Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. 

Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета и мемоарна проза, литературни портрети и свидетелства, сценки и житейски истории, белязали неговия път в продължение на половин век".

Предназначени първоначално за личния му бележник, историите в двутомника срещат читателите с мислите и впечатленията на автора, с разнообразни герои – от известни личности до обикновени хора, с пребиваването му в различни места по света и страната, но и с нахвърляни под влияние на моментното вълнение стихове.

Защо човек трябва да пише така, все едно го няма, и открива ли се опит за разгадаване на същността на поезията и творческия процес в двата тома? От какво се страхува човекът и какво пречи на искреността? Какви спомени за “Aполония” пази Георги Борисов?