдосестрасиинаблюдавахогрянотоотжартавогнищетолиценататко. Пхаланепомръдвашеисамодъвчешелентичкитесушеномесо, коетоамабеосолилапреззимата. Виждах, чебащанисеопитвадасипредставикаквониочаква. Следдълъгразмисълтойсенамръщи, показвайкивсичкитесиновибръчкинаведнъж, икимнавзнакнасъгласие. Досутринтацялотоселобечуло, чеамащезапочнеритуалитезаобръщениекъмбоговете. Тянай-послещешедагипризовеприсебеси.

БЕШЕЛОГИЧНО, ченепозволиханаТенкийданаблюдавапосвещаванетонаамаощебемногомалка, нямашеидесетгодини, нонеможахдаповярвам, когатопхалаизгониименотстаята. Всъщотовремепонедвайсетинадушиотселотосеизсипахавкухнятани, повечетопотупвахаТенкийименпобузитеиглавите, заданиутешат, нониизбутвахадачакамевкоридора. ДориЛхаксамуспядасепромъкне, аланеипредидамисеухилидоуши. Стояхисигризяхноктите, докатонезапочнахамолитвите. Послесесетихкаквотрябваданаправя. Заведохсестричкатасинавъниянакарахдасъбереовцете, коитобяхмепусналидапасатизхълмовете, идагивърневкъщизадача, коятощешедаѝотнемепонеединчасспомощтананашетокучеДиксен. Защастие, тозипъттянесепротиви. Тръгнадаиздирваовцете, аазсевтурнахобратно, заданаблюдавамцеремониятапрезединпроцепвдървенатаврата.

Презплътнатастенаоттелавидяхкакамасединаподаснаведенаглава. Донеястояхамонахътучителимладиятмупомощник, койтоизглеждашеизплашенотпредстоящатазадача, защотообикновенопрекарвашеднитесиданосимлякоиводадоманастира.

Акосибожествоказастаршиятмонах, застаналслицекъммайками, приемитазипрестилка.

Помощникътизвадипрестилкаиявързанакръстанамайками. Амапродължавашедаседи, втораченавпода, атялотоѝтрепереше.

Акосибожество, приемитозибарабанитовазвънче.

Помощникътпоставиинструментитевръцетеѝ.

Елапритазижена, говориснас! Нестойнавърханапланината, аелапринас.

Амазапочнадасетресеидашепнесгласкатонаптиче. Помощникътпокрираменетеѝстежкобродиранонаметало, послесложипетвърхакоронанаглаватаѝ.

Въпрекитежесттанатезикралскиатрибутиамаподскочипъргавоизапочнадаселюшкатунаедната, тунадругатастрана. Помощникътсеотмести, ококорилочиотстрах, ноучителятмугоповикаобратно. Ипаксеобърнакъммама.

Вземитовазлатнопитиеказатойиѝподадекупичкасбира.

Майкамиоставиинструментите, поекупичката, предложиянанебетоиизпибиратанаеднаглъткакатомъж. Послезатанцуваисезавъртяналявоинадясно, навеждайкиииздигайкирязкоглава. Учителятсеприведекъмнея, притиснараменетеѝнадолу, задаянакарадасеусмири, изаговоривухотоѝ. Тяприличашенаподплашенкониредешенещонаезик, койтонеможехдаразбера. Далитовабеезикътнабоговете? Монахътчудумитенамайками, кимнаисепресегнакъмкупичкаориз. Сграциозенжестпуснашепазрънцавърхубарабана, койтодържеше. Прозвучакатодъждизвукътвсеощеотеквавглаватами.

Опасноедапризовавашбоговетеречетойнаприсъстващите. Трябвадасеуверим, ченесмеповикалипопогрешказълдух.

Монахътобясни, чеаковтялотоѝвлезезълдух, всичкощесеобъркакактозаама, такаизавсички, коитосеопитатдаѝпомогнат. Отдругастрана, акочастотсъзнаниетонамайкамиостанелавтялотоѝпринавлизанетонадуха, тящяладасепревърневполубожество, получовекитогаванебихмемоглидавярваменадумитеѝ. Щомчухтова, серазтреперих. Акобоговетененапуснехатялотонамайками, тяникогаповеченямашедабъдесебеси. Учителятобяви, чебиловремезапроверка. Аматрябвалодаможедакаже, бездагледа, колкоточнозрънцаоризсападналивърхубарабана. Трябвалодазнаеизначениетоначислото. Икаквопредвещава. Притисналалицевъввратата, сенапъвахдачуякаквощестане.

Получихотговораси, когатовъзрастниятмонахколеничиисепроснапредмайками. Оттълпатасенадигнавълнаотвъзгласиимолитвиивсичкипаднаханаколене. Самоазостанахправа, надничахпрезцепнатинатаинапразносеопитвахдазърналицетонамама. Итогаваусетихкакгърдитеминатежаваткатомокраглинаисеналожидалегнаполицевърхузамръзналатапръст, закрихглаватасисръце, устнитемизашепнахатрескавомолитва, атялотомисеразтърсиотбяснотомидишане…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- За представяне на книгата по радио и телевизия This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Анна Лазарова, 884 977 027)

За допълнителна информация, откъси и други материали - This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.  (Юлия Петкова, 899 330 444

За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 - 
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Николета Николова, 885 425 562

Станете почитател на Класа