Дори никога да не сте ходили на лондонската улица „Бейкър стрийт“ 221 В, със сигурност знаете кой е живял там и с какво се е занимавал.
Ако ли пък адресът ви убягва, името на Шерлок Холмс няма как да не отключи в съзнанието ви някой спомен от детството – с напрегнатото отгръщане на страница след страница от „Баскервилското куче“, „Етюд в аленочервено“ или „Знакът на четиримата“ във времето, когато се четеше единствено на хартия, а тези книги се намираха изключително трудно в някогашната НРБ. Спомням си, че за да ми подарят „Баскервилското куче“ за Нова година (проверих по изданието, било е 1977 г.), трябваше да я купят опакована (за 5 лв.) заедно с огромния роман на съветския писател Константин Федин „Градове и години“, който така и никога не разгърнах. А малката синя книжка с гигантските отпечатъци от кучешки лапи, която и до днес пазя в библиотеката си, е излиняла от юношеско четене. Не само от мен, давана е на приятели и познати, с които сме разменяли книги.
А как споменът за Шерлок Холмс изникна внезапно у мен? С неговото поредно и постоянно „завръщане“, защото най-характерното за Шерлок Холмс е това, че той е „завръщащ се персонаж“. Изведнъж попаднах в интернет на две различни съобщения – Би Би Си подготвя нова екранизация по късните десет детективски разказа на сър Артър Конан Дойл, а най-престижната френска литературна поредица „Плеяда“ ще публикува в един том целия „Шерлок Холмс“ – с академични коментари, версии и анализи. Забележете – не сър Артър Конан Дойл и неговия Шерлок Холмс, а „Шерлок Холмс“, (о)писан от сър Артър Конан Дойл.
По този начин „Шерлок Холмс“ се подрежда до изданията на Бодлер, Юго, Екзюпери, Камю или Едгар Алън По, което е просто невероятно, защото все пак става дума за литературен герой от класиката на криминалния жанр, а не за писател.
Но Шерлок Холмс отдавна е факт сам по себе си. Така със задна дата творението взема реванш над своя творец, с което Шерлок Холмс на практика си отмъщава на Конан Дойл, който го убива… на два пъти. Първият път, както почитателите на поредицата за детектива от „Бейкър стрийт“ добре знаят, това се случва на 4 май 1891 г. край Райхенбахския водопад в Швейцария (днес там има паметник на героя). Тогава Холмс и проф. Мориарти, вкопчени в смъртоносна схватка, падат в пенливите води на бездната и изчезват безследно.
Възмущението на читателите от цял свят е огромно. Сър Артър Конан Дойл бива засипан с лавина от писма, вариращи от молби до заплахи, само и само да възкреси прочутия и обичан детектив.
Защото Шерлок Холмс – за учудване на мнозина – се оказва реално жив. Дори по-жив от редица исторически персонажи, да не говорим за останалата част от човечеството.
От 1887 г. насетне – когато излиза първата книга за него („Етюд в аленочервено“) – започва да се разгръща цяла „Холмсиана“, дописвана, разгръщана и до днес, пресъздавана в литературата, театъра, киното, телевизията, комиксите или видеоигрите. С версии, контраверсии, пародии и какви ли още не вариации и културни „трикстерства“. В резултат на което имаме „младия Холмс“ (сериала „Шерлок“), но и „много стария Холмс“ (филма „Г-н Холмс“), разгадаващ тайната на убийство с пчели. Имаме десетина паралелни версии на д-р Уотсън, който коригира Шерлок (най-известната е тази на сериала „Елементарно“ (Уотсън), където докторът е жена, при това азиатка (великолепна роля на Луси Лиу). Икономката на „Бекър Стрийт“ мисис Хъдсън също е главно действащо лице в романи, в които именно тя, а не Холмс или Уотсън, разкрива престъпленията. Има версии, в които тя е и жена на д-р Уотсън, но може би е редно да спрем дотук.
Любителите и ценителите на „истинския Шерлок Холмс“ ще си позволя да препратя към най-авторитетната „Енциклопедия Шерлокиана“, която се допълва периодично (The Encyclopaedia Sherlockiana, A Universal Dictionary of the State of Knowledge of Sherlock Holmes and His Biographer John H. Watson, M. D.). Вътре те ще могат да намерят отговори и разгадки на някои от вълнуващите ги въпроси.
Като например – кой точно е Шерлок Холмс и кога е живял? Щом в последния публикуван за него разказ през 1914 г. („Неговият прощален поклон“) се твърди, че тогава е на 60 г., излиза, че е роден през 1854 г. А след началото на Първата световна война никой не го е виждал.
Както вече казах, той умира за първи път през 1891 г., но под натиск Конан Дойл го възкресява през 1901 г. Оказва се (в „Празният дом“), че само проф. Мориарти, олицетворението на злото, е загинал във водопада (в някои контраверсии не е така), докато Холмс е работил под прикритие в добрата стара Англия.
Ала какво знаем още за Холмс, освен че той вечно пуши лула и носи островърха шотландска шапка? Последното се оказва неавтентично! В нито един от разказите за Холмс не се споменава подобен факт. Знаем го от илюстрациите на Сидни Паджет от 1891 г. и оттогава детективът от „Бейкър стрийт“ оживява по този начин в колективното ни въображение.
Впрочем и адресът „Бейкър стрийт“ 221 В също е неавтентичен. Навремето (приживе на Шерлок Холмс) тази лондонска улица е имала само 100 номера и писмата до легендарния герой са били отнасяни именно на номер 100, в голяма административна сграда, която не е имала нищо общо нито с него, нито с д-р Уотсън, нито с мисис Хъдсън.
В началото на ХХ в. лондонското кметство прави реорганизация на улицата и днес на номер 221 В е музеят на Шерлок Холмс, в който можете да видите колбите с реактиви, микроскопът, плетеното одеяло и прочутото люлеещо се кресло, както и цигулката на стената, на която той е имал навика да свири нощем, при това доста фалшиво.
Именно в тази стая става първата среща между детектива и неговия бъдещ биограф д-р Уотсън, върнал се след раняване като военен лекар в Афганистан. Поводът за срещата – д-р Уотсън си търси евтина стая под наем, през 1887 г. времената са трудни, и така попада на „Бейкър стрийт“ 221 В.
Но забележете, в „Етюд в аленочервено“ докторът е ранен в рамото, а в други разкази – в крака. Необходима е проницателността на самия Холмс, за да разберем каква е истината.
От своя страна докторът полага немалки усилия, за да разбере що за човек е неговият съквартирант и каква може да е професията му. В душата му се трупат сериозни подозрения, докато наблюдава върволицата от посетители при г-н Холмс: прислужници и банкови служители, хора от крайните квартали, но и дами от висшето общество. Какво свързва всички тези хора, каква е целта на срещите им с този странен човек със слабо телосложение, проницателен поглед и ръце с поразително гъвкави пръсти?
За да си даде отговор на всички тези измъчващи го въпроси, д-р Джон Х. Уотсън съставя цял списък в „Етюд в аленочервено“, който сам по себе си е гениално описание на света на „Холмсианата“.
Персонажът Шерлок Холмс има:
задълбочени познания по анатомия, запознат е с отровите, първокласен химик.
познания по литература – нула.
познания по философия – нула.
познания по астрономия – нула.
познания за политиката – слаби.
познания по ботаника – различни. Добре запознат с беладоната, опиума и отровите.
познания по геология – практически, но ограничени. Разпознава от пръв поглед различните почви една от друга; след разходки ми е показвал пръски кал по панталоните си и по техния цвят и състав е посочвал в коя част на Лондон ги е получил.
познания по химия – задълбочени.
познания по анатомия – точни, но безсистемни.
познания по криминални престъпления – огромни. Изглежда запознат в подробности с всеки ужас, извършен през този век.
свири (кошмарно) на цигулка.
владее много добре бокса, сабята и старинната фехтовка.
добре запознат с практическите аспекти на британското законодателство.
И какво следва от всичко това? Разгадката идва с признанието на самия г-н Холмс, който казва, че практикува създадена от него професия – той е частен детектив и се бори със злото.
Последното е от огромно значение, именно то увлича в „ъндърграунда“ на викторианска Англия д-р Уотсън, мисис Хъдсън и техни съмишленици, сред които и бандата от момчета на „Бейкър стрийт“, които често пъти предрешават някои от делата на прочутия детектив.
Шерлок Холмс е символ на просветлението на разума, способен сам да се справи със собствените си беди и проблеми. И в този смисъл той е рожба на английското и френското Просвещение. Спомнете си как в „Задиг“ на Волтер героят „разчита“ следите по пясъка, оставени от една кучка, и така се справя със ситуацията. По същия начин Холмс единствен е в състояние да разбере, че надписът RACHE с кръв на стената не е недописаното име Рейчъл, а означава „мъст“ на немски… И случаят е решен.
Шерлок Холмс е „лекар на обществото“. Неслучайно (вероятно) е следвал медицина на млади години, когато е научил толкова много за отровите, анатомията и ботаниката.
Впрочем медицината е и професията на сър Артър Конан Дойл, както и тази на д-р Уотсън. А „лекарят на обществото“ е призван да лекува неговите недъзи и язви, да изважда „наяве“ мрачната истина за света.
В този смисъл детективът Холмс е част от собствената си митология. Той твърди, че работи с дедукцията – извлича умозаключения от поредица от данни, позволяваща му да определи професията на своя събеседник по мастиленото петно на маншета или протъркания му друг ръкав (банков чиновник); или по „второ петно“ на килима да разплете тайната на откраднати документи чрез шантаж.
Шерлок Холмс е сократик по призвание и акушер на истината, труднодостъпна за другите.
Приживе сър Артър Конан Дойл често се е оплаквал, че отделят прекалено голямо внимание на този негов герой, пренебрегвайки далеч по-добрите му литературни поредици за пътуванията на проф. Чалънджър, за бригадира Жерар или капитан Шарки.
Не си е давал сметка, както отбелязва неговият събрат Г. К. Честъртън, че всъщност е създал герой, наредил се редом с Джон Бул или Дядо Коледа (Санта Клаус). Ето защо Честъртън настоява, по повод споровете за „високите“ и „ниските“ жанрове, че „човек, надарен с богато въображение, няма право да забравя за чаената чашка поради това, че в момента мисли за Платон. Тъй като, щом не е в състояние да изучи чашката, която вижда в момента, как тогава ще изучи Платон, когото не е виждал никога?“.
Твърдението е парадоксално, но спорно, защото силата на персонаж като Шерлок Холмс е и в това, че той отдавна е влязъл в „света на идеите“ на Платон, в нашето колективно подсъзнание.
Факт, който сър Артър Конан Дойл изглежда, че проумява чак в края на дните си. В един предговор на несправедливо забравения писател Георги Марковски към „Баскервилското куче“ открих следната епитафия на Конан Дойл, която той написва малко преди кончината си:
Ако успее моят труд за час
момчето-полумъж да увлече,
да увлече мъжа-полумомче,
целта си скромна съм постигнал аз.
