Боб Удуърд, „Война“, превод от английски Деян Кючуков, издателство „Сиела“, 2025 г.
„Тайните винаги съществуват и често оказват огромно въздействие върху човешките взаимоотношения. Какво всъщност мислят един за друг действащите лица? Дали зад кулисите не се чувства нещо, което околните не забелязват и дори не си представят? Кои са неизказаните и движещи сили?“
Когато тези три въпроса не са почерпани от наръчник по конспирология, а са цитат от „веруюто“ на един от най-големите разследващи журналисти на нашето време, тогава от техните отговори може да се научи наистина много.
Защото Боб Удуърд (род. 1943 г.) го е доказал още през 1973 г., когато като съвсем млад репортер във в. „Вашингтон Поуст“ заедно с колегата си Карл Бърстийн започват да разследват опита за проникване в щабквартирата на Демократическата партия на САЩ. Резултатът от това е прочутата афера „Уотъргейт“. Тогава разследването на Удуърд и Бърстийн става световна сензация, тъй като доказва, че републиканците са подслушвали незаконно политическите си противници. Скандалът набира такава сила, че 37-ият президент на САЩ Ричард Никсън е принуден да подаде оставка на 9 август 1974 г. А по книгата на Удуърд и Бърстийн „Цялото президентско войнство“ е заснет прочутият филм на Алън Пакула (1976), отличен с 4 Оскара, където ролите на двамата журналисти се изпълняват съответно от Робърт Редфорд и Дъстин Хофман.
С годините Боб Удуърд ни най-малко не променя „метода“ си. Той следи събитията и задава въпроси. В очакване на отговори, разбира се. И независимо че е минал 80-те е също толкова прецизен и пунктуален.
Както става ясно от „Война“, големите журналисти никога не излизат в пенсия. Всяка седмица той прави дълги интервюта с известни политически личности, имащи достъп до Белия дом, чиито имена никога не се огласяват. Интервютата (като запис и дешифриране) се трупат на стелажи в специално нает от него склад, който е под непрекъсната охрана.
И от този „архив Удуърд“ излизат книга след книга. От предишната – „Страх“ (2018) си спомням описанията на „влизането“ на Доналд Тръмп в Белия дом (според разказите на най-близки сътрудници). Как Тръмп трудно свиква с пренасянето от съвременните удобства на „Тръмп тауър“ в това старо имение от XIX в. със скърцащия му паркет и огромните разстояния, за да стигне до сервизните помещения. Как той се чувства „самотен“ там и дори нощем се губи.
И по-важното: как по време на поредната криза в Близкия изток Тръмп се оплита във фактите; той никога не чете предварително подготвените му документи, в най-добрия случай ги прелиства набързо – в самолета или на бюрото си в Белия дом. Докладват му устно, но не по-дълго от минута и четиридесет секунди. Иначе го „губят“. Обикновено той следи изложение в „40 секунди“. И така се информира най-овластеният човек на планетата и лидер на свободния свят, който взима съдбоносни решения. А те са били (и са) от значение за всички, включително и за нас.
Във „Война“ (2024) се възпроизвежда същата структура на документалния разказ, но този път през Джо Байдън (кръстосан на заден план с разгневения Тръмп, мечтаещ да се върне на власт). Резултатът е наистина впечатляващ.
Разказът тръгва от едно изчезнало, но ненадейно открито интервю с Тръмп, правено през 1989 г. от Уудуърд и Бърнстийн. Тогава Тръмп е само медийна звезда и успешен предприемач, но всички се питат не се ли стреми той към „повече“. На 42 години той излага „максимата“ на своя живот. А тя е „заемка“ от един победител в боксов турнир, който казал, че тайната на успеха е в това да продължиш да нанасяш удари. Точно това Тръмп смята, че умее да прави най-добре.
За разлика от него, пише Уудуърд, Байдън стъпва в мандата си с желанието да е по-различен от „предшественика си“. Той иска да промени всичко – да излекува пораженията от коронавируса и социалните конфликти, от бунтовете на 6 януари на Капитолия.
Но още от средата на 2021 г. е изправен пред онова, което неговият съветник по националната сигурност Джейк Съливан нарича „пушката на Чехов“. Спомняте се прочутото театрално правило, че щом оръжие виси на сцената, то трябва да гръмне в трето действие.
Американското разузнаване започва да предоставя все по-подробни данни, че нещо се „мъти“ в Русия. Военноморските сили на Кремъл активно се разгръщат в Черно море, руски танкове и артилерия се движат край сухопътните граници на Украйна.
Дали това е само някакво изнудване, военна игра? Дали „пушката на Путин“ ще продължи да виси на стената?
Уудуърд описва онова, което се е случвало тогава „зад кулисите“ в американската политика в онзи период, и то ден след ден.
Съветниците на Байдън настояват той да се срещне лично с Путин, за да се изяснят нещата. Байдън се колебае, не иска да го легитимира. Но все пак му се обажда по телефона (13 април 2021 г.) Путин заявява, че е разстроен, задето в свое интервю Байдън го е нарекъл „убиец“.
Байдън възразява, че е имало конкретен въпрос и той е дал конкретен отговор. Не е ясно дали това омаловажава „убийствения коментар“. Но предупреждава категорично Путин да не си мисли да нахлува в Украйна, нито да накърнява нейната цялост. Предупреждава го, че ответните санкции ще са чудовищни, че цената ще е твърде висока. За всички.
Уговарят се за среща, виждали са се преди десетилетие. Тогава Байдън е вицепрезидент и по време на срещата казва на Путин: „Гледам ви в очите и ми се струва, че нямате душа“. На което получава следния отговор: „Значи се разбираме“.
Над американската дипломация тегне обаче сянката от една предишна среща Тръмп-Путин в Хелзинки (2018). Тогава, въпреки множеството доказателства за руска намеса в американските избори, Тръмп заявява: „Путин току-що каза, че не е била Русия и аз нямам основание да не му вярвам“. Така той обезсилва цялата свършена работа от американските разузнавателни агенции.
Удуърд интервюира д-р Фиона Хил, главен експерт по руските въпроси, включително по времето на Тръмп, която му казва:
„Тръмп има много крехко его, а когато си президент на Съединените щати, това се превръща във фатален недостатък, защото не можеш да се разграничиш от редица критични за разрешаване проблеми. Докато всички бяха загрижени от руското влияние върху изборите в САЩ, Тръмп се интересуваше само от това, което го засяга лично“.
При Байдън тя участва в една много важна среща в стаята на Рузвелт в Белия дом, където са и ръководителите на различни секретни служби. Общото мнение там е, че Путин подготвя атака.
Шест месеца след срещата си с Байдън в Женева, Путин публикува статия от 5 000 думи, в която твърди, че Украйна никога не е съществувала като независима държава (12 юли 2021 г.).
Американски експерти, които анализират статията, смятат, че тя е резултат на изолацията от ковид и промените, настъпили у самия Путин. Близо три години той остава отделен от руското общество, в буквален и преносен смисъл. Тогава у него се пробуждат мегаломански идеи. Джейк Съливан се шегува, че докато в изолацията някои се учат да танцуват ирландски степ, Путин се потапя дълбоко в руската история. В телефонен разговор с Ангела Меркел той споделя: „Няма да повярвате какви неща откривам в руските архиви“.
И резултатът от тези „исторически прочити“ е война.
През октомври 2021 г. ЦРУ и други агенции предоставят на президента Байдън пълна сводка, от която става ясно, че Путин се готви да нахлуе в Украйна със 175 000 войници. Докладът е много подробен и впечатляващ.
Държаният секретар Антъни Блинкен е стъписан от събраните данни. Решават да ги споделят със съюзниците, мнозина от тях обаче не приемат сериозно тези данни, имат съмнения. Макрон и Олаф Шолц са сред скептиците. Само Борис Джонсън смята данните за достоверни. При него има сходен доклад на британското разузнаване.
В Белия дом върви дискусия кой да „покаже“ тези данни на Путин; за да е ясно, че и те „знаят“. Решават директорът на ЦРУ Бърнс да замине с тайна визита до Москва и да се срещне с Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация, известен хардлайнер.
Патрушев се държи предизвикателно, но не казва, че американците грешат. Той е от малцината, посветени в плана на Путин. Заявява, че през последните десетилетия руската армия е много солидно модернизирана и светът тепърва ще види на какво тя е способна.
Междувременно Блинкен съобщава по телефона същите данни на Зеленски, който също е леко скептичен. Смята, че Русия само ще ги изнудва. Интересното е, че когато Блинкен се среща с руския външен министър Лавров, онзи категорично отрича, че ще има война. По-късно става ясно, че Путин просто не го е посветил в плановете си.
На 7 декември 2021 г. във видеоконферентен разговор Байдън отново предупреждава Путин, че една война ще има много висока цена. Според Удуърд тогава обаче Байдън прави сериозна грешка – избягва „неяснотата“. Прави категорично изявление, че САЩ по никакъв начин няма да се намесват във войната в Украйна и т.н.
Това според хора от най-близкия кръг на Байдън е ясно, обаче то развързва ръцете на Путин. В Кремъл вече са убедени, че подкрепата за Киев ще бъде само „морална и материална“. На 19 януари на пресконференция Байдън отново заявява, че Путин скоро ще атакува Украйна. Към световни медии „изтичат“ разузнавателни документи.
И така се стига до обръщението на Путин от нощта на 21 февруари 2022 г. и съответното нахлуване на руските войски в Украйна. Западният свят е в шок. Правят се последни опити за телефонни разговори с Путин, които търпят неуспех.
Зеленски от своя страна е също много активен. Но в един от разговорите си с Байдън, казва, че не е сигурен дали ще има следващ разговор между тях. Репликата увисва във въздуха.
Битката за Киев трае пет седмици, след което руските войски се оттеглят. Преди това танковете на Москва засядат в калта. Светът е разтърсен и от престъпленията на руски военни срещу цивилни граждани. Според анализите на Пентагона руската армия далеч не е онзи колос, за който пропагандно се шуми. Загубите ѝ са огромни.
В края на 2022 г. е и един от най-опасните моменти във войната, за който се знае малко.
Удуърд подробно описва заплахата от употреба на ядрено оръжие в руско-украинската война. Всичко тръгва от руска пропагандна кампания в интернет, че украинците щели да използват „мръсна бомба“. Става дума за смес от радиоактивни материали и експлозиви, които разпространяват ядрено замърсяване, без да е имало ядрен взрив.
В онзи период Путин губи инициативата и е видимо уплашен, че губи войната. Дори заявява в едно обръщение, че „не му трябва свят без Русия“. Правят се промени и в руската военна доктрина за употреба на ядрено оръжие.
Американските служби получават данни, че предстои инсценировка с „мръсна бомба“, което да отвори вратата, за да може Русия да използва ядрено оръжие. Което би било ядрен кошмар по учебник.
Министърът на отбраната Лойд Остин категорично предупреждава Сергей Шойгу, своя руски „колега“, да не си мислят „да правят това“.
Следват динамични дипломатически контакти. Уведомени са Китай, Индия, Израел и Турция. „Руският заговор“ е разкрит. Си Дзинпин лично се обажда на Путин. Междувременно шефът на ЦРУ Бърнс и началникът на руското разузнаване Наришкин имат тайна среща в Анкара. Всичко е като в роман на Джон льо Каре.
Но една опасност за световен ядрен конфликт през 2023 г. е премахната.
На 7 октомври 2023 г. обаче „Хамас“ атакува Израел. С което войната в света трайно се „удвоява“. Следват страници за действията на „Хамас“ и „Хизбула“, за ударите на Нетаняху и проблемите на американската администрация с него, за трагедията в Газа и действията на Иран.
Удуърд полага наистина много усилия, за да разкрие deep background (дълбокия заден план на събитията). Но „войната“ (в Украйна и Близкия изток) не спира. И всеки ден нови удари и нови жертви пишат кървавите редове на една история, чийто край, уви, не се вижда.
