Понятието „Плодороден полумесец“ е натоварено с историческо и цивилизационно значение, обозначавайки обширна дъга от земя, напоявана от велики реки като Тигър, Ефрат, Йордан и Нил
Знаете ли за плодородния полумесец и създаването на израелската държава?
Понятието „Плодороден полумесец“ предизвиква почти митологични асоциации – със земя, напоена от великите реки Тигър, Ефрат, Йордан и Нил, където човекът за пръв път излиза от рамките на номадството, укротява природата и започва великото приключение на цивилизацията. Тази широка дъга от земя, обхващаща части от съвременен Египет, Израел, Палестина, Ливан, Сирия, Ирак и Южен Иран, е люлката на човешката история в пълния ѝ смисъл – люлка на:
селското стопанство
писмеността
градоустройството
религиите
царската власт
държавността
Но също така – люлка на конфликти, претенции и наративи, които и до днес разтърсват света.
Плодородният полумесец: География на цивилизацията
Географски Плодородният полумесец представлява извита зона с благоприятни за земеделие условия, заобикаляща Сирийската пустиня от юг и запад, започвайки от Долен Египет (делтата на Нил), през Леванта (Израел, Палестина, Ливан, западна Сирия и Йордания) и достигаща до Месопотамия (днешен Ирак и части от Кувейт). Именно в тази зона около 10 хил. г. пр. Хр. се зараждат неолитните култури, а по-късно – и първите градски цивилизации.
В южната част на Месопотамия се издига Шумер – с градове като Ур, Урук и Лагаш, чиито зиккурати все още вдъхновяват археолозите. Следват Акад и Вавилон, Асирия и Персия, Хетите и Митаните в северната част, а в западната периферия – ханаанци, филистимци, евреи, финикийци. Между тях се вписва и древният Египет, развил се независимо, но не изолирано – взаимодействията по търговски, военен и религиозен път са интензивни.
На територията на днешен Израел и Палестина – известна в древността като Ханаан – се развиват първите ханаански градове-държави. Следва израилското племе и библейският разказ за Йехова и Моисей, който оставя духовна следа, непропорционално по-голяма от териториалния мащаб на самата еврейска държава. Тук, между Йерихон и Йерусалим, е роден моралният универсализъм на юдеизма – основа за християнството и исляма.
Създаване на Израел: От Вавилон до Бен-Гурион
Историята на евреите в тази земя обаче не е непрекъсната. След унищожението на Първия храм от вавилонците (586 г. пр. Хр.), евреите преживяват няколко вълни на изгнание и завръщане. Римският гнет през I–II в. от н.е. довежда до разрушението на Втория храм и Голямото разпръсване (Диаспората). Така, почти две хилядолетия, еврейският народ живее без държава, разпръснат по света, но запазвайки език, религия, идентичност и – което е поразително – стремеж към завръщане.
Съвременният ционизъм се ражда в края на XIX век, вдъхновен от модерните национализми и нарастващия антисемитизъм в Европа. Австрийският журналист Теодор Херцел, свидетел на делото срещу капитан Драйфус във Франция, формулира идеята за възстановяване на еврейската държава в „старата земя на бащите“ – Палестина. През 1897 г. в Базел се провежда Първият ционистки конгрес. Идеята е ясна: «Евреите – народ без земя за земята без народ».
Палестина по това време е част от разпадащата се Османска империя. След Първата световна война, тя попада под британски мандат по силата на решенията на Лигата на нациите. През 1917 г. британският външен министър Балтфур издава знаменитата си декларация, в която изразява подкрепа за създаване на «национален дом на еврейския народ в Палестина». Това се оказва началото на дълъг, мъчителен процес, в който обещанията към арабите (за самоуправление) и евреите влизат в остър конфликт.
През 30-те и 40-те години на XX век еврейската имиграция в Палестина се увеличава драматично, особено след Холокоста. Палестинските араби – местното мюсюлманско и християнско население – се противопоставят. Избухват бунтове, сблъсъци, терористични действия и гражданска война. Великобритания, неспособна да управлява ситуацията, предава въпроса на новосъздадената Организация на обединените нации (ООН).
На 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция 181, която предвижда създаването на две държави – еврейска и арабска – и международен статут за Йерусалим. Евреите приемат плана. Арабските страни и палестинските лидери го отхвърлят.
На 14 май 1948 г., в навечерието на изтичането на британския мандат, Давид Бен-Гурион провъзгласява създаването на държавата Израел. На следващия ден пет арабски държави – Египет, Йордания, Сирия, Ливан и Ирак – обявяват война на новосъздадената държава.
Палестинският въпрос и неразрешимият възел на идентичностите
Арабо-израелските конфликти са повече от поредица от войни – те са сблъсък на исторически легитимности, национални наративи и религиозни светилища. За палестинците – арабски мюсюлмани и християни – създаването на Израел означава „Накба“ (катастрофа): около 700 000 души са прогонени или бягат от родните си места, възниква въпросът за палестинските бежанци – нерешен и до днес.
Израел постепенно изгражда мощна армия, икономика и стабилни институции, но живее в постоянна заплаха. През 1967 г. в Шестдневната война той окупира Западния бряг, Газа и Източен Йерусалим – територии, които палестинците считат за основа на своя бъдеща държава. Израел се изтегля от Синай (на Египет) през 1982 г. и от Газа през 2005 г., но окупацията на Западния бряг и статутът на Йерусалим остават нерешени.
В съвременната международна политика територията на Палестина е предмет на паралелни претенции.
Израел се позовава на историята, Библията, решението на ООН и правото на самозащита.
Палестинците – на правото на самоопределение, антиколониалната реторика и международните резолюции.
САЩ признаха Йерусалим за столица на Израел (2017), докато мнозинството от страните продължават да подкрепят двудържавното решение.
Реалността обаче остава сложна. Властта в палестинските територии е разделена между умерената Фатах (Западен бряг) и радикалния Хамас (Газа). Израел, от своя страна, разширява селищата си в окупираните територии. В същото време, регионът продължава да бъде осеян с етническо, религиозно и геополитическо напрежение.
Плодородният полумесец днес: История, която не отминава
Днес Плодородният полумесец не е просто археологически термин, а все още пулсиращо поле на сблъсъци между минало и настояще. Израел се е утвърдил като високотехнологична и военна сила, но остава обграден от враждебност и непризнание в част от региона. Палестинците все още търсят своята държава. Международната общност се лута между симпатии, интереси и безсилие.
А в основата на всичко – една земя, стара като света, пропита с истории, вярвания, страхове и мечти. Земя, където е започнало човешкото слово и където думите продължават да нараняват и лекуват с еднаква сила.
