Fangirl, изложба на Невена Екимова, галерия „Васка Емануилова“, 29 октомври–7 декември, 2025 г., куратор Ренета Георгиева
Според речника на Кеймбридж думата „фенгърл“ означава „момиче или млада жена, която e почитателка на някого или нещо, например актьор, вид музика, технология и т.н.“. В популярната култура „фенгърлстването“ е спрягано за инфантилно, на границата с истерично и обсесивно поведение, затова и често е иронизирано. В самостоятелната изложба Fangirl на художничката Невена Екимова с куратор Ренета Георгиева обаче това явление е представено като движеща сила и ключов аспект в живота на младата жена, която опознава, преживява света и формира своята личност. Това е строго индивидуален опит, но едновременно с това и универсален ключ към женския поглед и естетизация на опита.
Откриването в галерия „Васка Емануилова“ се състоя на 29 октомври, а изложбата ще продължи до 7 декември 2025 г. Тя е осъществена в рамките на програмата „Съвременно изкуство“ и е част от специалната програма, с която се отбелязва 120-годишнината от рождението на Васка Емануилова, определяна като първата жена, която оставя трайна следа в българската скулптура. Изложбите в галерията, кръстена на значимата българска скулпторка, винаги дават възможност за интересни кураторски решения, тъй като там има постоянна експозиция на произведения на Емануилова.
Невена Екимова, Fangirl, галерия „Васка Емануилова“, фотография Боряна Пандова
Съвременните творби на Невена Екимова са вплетени в това пространство, носещо история, за да разкажат част от нейната лична такава. Временните намеси в „реда“ на устойчивия материал, използван за скулптурите от Васка Емануилова, контрастира с ефимерността на голяма част от съдържанието на изложбата на Екимова. Може да се каже обаче, че си приличат в деликатния подход и отношение към детайлите. Екимова използва различни медии и предмети, за да изрази своя „фенгърл“ свят: рисунка, снимки, текстилни картини (куилт), видеоматериали, фигурки на комикс герои, музикални албуми и текст с откровения и мисли като от дневник, който е излят от ръцете на авторката директно по стените на галерията с маркер или написан на привидно несвършваща хартиена бележка, която се вие по стените на всички зали и съпровожда посетителите. Всичко това създава усещането, че човек се разхожда сякаш в главата на художничката, а галерията е музей на нейните емоции, копнежи, страсти и спомени. Женската гледна точка тук не е противопоставена на мъжката, тъй като последната изобщо не присъства. Ако в изкуството традиционно жената е просто муза, идеализиран образ и пасивен обект, то тук наративът е ръководен изцяло от женския поглед, а обектите на обожание са мъже. Рисунките по стените, героите от видеата, фигурките на супергероите, разхвърляни по леглото в единия ъгъл на една от залите в галерията[1], хвърчащият лист с лика на Кърт Кобейн[2] – все мъже, съзерцавани, обичани и съхранени във вътрешния свят на женския субект.
От всеки ъгъл дебне различен спомен, възпроизвеждат се преживявания и емоции. На едно място наблюдаваме два портрета, служещи за контраст един на друг. Единият е на млад мъж с дълги руси коси, а другият на по-възрастен мъж с космати гърди и бръчки по челото. На стената са написани две описания, обрисуващи как авторката вижда красотата в „младия любовник“ и „стария любовник“ по поетичен начин. Близо до тях на стената има мъжки портрет, а до него възпроизведен спомен от детството: „Забранено ми е да влизам в хола, когато се събират, защото съм на десет. Всички гледат как поднасям рисунката. Тя представлява портрет на баща ми. Всъщност това беше една карикатура на Марсел Пруст, която прерисувах и адаптирах“.
Докато човек разглежда изложбата, преминава през резките скокове от финото чувство за хумор към емоционалните изповеди (във видеоматериалите в една от залите) и вулгарните шеги с приятели, интимните преживявания и текстови откровения. Жената тук е флуидна, тя е автор, фен, младо момиче, но и зряла художничка, която се връща към моменти, в които е влюбена, уязвима, разгневена, тъжна или пък много щастлива. Младото момиче и младостта не са идеализирани като „пик на живота“ или пък външността, а са представени като амалгама от автентични, вълнуващи моменти, които остават част от сложната „сплав“ на Аза. Момичето тук не е фаза, която трябва да се преодолее или надрасне, а част от личността на авторката, която не трябва да бъде „приспивана“ и забравена в миналото. Затова изложбата може да се разглежда като завръщане към себе си и моментите, които правят човек такъв, какъвто е.
Невена Екимова, Fangirl, галерия „Васка Емануилова“, фотография Боряна Пандова
Начинът, по който Екимова „разказва себе си“ чрез хаотичните си мисли, отбелязани на хартия, през възпроизвеждането на обичаните в живота си мъже, ярките емоции, страсти и травми, оставили отпечатък в нея, напомня за т.нар. „женско писане“ или écriture feminine (на фр.) в литературата. Представителките на това течение[3] се опитват да изразят уникалния женски опит чрез тялото, интегрирано в определен контекст, който го определя йерархично и социално. Авторките създават лингвистично пространство за изразяване на цялостния екзистенциален опит на жената. В кураторския текст към изложбата се споменава, че Невена Екимова скоро е навършила 40 години. Това събитие задава посоката в изложбата, тъй като носи своя символичен заряд: тежестта на определени очаквания за задължително „скъсване“ с един етап от живота, за да се даде път на друг. Затова Fangirl може да се разглежда като опит за тяхното предоговаряне, преоценка, като настояване за личностната автентичност, изградена грижливо в младежкия опит, и съхраняването ѝ. И за целта авторката се въоръжава с наивността на очарованото „момиче фен“ и кибрита на тийнейджърския бунт, за да ги внедри в осъзнатата жена творец, в която се е превърнала благодарение на тях.
[1] На леглото посетителите могат да сядат и да използват дискмена и слушалките, за да си пуснат музика на тийнейджърските идоли на художничката.
[2] На него не пише, че е Кърт Кобейн, но рисунката възпроизвежда почти идентично чертите на фронтмена на Nirvana.
[3] Елен Сиксу, Юлия Кръстева и Люс Иригаре.
Александрина Петрова
