Едно съкровище от архивите
Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви – това е кредото на Лора за любовта, категорично внушено от нейните Парижки писма – една изключителна епистоларна изповед. Толкова изстрадана мечта, че разочарованието и невъзможността да се сбъдне обезсмисля живота – завинаги: „Ако си прав ти – значи всичко е тъй безсмислено – за винаги – и няма смисъл да се живее. Тогава – няма смисъл да се живее повече и свършено…“
Нейните писма са начало и блестящ връх на женската епистоларна психологическа проза. Лора влага себе си изцяло, писмата разкриват една автентична душевност на истински и дълбок поет – без никаква поза, никакъв фалш и неискреност – една дълбоко емоционална и поривна натура.
Боян Пенев: „Вл. Василев ми говори с възторг за писмата на Лора (когато сме насаме с него); били много прости, много съдържателни и много искрени. Тя забелязва една неискреност в писмата на Яворов и това я измъчва“[1].
След нейната смърт Мара Белчева изрича пророчески думи: „Съдбата му извади едното око. Сега ще трябва да чуем истината…“. За жалост, едва след смъртта ѝ Яворов осъзнава, че Лора е притежавала талант на писателка. Но защо трябваше да ослепее, за да я види истинска – през ослепените си очи?…
Когато през 1983 г. Ганка Найденова публикува писмата на Лора в книгата си „Лора – Яворов. Писма и документи“[2], тя отбелязва, че някои от нейните писма са написани върху илюстровани картички. Удивително е колко текст и колко любов може да бъде събран на гърба на една картичка.
Сравних всички текстове с оригиналите и трябва да се отбележи, че разчитането на Ганка Найденова е перфектно, въпреки твърде артистичния и неясен почерк на Лора, за който дори Яворов пише, че не разбира буквите. Но изследователката не е публикувала лицата на картичките, вероятно защото предполага, че те са случайно подбрани без връзка с текста.
Открих тези картички, потънали в неизвестност в архивните тайници, и съм убедена, че Лора е подбирала повечето картички съвсем целенасочено и те трябва да се анализират като цялостно послание, като единен текст. Такъв анализ дава възможност да се откроят още смислови пластове в изключителните писма на Лора и разкриват дълбочината на чувствата ѝ, които тя изживява като художествена творба.
В установяването на точната датировка има значителни трудности. Лора много рядко пише дата на писмата си, датата нищо не ѝ говори. За нея важни са дните от седмицата. Когато изобщо пише дата, Лора я отбелязва по нов стил, другаде – по стар стил. Печатите невинаги са ясни, някои пликове са загубени. Така объркването е тотално. А хронологията е много важна. Известна прегледност е възможна, като се постави писмото в контекста на събитията в живота на Яворов, отразени в Летописа, така може да се стигне до относително точна хронология.
Бележка: Лицата на картичките са обработени, защото печатът е отпреди 115 години и качеството на много от тях е лошо.
Първото писмо на Лора след заминаването за Париж е написано върху ил. карта: Царибродско селско хоро. Дата на пощ. печат от гара Цариброд: 29 февр. 1912.
© Автентичната Лора
ЛОРА: Мой Пейо, не се сърди за лошото писмо. Много съжалявам за него. Ами препоръчаното писмо получи ли? Пътувам сама с една сръбкиня. В съседното купе Георгов и Милетич. Утре повече. Гореща целувка от твоята Лора.
Цариброд 6 1/2 часът
Ти, мило мое момче, не се бой.
Обичам те много. Няма време за повече.
Твоята Лора
Напиши ми по-скоро.
ВТОРНИК СЛ. ОБ.
С каква радост бих се върнала, но при тебе, само при тебе…
Целувам горещо устните, дано не отвикнат да бъдат мои.
Твоята Лора
Париж 19 март 1912 нов стил, 7 март 1912 стар стил. Репродукция на картината „Краят на потопа“ (LaFindudeluge, 1864) от Густав Брион (Gustave Brion) – френски художник и илюстратор.
Картичка с библейски сюжет. Предполага се, че ковчегът на Ной засяда при върховете на планината. След 40 дни Ной пуска от кораба един гълъб. Гълъбът се връща на кораба с маслинова клонка в човката и Ной разбира, че земята вече е започнала да изсъхва след потопа. Ной и семейството му излизат в света точно една година след започването на потопа и дават ново начало на света.
ЛОРА: ПОНЕДЕЛНИК, 10 Ч. ЗАРАН
Милий мой, чакам Симидов, за да отидем с него за един апартамент, затова нямам време за писмо. На връщане ще отида в Rue d’Assas, дано там намеря нещо от тебе. Тая заран тук нищо не препратиха. А вчера сл. обед нищо не намерих там. Предполагам да си ми писал, но тия два адреса объркаха всичко. Вчера сл. обед отидох у Виола, вечеряхме после заедно у Boulaut и отидохме в един театър на place de la Republique – на много глупава комедия, която караше французите да се смеят като луди. Освен циничности в пиесата нямаше нищо… Тук времето е все лошо и днес – като няма от тебе писмо – силно ми действува. Една много гореща целувка от твоята…
Тази нощ сънувах, че Петко е болен, сигурно това ми повлия тъй зле. Моля ти се, узнай от Боневи нещо за детето и ми напиши. Само това ми липсва сега. Наистина живота е много – много глупав… „сам в засипан път… И нищо път ми не указва!“[3] Не зная защо това постоянно ми звучи тъжно и тихо в главата. Лора
Следва писмо с неизяснена дата. Лора се чувства обидена, защото Яворов е твърде сдържан и лаконичен, праща само картички и телеграми: „Избави ме, за Бога, от твоите великодушни карти!“ – писмата, които Лора толкова жадно очаква, не идват. Тя е в отчаяние: „Твоята любов ще дойде много късно. Колкото по-силно, по-жадно я чакам, толкова по-безсилна ще бъда да ѝ се радвам вече“.
Към това писмо са прибавени две цветни илюстровани карти. „Течението на времето“ и пейзаж на Коро „Диана в банята“. Върху тях има второ писмо: „Пиши ми всеки ден!… Крива ли съм аз, че те обичам повече, отколкото бих искала аз самата?… Пиши ми, моля ти се, всеки ден по едно писмо, защото – против волята ми – мълчанието ти (картите не смятам) ми влияе ужасно – и аз съм извън себе си“.
„Течението на времето“ трябва да внуши нейния ужас от безвъзвратно изтичащото време, пълно с трупове и кости на мъртви мечти – пустиня… В тази картина без съмнение Лора е провидяла „илюстрация“ на метафориката в стихотворението на Яворов „Среднощен вихър“, за пръв път отпечатано в „Демократически преглед“ през април 1908, кн. 4.
През април 1908 г. Лора току-що е родила първото си дете, тежко травмирана от нежелания брак, но през февруари 1910 г., макар и в Лондон, тя със сигурност е прочела стихотворението „Среднощен вихър“, препечатано в „Съвременна мисъл“, кн. 2. През март 1910 г. стихотворението се появява и в сбирката „Подир сенките на облаците“. Книгата е незабавно подарена на приятеля критик от „неговия поет“ с автограф, датиран 15 март 1910. Вероятно това е сигналният екземпляр, защото е запазен без корица в архива на Вл. Василев.
„Пустиня без ехо“ или „мрътвосива необятност“, тук пустотата на изтичащото безвъзвратно време е проектирана върху пустинята на живота и натуралистично назована: – на пустинята безкрайна / дихащите мраз продънени раздоли… На дъното на изтичащото време в картината стоят майка и син, прегърнати. Според интерпретацията на Лора най-вероятно на дъното на времето стоят двама в любовна прегръдка.
Стихотворението „Среднощен вихър“ звучи като философски етюд, като „илюстрация“ на картината, сякаш е внушено от нея. Напълно е възможно и Яворов да е притежавал тази картичка. В някои от неговите стихове откривам внушения и асоциации от популярни по това време картички, намерени в неговия албум.
Затрупана е в гробовете с пръст грамади
живяла нявга мощ: затрупани отдоле
покоя си заслужилите – стари, млади –
без радост и печал, от вчера и отколе,
почиват изнемогнали под своя кръст.
Душата на поета е заключена в себе си, сама и безпомощна, а вън някой я очаква… Великата тайната на страданието се моли и зове. Страданието за него носи името на „безнадеждно страдната“ девойка с две хубави очи… Неговата молитва е за нея: – невинност свята /– орхидея на звездни висоти… Лора е съзнавала това.
Треперят по стъклата вкочанени пръсти –
и безнадеждно страден, някой се оплаква.
Когато Ал. Балабанов го поздравява за това стихотворение, Яворов му казва:
– Да знаеш кой ми хлопа! Минка!
ЛОРА: Не смея да препрочета своето писмо, защото сигурно е много лошо… Мина се повече от час, откакто го свърших… Четох много пъти твоето писмо… може би, то не е тъй студено, както ми се струва. Може би, ти ме обичаш. Но от где да зная. Пиши ми, моля ти се, всеки ден по едно писмо, защото – против волята ми – мълчанието ти (картите не смятам) ми влияе ужасно – и аз съм извън себе си – побеснявам… Крива ли съм аз, че те обичам повече, отколкото бих искала аз самата? Не ми се сърди, но пиши за бога повече… Вчера след обяд пратих две репродукции, дано да не платиш много мито за рамките. Едната – „Философът в размисъл“ от Рембранда е тъкмо за тебе – а другата, апостолите „Петър и Йоан“ – аз я много обичам. Репродукциите ще искаш да оценят като фотографии – тогава не вярвам да вземат много мито.
Лора изпраща по пощата до Яворов голяма цветна репродукция на картината на Рембранд „Философът в медитация“ и „Петър и Йоан“ с намерение да облепят с тях паравана в бъдещия им апартамент: „Едната – „Философът в размисъл“ от Рембранда е тъкмо за тебе – а другата, апостолите „Петър и Йоан“ – аз я много обичам“.
ЛОРА: Мой милий Пейо… да, с едно усилие написах името ти. Не привикнах отначало да го произнасям и сега – да го напиша – това ми се вижда кой знае каква голяма интимност, която ти – многотърпеливия философ във вечна медитация – не заслужаваш много. А – получи ли „Философът в медитация“? Не е ли хубаво?
Писмото продължава върху ил. карта с репродукция на Коро, обозначена като Рaysage, Лувър, 1865.Jean-Baptiste Camille Corot (1796–1875). Дата на пощ. печат: Париж 30 март 1912 нов стил, 19 март 1912 стар стил.
Оказва се, че действителното название на пейзажа е „Банята на Диана“ (Le Bain de Diane Musee du Louvre), 1855. Картината е вдъхновена от митологичната история на Диана, богиня на природата и лова. Един ден Диана решила да плува в езеро с приятелките си, нимфите. Изведнъж чула шум и видяла мъж, който къса листата на дърветата, за да ги гледа. Диана била много ядосана, затова гребнала вода от езерото и я хвърлила върху мъжа. Тъй като богинята имала магически сили, той веднага се превърнал в елен.
Навярно с пейзажа на Коро Лора би искала да привлече любимия си с предвкусване на прелестите на едно възможно щастливо общо лято, прекарано заедно някъде в чужбина, далеч от погледи и интриги в София.
ЛОРА: Казах на Виола, а тя не се е забавила да пише на мама, че лятото ще прекараме заедно стебе, тъй щото, ако им трябва развода, да го ускорят. Предполагам това да подейства. Или ти не искаш вече да бъдем заедно през лятото? Но то ще бъде само ако ме обичаш повече и ако го искаш ти. Тъй щото не се безспокой. Пиесата свършваш ли? Ще ми я пратиш ли по-скоро?
Благодаря за услугата, но аз предпочитам да ми отговориш по тези въпроси с писмо, а в телеграмата да има една целувка поне. Не ми се сърди за моите неразумни писма. Но всичко ми се вижда черно и Париж ми е нетърпим.
Твоята Лора
Ил. карта в черно-бяло, репродукция на „Саломе получава главата на св. Йоан Кръстител“ (1500 г.), Лувъра, от Бернардино Луини (1480–1540), итал. художник от кръга на Леонардо по време на Високия ренесанс. Дата на пощ. печат от София 18 март 1912 стар стил, тоест 31 март 1912 нов стил.
Танцът на Саломе толкова се харесва на втория ѝ баща Ирод, че той ѝ предлага всичко, което поиска. Майка ѝ съветва Саломе да поиска главата на Йоан Кръстител, която Саломе поднася на семейството си, сложена в чиния. Вбесена от мълчанието на Яворов, Лора му изпраща символично този сюжет с ясно изразена любовна закана. А може би е и намек, че в София критиците искат „главата“ на Яворов, заради „неморалната“ според тях драма „Когато гръм удари“.
ЛОРА: ПЕТЪК СЛ.ОБ. Отзарана нищо от тебе. Аз бях вчера при доктора, бандажа е снет и тая история е свършена за винаги. Прекарах една лоша нощ – в треска, затова не ти пиша писмо – чувствам се уморена още. Получих писмо от София – пълно с глупости – утре ще ти го цитирам – от същата г-жа, чието писмо ти препратих. Какво ново в София? Защо не получих днес нищо от тебе? Ако знаеш колко се безпокоя всякога, когато манкираш на обещанието си, сигурно ще си по-редовен…
Най-сърдечна целувка Лора
Париж 25 април 1912 нов стил [12 април стар стил]. Ил. карта с репродукция от картината на Адриен Дозац (1804–1868) „Манастир в планината Атон“. AdrienDauzats (1804–1868) е френски пейзажист, художник по ориенталски сюжети. Пътува много из Османската империя и илюстрира редица книги за пътеписеца барон Тейлър.
ЛОРА: Тази заран получих писмото ти, чаках нещо повече. Сигурно си много зает и вечер изглежда да ти се спи много. Времето, което тъй често обвиняват в изменчивост, изглежда все пак нищо да не е променило. До утре. Лора
Четвъртък след обед. Париж
25 априлий 1912
Париж 19 април 1912: за пръв път у Лора възниква идеята той да отиде в Париж: „Не е ли най-разумното да дойдеш веднага след 15 май [стар стил] тук? Ще останеш 1 месец – ще имаш после време да се погрижиш за издаването на книгата – и за списанието…. Станах лоша и завистлива. Завиждам на всички хора, които изглеждат обичани“.
Ил. карта с портрета на Мария Сфорца. Предполагаем портрет на Бианка Джована Сфорца, 1465 г. от Леонардо да Винчи. Кралица на Германия и Италия, императрица на Свещената Римска империя, херцогиня на Савоя.
Лора се терзае непрекъснато какво прави Яворов сам в София, защо не пише. Опитва се да си въобрази самотните му вечери, за което деликатно и самоиронично намеква в текста на картичката с портрета на Мария Сфорца.
ЛОРА: Била приличала на мене. Затова ти я пращам, за в случай, че не дойда – да ме замества. Още една целувка Лора.
Париж 17 май 1912 нов стил, 4 май 1912 стар стил: Лора получава студията на Кремен, но я оставя за по-спокойно време, защото очаква резултати от бракоразводното дело, което се гледа същия ден.
Писмо от Париж, написано върху две цветни ил. карти, изпратени поотделно. Първата е репродукция от картина на В. Шек „Между два оазиса“. Бедуини препускат на коне през пустинята. Пламтящите пясъци на Сахара са в синхрон с нервните спазми на Лора, защото в момента тя тревожно очаква резултат от делото по развода и душата ѝ е отровена от предателството на майка ѝ:
„Ако някога чувствам един непосилен гнет, то е само затова, че аз се чувствам в ръката ѝ и че тя използва това. Това ме енервира до полуда. И аз започвам да я мразя. Не съм крива. Тя ме кара. Защото е и некрасиво и престъпно да използва човек хорските слабости. А тя използва моята слабост – моето безсилие да се откажа от детето и да го дам на баща му.“[4]
В амбицията си Екатерина стига дотам, че застава против дъщеря си като свидетелка на развода ѝ, излага на показ личната ѝ драма. Това причинява дълбока емоционална травма на Лора и ескалира отношенията им до пълно отчуждение и дори омраза. Цяла София нищи клюките. Приятели говорят срещу „недостойната дъщеря“. Ровят се в интимния ѝ живот… Обяснимо е, че Лора е била дотолкова накърнена и сама, за да изплаче пред Яворов – в някакъв самоунищожителен пароксизъм – дълбокото си отчаяние: „Аз бих се убила само за да я накажа, да я смажа под тежестта на едно угризение. Само тогава тя би разбрала много неща. – Колко ми е тежко, ако знаеш…“[5]
Главата ѝ гори, и тя самата също е разкъсана между два „оазиса“. В същото време тя се разкъсва от съмнения и терзания по повод Малката годеница, с която Яворов се е запознал наскоро и е имал неблагоразумието да ѝ пише за това. – Дали поетът е пожелал да вникне в символиката на тази картичка – неизвестно.
ЛОРА: I. Париж, 17 май 1912. ПЕТЪК ЗАРАН.
Сега получих студията на Михаил Кремен. Благодаря ти. Енервирана съм много днес и надали ще мога да разбера нещо. Затова ще я оставя за по-спокойно време. В тази минута в София може би решават въпроса, който ме интересува. Колко съм доволна, че не съм там!.. Чакам Жермен днес от село за цял ден в Париж. Р. Бонева ми писа, че делото ще се гледа на 5-ий. Отложило се за един ден или тя е сбъркала. Но това… (следва).
Лора: II. Ще видя утре съобщението ти. Ето една карта от изложбата в Гран Пале, гдето бях вчера. Има хубави работи. Има и много портрети на Толстоя. Дивата му физиономия е значително облагородена в повечето, затова взех две фотографии. Интересна е – залутан в сняг. (Бягството му от вкъщи.) Днес ще има много музика – защото Жермен ще е тук – и много нервозно очаквание за новините от развода. Все пак трябва ми да зная, че всичко е добре свършено. Целува те горещо твоята Л.
Втората картичка от 17 май 1912 г. представлява репродукция на картината „Езеро в мъглата“ от Анри Бива (1848–1928), френски академичен художник и натуралист, майстор на лиричния пейзаж и светлинните ефекти. „Pond in the mist“ Salon de Paris 1910. Париж, Музей д’Орсе. Тази картина е един от известните шедьоври на художника.
Творбата е била изложена в „Салон дьо Париж“, организиран от Френската академия за изящни изкуства. Салоните са били конкурси, а представените картини – на много високо ниво: младите художници започват там възхода си, а за утвърдените вече салоните са възможност да покажат картините си и те ги излагат извън конкурса, както в случая с картината на Анри Бива „Езеро в мъглата“.
Лора е купила картичката от изложбата на Гран Пале, която току-що е посетила и веднага споделя впечатленията си, още повече че в момента тя самата посещава ателието на мис Уингъз всеки ден и е много увлечена в това занимание: „Както виждаш, аз сериозно се заех да проявя непроявения си досега талант!“
Ранна утринна мъглица се издига от езерото, слънчевата светлина едва се процежда през дърветата. Играта на светлини и сенки в пейзажите на Анри Бива има хипнотичен медитативен ефект, създава чувство за уют и спокойствие, напоено с тъга. Лора неслучайно е избрала тази картичка, тя резонира с носталгичното ѝ настроение, обгръща я с успокояваща, галеща, целебна тишина.
Париж 19 май 1912 нов стил. София 6 май стар стил. Две ил. карти с изглед от Сен Жермен. Дата на пощ. печат от Париж 20 май 1912 нов стил.
Тъй като Яворов се бави да отговори на поканата на Лора да дойде в Париж, тя му изпраща красиви картички с изгледи от Сен Жермен – като изкушение:
ЛОРА: НЕДЕЛЯ СЛ. ОБ. 19 май 1912. Пихме чай на хубавата сенжерменска тераса с д-р Симидов, и сега бързам за Париж, гдето се надявам да намеря отговор на снощната ми телеграма. Все пак към Женева е по-хубаво и аз много ще се радвам, ако ще можем наскоро да отидем там заедно с тебе. Твоята Лора
Втората картичка от 19 май нов стил е градинската скулптура „Любовта и безумието в Дарбьофьой“. Вероятно по молба на Лора д-р Симидов също отправя покана на гърба на втората картичка:
ЛОРА: Драги поете, добре че г-жа Лора дойде в Париж, за да има с кого от време на време да правя приятни разходки. Ще съжалявам много в денят, когато тя ще напусне Париж, заради това елате и Вий тука. Ще да мога да се радвам още повече, понеже ще да бъдете двама. Ваш Симидов
Париж 20 май 1912 нов стил. Цветна ил. карта: Наполеон на смъртен одър. Репродукция на картината на френския художник Фарре „Последното видение на Наполеон“ от „Салон дьо Париж“: „Хубаво, нели?“ – написала е Лора.
ЛОРА: Мой Пейо, напиши ми адреса на малката годеница, но напомни ми и адреса на г-жа Белчева. Искам да ѝ напиша няколко думи. Сега, щом Пенчо Сл. е болен, трябва тя да е много нещастна. Чакам те.
Картината е остроумна ирония на Лора, която знае тайното отношение на Яворов към доайена Пенчо Славейков. „Яворов го величаеше, а по-често бе склонен да го отрича“ – пише Боян Пенев. Нейната картичка е намек, че нейният „бачо Пенчо“ се изживява като Наполеон на полето на поезията и се сънува като орел във висините. Лора е получила вест, че поетът е болен, но не е очаквала, че болестта е толкова сериозна. Пенчо Славейков умира след една седмица, на 28 май в Брунате.
Париж 26 май нов стил. Писмото е написано върху три цветни картички, изпратени поотделно, но пристигнали в София едновременно: София 13 май стар стил.
Картините от Египет са модна тематика по това време. Не се разбира кой е художникът. Египет е несбъдната мечта на Лора. Майка ѝ е знаела това и успява да уреди дипломатически пост за Дренков в Александрия, за да я върне при него, но заминаването било отменено.
В писмо от Париж Лора се опитва да разгадае и нарисува един сън на Яворов, за който той ѝ е писал: „Ние бяхме две души – едната виолетова, другата червена (тия цветове веднъж ти беше избрал за душите ни) и препускахме „во воздусе“. Картичките са в много ярки, наситени цветове. Сякаш оранжево-червената душа на Лора и лилавата на Яворов се прегръщат една друга и летят заедно, разтворени и слети в нагорещения въздух. С ярките си цветове в огнено и виолетово, в тези екзотични египетски пейзажи сякаш техните души се сливат в неочаквана хармония, така бленувана от Лора…
ЛОРА: НЕДЕЛЯ ЗАРАН. Хм… Обещаните дълги писма все не пристигат, Даже някое кратко няма днес. Затова – и аз няма да ти пиша много, ако и да имам много интересни работи за разказване. Вчера видях Жермен. Тя се утеши, че не отивам с тях в Лондон, щом ѝ казах, че мога…
… да остана в Швейцария няколко дена с тях. Те отиват в Швейцария след 8–10 дена, като се върнат от Лондон. А от Швейцария – аз ще спра в Унгария. Вчерашното ми писмо ти разяснява и аз пак настоявам. Не се бави много с отговорите си, защото не остава време. Аз все вярвам, че ще мога да оставя Париж след десет дена. Защо…
… не написа получи ли картата с племенника (сам в количката си) и друга карта по-рано. (В. и аз.) Не зная получаваш ли всичките ми писма изобщо. Прати ми все пак адреса на малката годеница, все ще успея да ѝ пратя карта. А ти доволен ли си от статията на Кремен? Като тълкувание нели е най-доброто досега? Много ти здраве от Симидов – беше снощи тук. Целувам те горещо, мой Пейо, и до виждание, нели? Твоята Л.
13/26 май 1912 Париж.
Париж 28 май нов стил. Цветна ил. карта. Печат: София 15 май стар стил Представлява брачно легло с две огромни бели пухени възглавници, между тях е сгушено едно негърче. FAR FROM THE MADDING CROWD. A little study in Black and White.
Далеч от шумната тълпа.
Етюд в бяло и черно.
ЛОРА: Тази карта ми донесе Жермен от Лондон. Харесва ли ти?… И Жермен, и майка ѝ заминаха за Швейцария – тъй щото сега си отдъхвам от многото ходение. Те ми се много сърдиха, че не заминах с тях за Швейцария – но и аз не знаех какво правя и какво обещавам – влияейки се от всичките противоречиви писма и телеграми. Друго нищо. Много ти здраве от племенника – все пак не зная получи ли последната му карта. Той е тъй вярно там. До виждание Л.
Писмо от 25 май 1912, Париж. Датировката на Лора тук е по стар стил, вероятно за да се съобрази с датата на писмото на Яворов, който ѝ пише на 23 май, че е „постоянно зает и улисан“. Цветна карта с акварелен пейзаж на Адолф Кауфман от Брюге.
ЛОРА: ПЕТЪК ВЕЧЕР. Ако не бях пратила писмото си, тази заран щях да го скъсам. Писмото ти от 23 май съвсем не ме разсърди, защото, вижда се, го чаках именно такова. Нели знаеш вече, че фонът на всичките ми надежди е толкова песимистичен, щото разочарованията идат като необходимост… Би ме учудило много, ако ти би писал: ида довечера… Но това, което пишеш, ми е познато, тъй щото то е очаквано – значи неспособно да ме сюрпризира. Естествено, няма защо да се безпокоя за Нови Сад. Но за да не стане някоя неразбория, моля те да телеграфираш – оставам в София или нещо подобно.
Не ти писах дълги дни, защото сама се чувствах в „черна нощ“.
Тук дъжд и влага. Вечер е почти студено. Париж е по-отегчителен от всеки друг път. От малката годеница получих вчера един много любезен отговор. Не зная дали ще разбереш почерка ми, но и да се помъчиш малко – не те жаля.
Ето наново Брюге.
Поздрав, но не много сърдечен, Лора
25 май 1912 Париж
Париж 28 май 1912 нов стил. Цветна карта от серията акварелни пейзажи на А. Кауфман от Брюге.
ЛОРА: СРЯДА ВЕЧЕР. Приятелю мой, днес не успях да изляза от къщи, но пианото и марша на Шопен тръгнаха заедно с всички зимни дрехи. Тъй щото ако се съди по това – при първия по-студен ден – аз ще трябва да се намеря в София. Не ти телеграфирах днес, защото ужасно намразих телеграмите. Може би ще го направя само в деня на тръгванието си и то ако ще се спра нейде из пътя.
Ето два изгледа от Брюге – ти, като колекционер – ще им оцениш достойнствата… Кога е делото – не узна ли? Вярвам, че за твоите „лични“ работи не се тревожиш извънмерно, защото не заслужават. Тук всички те чакаха и останаха много разочаровани[6]. Виола, Илия и Симидов искаха непременно да те срещнат на гарата. Виола искаше да доведе непременно и детето. Но… Нищо, вместо това ний с тебе ще отидем идущата година на гарата заради тях… Като че ли заедно с багажа ми замина и част от тъгата, която ме смазваше напоследък. Не зная вече какво ти писах вчера и тази заран – ако не съм добра, прости.
Пратих на г-ца Конова карти – вярвам да ги е получила. Ами кой е този Церковски и отде се е озлобил тъй против тебе? Собствено на всичко това ти надали ще имаш време да ми отговориш, изглежда, че заминавам във вторник, значи в събота ще трябва да липсваш от театра! Целува те твоята Лора.
8 юни 1912 стар стил, София. Илюстрована цветна карта от серията акварелни пейзажи от Брюге, художник Адолф Кауфман.
Тази картичка е вече от София. Тя е знаменателна: яркочервен мост над спокойна река, уютен дом на брега на реката. И всичко е двойно отразено и в хармония. Просто прекрасно подбрано! Картичката отбелязва прелом в живота на двамата влюбени. Лора пристига от Париж на 6 юни 1912 г. На 7 юни, веднага след завръщането ѝ, двамата решават да свържат живота си веднага след като тя получи развод.
8 ЮНИЙ 1912 СОФИЯ
Втория ден след едни много щастливи решения.
[1] Пенев, Боян. Дневник. Спомени, ред. Ив. Сарандев: Бълг. писател, 1973, с. 206.
[2] Найденова, Ганка. Лора–Яворов. Писма и документи. Народна младеж: София, 1983.
[3] Част от стих. на Яворов „Зов“.
[4] Писмо на Лора до Яворов от Париж, 1912 г. // Г. Найденова. Лора–Яворов, с. 231.
[5] Писмо на Лора до Яворов // Г. Найденова, Лора–Яворов, с. 264.
[6] Яворов, 28 май: „Щом вече се готвиш за път към София, ние няма да се видим вън от тук. Полемиката трае, даже изглежда още повече разгорещена и аз трябва да стоя тук“.
