Дори не ми се иска да се връщам към началото на 90-те – при разпадащата се комунистическа система в България, при глада и мизерията, макар и компенсирани от ентусиазма към неясното, но демократично бъдеще.
Разпадаше се и системата на Съюза на българските художници, изградена така, че да държи под контрол изявите им и единствено тя да ги легитимира като творци и професионалисти. В нея започваха кариерата си и младите художници, дебютирайки в общите художествени изложби в София и страната, които бяха „гръбнакът“ на художествения живот по времето на соца.
Но тъкмо в онзи бурен период в началото на 90-те, когато комунистическата система се разпадаше и младите масово заминаваха в чужбина, останалите тук имаха своя Клуб на (вечно) младия художник. Над 200 души членувахме в него. В групи от страната и поотделно, и в постоянни пререкания със СБХ клубът развиваше активна изложбена дейност и прокарваше пътя на съвременното изкуство, наричано тогава все още „неконвенционални форми“. И въпреки че интересът беше основно към изкуствата на инсталацията, хепънинга, пърформанса, видеоарта, не забравяхме за току-що завършилите Художествената академия млади живописци. Така по инициатива на Мария Василева се организираха две, доколкото си спомням, изложби под надслов „Нови имена“. През 90-те към тази взаимопомощ в К(в)МХ, а и не само, постепенно се добави и подкрепата на частни галерии, на чуждестранни фондации – сред тях Центъра за изкуства „Сорос“, Фондация „Про Хелвеция“, КултурКонтакт, и на отделни меценати, които допринесоха много за изграждането на арт сцената в България.
От ранните групи и членове на К(в)МХ в средата на десетилетието се обособиха и основаха Институтът за съвременно изкуство – София (1995) и Асоциация „Изкуство днес“ (1997) в Пловдив. Те са всъщност единствените от много други, създадени през онова десетилетие, които и до днес програмно работят за изграждането на българската арт сцена. Въвеждайки нови термини, нови практики, нови принципи и нови професии в художествения живот. Така например ИСИ-София в самото начало на новия век направи първия у нас курс за млади куратори – и то във време, когато самата дума „куратор“ все още предизвикваше съпротива, недоволство и подигравки.
Сред много важните фигури в този период е Гауденц Б. Руф – посланик на Швейцария в България в периода 1995–2000 г. Той подкрепяше съвременното българско изкуство всячески, включително с изложбите, които представяше в резиденцията си. И тази негова активност бе оценена подобаващо: в една от годишните класации на в. „Култура“ резиденцията на швейцарското посолство се оказа на едно от челните места по… галерийна дейност.
През 2007 г. Гауденц Б. Руф учреди ежегодна награда за утвърден и млад автор – с изложби на номинираните и победителите в конкурса, а от 2012 до 2018 г. тя премина в Програма за подпомагане на проекти и художници. Дългогодишната дейност на Гауденц Б. Руф в подкрепа на съвременното българско изкуство приключи през 2019 г. с изложбата „Финале“ в галерия „Структура“ (с галерист Мария Василева) и с изложбата в негова чест ThankYou, Mr. Ruf! в галерия CredoBonum (с галерист Весела Ножарова).
Неслучайно отбелязвам тези галеристи. По инициатива на Института за съвременно изкуство – София, и конкретно на Мария Василева, през 2008 г. България се включва в международната мрежа от ежегодни награди за млади художници, основана от директора на Фондацията за гражданско общество (САЩ) Уенди Люерс. В България наградата е с името БАЗА, а ИСИ-София е избран да организира провеждането на конкурса.
Така се създаде една от най-устойчивите традиции в българското съвременно изкуство. И до днес всяка пролет се очаква списъкът на номинираните от журито с международно участие, всяко лято се очаква изложбата им в Софийската градска художествена галерия, а на откриването ѝ се съобщава името на победителя. Наградата е стипендия и двумесечен престой в Ню Йорк, а също и изложба в галерия ИСИ-София. Да отбележа, че в провеждането на конкурса за БАЗА участва и Фондация „Едмонд Демирджиян“, учредена от Мария Василева през 2010 г. в подкрепа на млади живописци.
Вероятно прави впечатление, че в новия век подкрепата за младите художници вече е структурирана, което говори за много важни промени на българската арт сцена. Към този момент тя в общи линии е изградена или най-малкото очертана – с международни изяви и контакти, с нови поколения художници, за които емиграцията не се привижда като съществен фактор за кариерното им развитие. Артистичното „номадство“, обсъждано през първото десетилетие на XXI век не само у нас, стана практика и за българските художници, още повече след приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. Емигриралите през 90-те възстановиха връзките си с българската арт сцена, а следващите поколения свободно пътуват, учат и работят в различни страни в Европа и САЩ. Същевременно се изявяват и в България, заличавайки буквално артистичните граници между локалните арт сцени в международния художествен пейзаж.
През 2013 г. в Софийската градска художествена галерия бе представена изложбата „Български художници във Виена“ – с произведения от 18 автори, установили се в австрийската столица. Текстът към изложбата отбелязва: „Едновременно с дейността си в Австрия, повечето от тях поддържат контакти и участват активно и в българските художествени процеси. Животът между две страни и два контекста превръща изкуството им във феномен, който е типичен за променящия се свят на границата между ХХ и XXI век. Тяхното изкуство рефлектира две реалности – на старата и новата им родина, и по този начин носи много от динамичния облик на времето, в което живеем“.
В споменатите по-горе конкурси за млади художници участват и автори, които живеят и работят в чужбина. В началото номинирането и награждаването им понякога предизвикваше, а може би и все още предизвиква известна ревност сред живеещите в България млади художници. Включително и когато проекти на художници, работещи в чужбина, бяха избрани да представят България в последните три – вече редовни – участия на страната във Венецианското биенале.
През 2019 г. беше проектът „Как живеем“ на Рада Букова и Лазар Лютаков, с куратор Вера Млечевска. Интересен момент тук е, че Рада Букова е първият носител на наградата БАЗА през 2008 г., а Лазар Лютаков тогава е един от номинираните за нея. За Венецианското биенале през 2022 г. бе избран проектът „Ето къде си“ на куратора Ирина Баткова и художника Михаил Михайлов, който живее и работи във Виена и Париж. През 2024 г. България бе представена на Венецианското биенале с проекта „Съседите“ с куратор Васил Владимиров и екип от трима автори: Красимира Буцева – живее и работи между София и Лондон, носител на наградата БАЗА за 2022 г.; Лилия Топузова – професор по история в университета в Торонто, Канада; Джулиан Шехирян – живее между Филаделфия, САЩ, и София.
Сякаш за да се възстанови „балансът“, във второто десетилетие на XXI век се появиха две нови инициативи. През 2017 г. започна поредицата от изложби „Арт старт“ за млади художници, които да следим през съответната година. Куратори на тази първа изложба са Весела Ножарова, Даниела Радева и Стефка Цанева. В текста си те отбелязват: „Точно сега, точно днес има цяло едно ново поколение от художници, които утре може би ще се превърнат в големи имена или завинаги ще престанат да работят. Какво ще се случи, зависи и от нас, които даваме знак, че ги виждаме и подкрепяме“. И разполагат в галерия CredoBonum млади автори, които са учили, живеят и работят в България, а в Гьоте-институт – българските художници, които „идват“ от чужбина и внасят нови гледни точки. Поредицата „Арт старт“ продължава вече девета година, а някои от участниците в нея днес са наистина забележителни художници на българската арт сцена.
Също в началото на 2017 г. започва проектът School4artists на ИСИ-София – като програма за последващо професионално обучение на завършили образованието си млади художници. И има за цел развитие на умения, знания и нагласи – „за успешни стратегии в международен културен контекст“, както и в „поддържането на устойчиви художествени практики в конкурентната среда на общоевропейската културна сцена в условията на глобална конкуренция, но и диалог“. School4artists има досега три издания, последното през 2024 г. Някои от участниците впоследствие бяха приети за членове на ИСИ-София.
И стигаме до средата на третото десетилетие на XXI век. Когато появата на проекта TheArtistatPlay на Биляна Токмакчиева и Йоанна Жечева някак ми напомни за играта и забавата на младите „неконвенционални“ художници от средата на 80-те. С тяхната свобода, но и бунтовност, с желанието да излязат от системата и правилата, да експериментират с идеи, видове и форми в изкуството, без да се съобразяват с нечии оценки – били те на журита, на колегите си, или на публиката.
През 2024 TheArtistatPlay представя месечни pop–up изложби в културното пространство „Бобина“ в София. „Мисията на TheArtistatPlay не е да гради някаква ексклузивност, а да подкрепя младите артисти, които все още нямат самочувствието да покажат работите си“ – споделят Биляна Токмакчиева и Йоанна Жечева, самите те млади художнички. Доста бързо проектът им се развива, набира популярност, излиза и извън София – във Варна и във Велико Търново, а и все повече се увеличава публиката на тези арт събития за една вечер. В тях се включват и художници от чужбина, а от 2025 г. изложбите се провеждат през месец и се курират от гостуващи специалисти.
Истински съжалявах, че не успях да отида на изложбата A/POLITICAL с куратор Гергана Минкова – стимулирала 12 художници да представят политически ангажирани творби, свързани конкретно с проблемите в България. Поне на снимките някои от произведенията са наистина впечатляващи и мога само да се надявам да ги видя в бъдещи изложби.
А не успях да отида, защото в галерия ИСИ-София в същата вечер – на 10 юни – се откриваше изложбата „Помним ли това, което сме забравили?“ с куратор Правдолюб Иванов. Тя е първата от поредица изложби, с които Институтът за съвременно изкуство в София отбелязва своя 30-годишен юбилей…
Ето така може да се погледне развитието на българската арт сцена – със и през поколенията, в общност и безброй общности, със и през инициативи и пространства всякакви. И в непрекъснато преливане и динамика.
