Екатерина Григорова, Ина Иванова, Румен Денев, Нинко Кирилов, Тодор Николов, Любов Кронева, Юри Лазаров, Петър Чухов, Ева Гочева… Това са само малка част от имената, ставали лауреати в конкурса „Морето!“, организиран от сдружение „Лумен“ и провеждан в Ахтопол в началото на есента. Вече десет пъти, между другото, своеобразен юбилей. А имената, които изредих, са в момента (а някои и преди) едни от стойностните и значимите, задаващи в известна степен тренда на днешната българска литература.

В България има много литературни конкурси, едва ли могат да се изброят. Някои от тях са утвърдени институционално отколе като наградите „Христо Г. Данов“, наградите на София, конкурсът „Южна пролет“ в Хасково, за превод на Съюза на преводачите, пак за превод в Пазарджик на името на Стоян Бакърджиев… Други се появиха и сдобиха с авторитет след промените: „Роман на годината“, „Дъбът на Пенчо“ (наградата прекъсна със смъртта на нейния създател Светлозар Игов), поетичната „Иван Николов“ и широките като ветрило „Перото“… Имаше някога награда за sms-поезия, в Трявна продължават да дават Славейковата за едно стихотворение, в Поморие е Яворовата, в Стара Загора „Веселин Ханчев“ за млади поети без книга, в Шумен – за автори студенти също без книга, както и поетичната на името на Иван Пейчев, наградата „Рашко Сугарев“ за разказ от млад човек… Относително наскоро се роди призът „Йордан Радичков“ за публикуван сборник с разкази, връчван в Берковица, където писателят е учил в гимназията „Д-р Иван Панов“ (където и аз съм учил, да се похваля). Участници в конкурсите не липсват, с журито е по-сложно – утвърдените и всеобщо признати имена (прочее, такива няма) в българското културно поле не са толкова много, затова и понякога наградите както взривно тръгват, така и омърлушено вегетират. Бил съм жури, знам: има някои автори (автори?), изреждащи във визитката си отличия откъде ли не, включително от Долно Нанагорнище – не съм ги и чувал, но като видиш произведенията им, ясно ти става, че техните т.нар. награди за нищо не стават. Покойният Христо Карастоянов се шегуваше по този повод, че като прочете някоя такава „творческа“ автобиография, му идвало да захвърли молива – толкова малоценен на фона на такива литературни корифеи се чувствал. Петър Чухов споделя друго: попада му пред очите някакъв конкурс, но не се втурва мигом да пише и да го печели, а проверява: кои са отпреди носителите, какви са им творенията, кой е в журито… И тогава решава дали да участва. Защото наистина има конкурси, в които е най-добре да не участваш, нека си живуркат самодостатъчни и малоценни…

Е, конкурсът „Морето!“ не е от тях. Никога не е бил. Създаден по идея на Георги Ингилизов и Катя Съева (която е негов двигател и днес) за неиздавана творба – стихотворение или разказ, на морска тема, мотивите им са благородни и негласно евристични: българските автори да се обърнат с лице към морето, което иначе в тяхното творчество не заема кой знае какво значимо място. Не друг, а Патриарха на българската литература Иван Вазов е написал: „Дойдох в пространното море, де нищо не цъфти, не мре“ (в „Ековете“), а това няма как да не е вгорчавало творческите устреми на Георги Ингилизов, един от най-преданите и талантливи български маринисти. Той много си е говорил на тази тема с Върбан Стаматов (написал прекрасната есеистична книга „Българинът и морето“), със Севда Севан, със самата Катя Съева… Обогатяване на българската маринистика със свежи творби, превръщането на морето в основен герой, с поглед към него неочакван и изненадващ. Тъй като – бидейки една от вечните теми в изкуството, твърде често то звучи в разкази, романи, стихове и песни тривиално, банално, клиширано. Конкурсът „Морето!“ е призван да обърне тази изтъркана оптика, стреми се да открои (и откроява) онези произведения, където морето не е плаж, вълни, слънце и любов, а сюрприз, понякога стряскащ и смущаващ. Защото морето е стихия, а към тази стихия трябва да подхождаме с уважение и трепет, не с евтините подскачания на загорели курортисти. И тъкмо тази стихия вече десет години стои като мегалитен нос, забит във вълните, устоявайки литературно на техния непрекъснат бучащ прибой – яростен и напорист.

Ако не се лъжа, вече шест (или седем) години съм част от конкурса „Морето!“, един от журито съм. Георги Ингилизов си отиде на 3.II.2018 г. и Катя Съева (по негов завет) се обърна към мен да продължа започнатото. Пак той ѝ поръчал да привлече и Христо Карастоянов – големия български писател от Ямбол, дали пък няма да се включи. Разбира се, включи се – Христо беше широка душа с усет за онова кое е важно и не трябва да бъде изоставяно. Четири години работихме заедно, какво ли не мина пред очите ни, тъкмо по повод участниците в този конкурс той шеговито се закани да хвърли молива. Но чувството му беше безпогрешно и тримата – той, Вера Петрова, преводачката от италиански, и аз отсявахме ли, отсявахме плявата (а плява бол – всяка година към 250–260 творби трябва да се прочетат и оценят), за да стигнем до зрънцата – истинските бисерни зрънца, благодарение на които „Морето!“ се сдоби и с признание, и с авторитет. Но конкурсът притежава и друго, изключително важно – памет. Връчва награда на името на Георги Ингилизов (която осигуряват дъщерите му Аля и Кристина), а тази година учреди приз и на името на Христо Карастоянов (пръв негов носител стана Любов Кронева). Няма да изреждам всички лауреати, но съм длъжен да подчертая колко много хора помагат на това събитие да се случва в Ахтопол в края на летния сезон, когато сякаш всичко замира и се оттегля в летаргичен сън – над 30, че и повече човека. Сред тях художници, галеристи, хотелиери, рибари, администратори, всякакви… Е, без общината, ама конкурсът пак се получава. Неотменно. Всяка година.

Името е взето от Христо Фотев, стихотворението „Морето! Най-голямото събитие!“. Изглежда, че най-важно в названието е тъкмо морето, но аз бих изтълкувал иначе – най-важен е граматичният знак, тия две удивителни, които следват както морето, така и събитието. Подчертава с тях големият поет не само уникалността на морето, но и неговата удивителност – неповторимо, непредсказуемо, безкомпромисно. И – вземайки ги за свой ориентир, конкурсът „Морето!“ заявява същите характеристики: неповторимост, непредсказуемост, безкомпромисност. Защото само така се създава истинска литература. И само така се организира конкурс, който да остане и да пребъде…  

Лауреати на 10-ия юбилеен конкурс „Морето“ – Ахтопол, 2025 г.:

Специална награда „Христо Карастоянов“ – Любов Кронева
Специална награда „Георги Ингилизов“ – Петър Чухов

Проза:

Първа награда – Екатерина Григорова
Втора награда – Добрина Костадинова
Трета награда – Алберт Бенбасат
Награда „Винаги море“ – Майя Виткова-Косев
Награда от Galera ah gallery – Ирина Пожарицкая, гр. Елена

Поезия:

Първа награда – Петя Цонева
Втора награда – Нинко Кирилов
Трета награда – Ренета Бакалова
Награда „Винаги море“ – Бончо Къров
Награда от Galera ah gallery – Живка Иванова
Награда от Galera ah gallery – Биляна Димова
Награда от Черноморски институт – Ева Гочева.

За конкурса „Морето!“ и за морето като най-голямото събитие може да научите повече от предаването „Гласът на времето“ на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио, излъчено на 5 октомври 2025 г. директно от Galera ah gallery – Ахтопол.