Причини за възникване на италианското партизанско движение
През есента на 1943 г. Италия се оказва разпокъсана и окупирана. След падането на режима на Мусолини и подписването на примирието със съюзниците (8 септември 1943), германските войски окупират Северна и Централна Италия, а на север се създава марионетната Италианска социална република. В тази драматична обстановка хиляди италианци вземат оръжие, за да се противопоставят на нацистите и възродените фашистки сили. Тази съпротива, известна като Resistenza Italiana, се превръща в една от най-важните страници от европейската история на Втората световна война.
Какво точно е Resistenza Italiana
Resistenza е общото име за съпротивата в Италия между 1943 и 1945 г. Тя възниква след капитулацията на Италия пред съюзниците (8 септември 1943), когато германските войски поемат контрола върху голяма част от страната. Северът и Центърът попадат под властта на Нацистка Германия, а на север се създава Италианската социална република – марионетен режим, оглавяван от Бенито Мусолини, върнат на власт с германска подкрепа.
Партизаните се изправят срещу два врага едновременно:
• национално освобождение – стремежът Италия да бъде освободена от чуждата окупация;
• антифашизъм – решимостта да се прекъсне окончателно фашисткият режим и да не бъде възроден;
• социална справедливост и демокрация – надеждата за изграждане на ново общество след войната.
Така Resistenza Italiana е не само партизанска война, но и гражданско движение за нова Италия, което подготвя почвата за бъдещата демократична република.
Социален профил на партизаните
Италианските партизани са пъстра социална мозайка:
• Комунисти и социалисти – най-организираната и идейна сила в Resistenza, често с военна подготовка и ясна визия за бъдещето.
• Интелектуалци и представители на буржоазията – адвокати, лекари, инженери и университетски преподаватели, които виждат във фашизма смъртна заплаха за гражданското общество.
• Католически свещеници и вярващи – мнозина духовници подслоняват партизани, укриват евреи и рискуват живота си в името на вярата и човечността.
• Селяни и работници – често най-тежко засегнати от войната и окупацията, те осигуряват укрития, храна и бойци за движението.
Възникването на песента Bella ciao
Bella ciao има дълбоки корени, по-стари от Втората световна война. Мелодията и мотивите ѝ вероятно произлизат от песни на оризови работнички (mondine) в Северна Италия през XIX–XX век, които пеели за тежкия си труд и социалната несправедливост. По време на войната песента е преосмислена и превърната в химн на антифашистката съпротива, символ на борбата срещу тиранията и окупацията.
За действителни лица и събития ли разказва?
Bella ciao не описва конкретна битка или реален човек. Тя е алегория за саможертвата: един анонимен партизанин напуска любимата си (bella) и тръгва да се бори, готов да умре за свободата. „Ако умра като партизанин, погребете ме в планината под красиво цвете“ – това е символът на надеждата, че от смъртта на един ще порасне свободата на всички.
Как се приема днес
Днес Bella ciao е световно разпознаваема песен, пята на протести и митинги в различни държави. В Италия тя е призната като част от националното културно наследство, макар и да поражда спорове: за някои десни среди тя е „комунистическа“, но за мнозинството италианци и европейци е преди всичко символ на антифашизма и свободата.
Сред младите песента придоби нова популярност благодарение на сериала „La casa de papel“ („Money Heist“), където се превърна в глобален хит. За мнозина тя е просто мелодия с революционен заряд, но за други остава жива връзка с една от най-важните истории за съпротива в Европа.
Текстът на Bella ciao
На италиански
Una mattina mi son svegliato
o bella ciao, bella ciao, bella ciao ciao ciao
una mattina mi son svegliato
e ho trovato l’invasor
O partigiano portami via
o bella ciao, bella ciao, bella ciao ciao ciao
o partigiano portami via
ché mi sento di morir
E se io muoio da partigiano
o bella ciao, bella ciao, bella ciao ciao ciao
e se io muoio da partigiano
tu mi devi seppellir
E seppellire lassù in montagna
o bella ciao, bella ciao, bella ciao ciao ciao
e seppellire lassù in montagna
sotto l’ombra di un bel fior
Tutte le genti che passeranno
o bella ciao, bella ciao, bella ciao ciao ciao
tutte le genti che passeranno
mi diranno che bel fior
E questo è il fiore del partigiano
o bella ciao, bella ciao, bella ciao ciao ciao
e questo è il fiore del partigiano
morto per la libertà
На български
Една сутрин се събудих,
о, мила, чао, мила, чао, мила, чао, чао, чао,
една сутрин се събудих
и видях нашественика.
О, партизанино, вземи ме със себе си,
о, мила, чао, мила, чао, мила, чао, чао, чао,
о, партизанино, вземи ме със себе си,
защото усещам, че ще умра.
И ако умра като партизанин,
о, мила, чао, мила, чао, мила, чао, чао, чао,
и ако умра като партизанин,
ти трябва да ме погребеш.
Да ме погребеш горе в планината,
о, мила, чао, мила, чао, мила, чао, чао, чао,
да ме погребеш горе в планината,
под сянката на едно красиво цвете.
Всички хора, що ще минават,
о, мила, чао, мила, чао, мила, чао, чао, чао,
всички хора, що ще минават,
ще казват: „Какво красиво цвете!“
А това е цветето на партизанина,
о, мила, чао, мила, чао, мила, чао, чао, чао,
а това е цветето на партизанина,
загинал за свободата.
