На 12 септември в рамките на есенното издание на фестивала "25 през 2025: История на киното" в кино Одеон от 18.00 часа предстои специална прожекция на филма "Имало една война" с вход свободен.
Гост на събитието ще бъде самият режисьор проф. Анри Кулев, заедно с актьори и с оператора Светла Ганева. Проф. Веселин Янчев, български историк и преподавател по нова българска история във Факултета по история на Софийския университет "Св. Климент Охридски", ще въведе зрителите в историческия контекст на филма.
Проф. Анри Кулев е добре познат на публиката като един от най-значимите български аниматори, художници, карикатуристи режисьори. От 1993 г. е професор по анимационна режисура и основател на катедрата по анимация в Нов български университет.
Директор е на Световния анимационен фестивал във Варна. Член на журито на редица международни фестивали и автор на самостоятелни изложби - графика, анимационни ескизи и живопис.
Филмите му са отличавани многократно у нас и в чужбина и винаги носят неговия неподражаем почерк. Автор с богат опит в анимационното и документалното кино, той продължава да търси нови форми, чрез които да "изобразява" непреходните теми, които го вълнуват - съдбата на човека, паметта и отговорността към миналото.
- Проф. Кулев, как се прави филм за три седмици? Тъй както става дума за малка 14-дневна война, така и Вие сте успели да вместите тази мащабна продукция в 21 дни.
- И войната, и киното имат само един общ знаменател и той се нарича бюджет. Така че ние, като филмова продукция, нямахме никакъв шанс за по-дълъг снимачен период.
Снимахме точно 21 дни, защото бюджетът така определи нещата. В България много трудно се снимат игрални филми, а исторически филми, които разчитат на епохата, на костюма, на масовката - са практически невъзможни с такова малко финансиране. И въпреки всичко - ние опитахме. Много колеги опитват. Опитват, с финансовите възможности, които може да предостави една държавна субсидия. Опитват с хора, които могат да помогнат.
Има хора с големи възможности и големи планове но в тези планове не влиза "подпомагане на българското кино". Политиците, дълги години не приемат закона за меценатството... тези думи ги дъвчем от край време ... Не виждам как би могла да се промени ситуацията, когато за това активно пречат толкова много хора.
- Как и защо се спряхте на темата за Сръбско-българската война от 1885 г.?
- При всеки нов филм режисьорът има първа среща със сценариста. Оттам започва всичко. С Влади Киров се познавахме отдавна. Неговият сценарий "Имало една война" има дълга и сложна история.
Беше невъзможно да се направи пълномащабна възстановка на военните действия на войната от 1885. Тя наистина е малка, балканска война, но с огромно значение за България. И е важно да се докоснеш до всички герои по тази линия север-юг на сблъсъка със Сърбия. Така че, сценарият още в самото начало беше тръгнал с една пестелива структура.
Можем да наречем филма "пътят към войната" - енергия, която е движила цялото българско общество по онова време.
Основен образ във филма са величавите момчета, /наистина няма друга дума/, от войските на полковник Николаев и цялото опълчение, което се движи към фронта. Тези огромни маси от войници, които тичат денонощно на запад, за да задържат врага.
Един марш-маньовър, без прецедент в световната военна история.
- Подбрали сте отличен и разнолик актьорски екип! Ваше решение ли е актьорският каст?
- Кастингът е плод на много усилия, въпрос на пари, свободно време и интерес. Илка Вълчева беше в основата на нашия кастинг.
Много съм благодарен на големия английски актьор Бен Крос, който прочете сценария и реши, че може да участва в бъдещия филм, и че това е едно достойна за него роля.
Екипът - сценарист е Влади Киров, оператор е Светла Ганева, художникът Наско Янакев (който, за съжаление, преди десетина дни си отиде от този свят), Марта Миронска - художник по костюмите, Снежина Мерджанова, гримьор на филма, композиторът Любомир Денев, Звукорежисьорът Борис Траянов.
Важна част от екипа бяха и младите, но изключителни професионалисти Филип Андреев и Калоян Игнатов. Това са важни хора, които правят цялата визия на един сложен исторически филм.
Разбира се и най-вече с вдъхновеното участие на Луиза Григорова-Макариев и Севар Иванов, Санчо Финци и Волфрам Кох, София Ская и Сава Пиперов, Любомир Петкашев и Здравко Москов, Цветан Алексиев и Емил Котев, Иван Бърнев и Филип Аврамов, Пламен Димитров. Това беше една щастлива среща с прекрасен актьорски състав.
- Как постигнахте визуалната автентичност на униформите, битките и атмосферата?
- Автентичност - униформи, битки, атмосфера - всичко това беше постигнато трудно и с много работа. Заедно сме в този екип повече от 30 години. Познаваме се, разчитаме един на друг и знаем какво можем да направим... Вярваме си.
- В този смисъл как Вашият дългогодишен опит в анимацията и работата с визуалната метафора повлияха на стилистиката на филма?
- Въпреки, че резултатът може да изглежда скромен, аз вярвам, че съм част от това течение, което доказва, че киното е изобразително изкуство.
То достига до нас чрез образите, които ни позволяват да усещаме и възприемаме света.
В нашия случай един такъв образ беше и балонът - исторически несъществуващ, но емоционално присъстващ. По някакъв начин той е далечна асоциация с балона на Радичков и Желязкова и затова намери място във филма.
- Можем ли да посочим паралели между този конфликт и съвременността, за сходствата в историята - това е 1885 година, става дума за преразпределяне на територии, подобно на конфликтите в Украйна, Палестина?
- Древните римляни казват: "Всички аналогии са противни". И са много прави. Като че ли на повърхността има прилики, но не мога да ги видя по този директен начин.
Войните са жестоки, чудовищни, страшни и неприемливи.
Само кръвопролитието е едно и също, иначе всичко е различно. И всеки търси някакъв благовиден повод. Всеки "помага" на някого и се бори за него. А всъщност за обикновените хора настъпват адът.
Навсякъде по света борбата е за територии и кой колко земя ще отхапе от съседа. Тук определящата гледна точка е в зависимост от коя страна на оградата си.
Има нещо абсурдно в движението на една енергия в сърцето на българския селянин. Тя започва от тичащите момчета, които бързат да дадат живота си за обединеното Отечество и завършва до двата безбожно скъпи "Майбаха", с които техните пра пра пра внуци са се сблъскали челно на разбитата магистрала "Тракия". Да, да челно, на магистралата..
- Как бихте искали този филм да бъде запомнен след още 140 години?
- Толкова много филми са изчезнали, забравени. Не им е обърнато внимание. Извън контекста на времето — филм, който е минал "на ура" при премиерата си, изведнъж след десетки години се оказва ненужен. Друг, заснет набързо, формално и без блясък, започва да расте по някакъв странен начин. Виждаш връзките в главата на онези режисьори, екипи и актьори, които са го правили. И са изпълнили работата си със уважение към времето.
Никой не знае нищо за съдбата на един филм. Всичко е въпрос на късмет. Може да се случи нещо, може да не се случи. Нищо не е сигурно, всичко е тленно дори изкуственият интелект. Добре, че Българската Национална филмотека най-накрая получи средства и благоволение по европейска програма, за да почне да възстановява архива на старите български филми.
В този смисъл съм много благодарен на "Филмаутор" с неговия фестивал "25 през 2025: История на кино", че се спира на този филм и с това помага да бъде запомнен за още 140 години.
- Може ли киното да възпитава историческа памет по-добре от учебниците?
- Учебниците се пренаписват от всеки нов победител.
Истината е относителна, но киното може да припомня, да подсказва посоката. Да дава енергия - течение, по което един млад човек може да се движи и да изгради своето въображение. Защото човек е изгубен, ако няма какво да следва във въображението си.
В този смисъл - да, филмите могат да бъдат "час по история". Не с претенция за абсолютна истина, а с желание да дадат на зрителите усещането за духа на времето. Това е важно, това е нужно.
- Върху какви проекти работите в момента, имате ли идеи за други исторически филми?
- Работим върху един нов филм, който се казва "Пилоти". "Пилоти" разказва за онези млади момчета от периода 1941 - 1945 г., които летят над София и се опитват отчаяно да запазят от бомбите покривите над главите на близките си. И тъй като отново са попаднали в сложно историческо време - от страната на загубилите, внезапно се оказват виновни, животът им е ликвидиран, съсипани са през последвалите годините. От млади 23-24-годишни, летящите момчета се приземяват и до края на дните си кретат, едва изхранвайки семействата си.
Но не за това е филмът. Той е за младостта, за радостта, за дълга, за смъртта. Сюжетът е как един американец идва да разбере кой български пилот е свалил самолета му.
В разговорите между двамата не се раждат големи "мъдрости", а човешки въпроси за войната: Защо всъщност? Какво правим ние? Кои са тези хора, които хвърлят бомби! Кой е виновен - едните ли, другите ли?
Научихме ли нещо от уроците на войните? И има ли значение за мъртвите въпроса - Кой започна пръв? В крайна сметка войната е една "велика" човешка каша, в която млади мъже са принудени да правят своя избор между смъртта и смъртта.
В момента сме в началото на подготовката за снимки. Това е изключително сложен филм - трябва да решим как да заснемем сцените със самолетите. Няма как всичко да е компютърни ефекти - нужна е и истинска машина, до която пилотът да се докосне. Водим разговори с екип, който може да помогне. Плановете са снимките да започнат през февруари догодина. По-голямата част от филма ще се снима в Бургас, където открихме много подходящи места.
Предстои труден път, но се надявам филмът да има добър късмет.
