Да оценяваш работата на колеги, при условие че изкуството винаги се оценява субективно, е отговорност, смята актрисата Ели Скорчева, която беше председател на журито в тазгодишния Международен фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора.

Фестивалното кино дава свободата на твореца да спазва максимално собствения си етичен кодекс, разбирането си изкуство и неговото презентиране. "Това кино невинаги е лесно за гледане, но е любопитно", казва още Скорчева.

Тя е на мнение, че най-важното условие за доброто кино, независимо от темата и решенията на режисьора, е то да вълнува – на първо място създателя му, а след това и публиката.

Ели Скорчева иска да гледа шарено кино. Много обича комедии и детски филми, а именно те се правят най-трудно. Навярно защото все по-малко се усмихваме и все повече се превръщаме в едни тъжни и самотни хора.

"Корени и криле има народ, който има памет за духовните си водачи", казва Ели Скорчева с почит към паметта на съпруга си – актьора Стефан Стефанов. Идеята, с която тя се обръща към Столична община, е създаването на Паметна алея с дървета, на които хората да могат да закачат плочи, съхранили спомена за близките им, допринесли с работата, идеите и достиженията си за духа на народа.

Как Европа общува със света и по какъв начин това се отразява на киното, което се прави в рамките на континента? Как се развива психоемоционалната крива на нацията? Какво привлече Ели Скорчева към сериала "Мамник", който скоро ще тръгне по БНТ, и дипломния спектакъл "Игра на котки" на режисьора Александър Туник, продукция на НАТФИЗ и Театрално-музикалния център в Кърджали?