Военен провал или „героичен партизанин“

Най-известната книга от Гевара се казва „Партизанска война“. Надписът под прочутата му снимка гласи „Героичен партизанин“ (в холивудската версия -„Партизанин“). Най-големият му провал обаче е именно като партизанин. Няма никакви сведения да е победил в нито една истинска битка.
Умберто Фонтова Най-известната книга от Гевара се казва „Партизанска война“. Надписът под прочутата му снимка гласи „Героичен партизанин“ (в холивудската версия -„Партизанин“). Най-големият му провал обаче е именно като партизанин. Няма никакви сведения да е победил в нито една истинска битка. Информацията, че действително се е сражавал на бойното поле, е изключително оскъдна. Ако не беше се запознал с Нико Лопес, кубински имигрант в Гватемала, който по-късно го представя на Фидел и Раул Кастро в Мексико сити, Гевара щеше да прекара живота си като скитник в приют, да се бие заради жени и да пише нечитаема поезия. „Че“ означава „пич“ Прякорът му „Че“ е даден от кубински имигранти, с които другарувал в Мексико. Кубинската версия на тази дума е „чико“, а вариантът на Майкъл Мур е „пич“. Думата е по-скоро от италиански, отколкото от испански произход. Кубинците забелязали, че Гевара често я употребява и така му излязъл прякорът. Кастро привлякъл новия си приятел като партизански лекар (въз основа на собствените му фалшиви твърдения) преди „инвазията“ им в Куба. При тежкото пътуване по бурното море от Юкатан до провинция Ориенте в Куба, в разбитата яхта „Гранма“, един партизанин видял, че Гевара лежи в несвяст в каютата. Изтичал и докладвал на командира: „Фидел, май Че е мъртъв!“. „Ако е мъртъв, хвърли го морето“, отговорил Кастро. Гевара, който бил припаднал от пристъп на астма и от морска болест, все пак останал на борда. Кръщение с огън Партизаните на Кастро пристигнали от Мексико с „Гранма“ на кубинския бряг три дни по-рано. Но един селянин предупредил кубинската армия за пришълците и тя им устроила засада в поле със захарна тръстика на име Alegria del Rio. Селянинът очевидно не познал освободителите си. След като чул първите яростни куршуми срещу славното му въстание, великият командир Кастро изчезнал и оставил хората си да се сражават вместо него. Бъдещият върховен вожд хукнал из захарната тръстика с такава скорост и бягал толкова дълго, че човек се чуди дали не е пропуснал истинското си призвание – баскетболист от шампионската лига. Нали легендата за Кастро гласи, че отлично играе баскетбол? Няколко седмици след тази схватка, когато Кастро командва само една дузина окъсани и гладни „партизани“ в Сиера Маестра, при него пристигат няколко от богатите му градски поддръжници. „Какво да направим?“ – питат го те. – Как да помогнем на славното въстание против този негодник мулат Батиста? Ще ти дадем чекове, ще ти купим оръжие, ще доведем още хора. Кажи ни Фидел, с какво да помогнем?“ Кастро отговорил: „Засега ми докарайте тук журналист от New York Times“. Сражението за Санта Клара Най-известният военен подвиг на Гевара като кубински командир, е битката за Санта Клара през декември 1958 г., в резултат на която Батиста губи надежда и бяга от Куба. „Хиляда души убити в петдневни яростни улични сражения“ – тръби New York Times с големи букви на първа страница на 4 януари 1959 г. „Командирът Че Гевара призова войските на Батиста да спрат огъня, за да бъдат прибрани труповете от улиците“. „Гевара обърна изхода в тази кървава битка и разгроми силите на Батиста, наброяващи 3000 души“. Всъщност битката за Санта Клара въпреки репортажите на предшествениците на Джейсън Блеър била незначително събитие. Журналистите от New York Times, които по онова време са под влиянието на Кастро, съобщават каквото на него му е изгодно, въпреки че на мястото на сражението няма никакви репортери. В действителност войниците били „прогонени от влака” с помощта на подкуп, даден от Гевара на командира им, без нито един изстрел, да не говорим за коктейли „Молотов“. Днес този брониран влак е голяма туристическа забележителност в Санта Клара. В последен опит да спре партизаните в края на декември 1958 г. Батиста изпратил от Хавана за Санта Клара влак, натоварен с 373 войници и боеприпаси за четири милиона долара. Гевара вади долари Хората на Гевара в Санта Клара разкопали релсите с булдозер и влакът дерайлирал, преди да достигне града. Тогава няколко партизани стреляли по него и няколко войници отговорили на стрелбата. Никой не бил ранен. След малко партизаните се приближили до локомотива, размахвайки мирно знаме, и един от офицерите от влака, Енрике Гомес, излязъл да ги посрещне. Гомес бил заведен при командира Гевара. „Какво става, не сме се разбирали така!“ – извикал Че. „За какво става дума?“ – запитал учуденият Гомес. Оказало се, че без знанието на войниците влакът и боеприпасите били продадени на Гевара от Флорентино Росел, полковник от армията на Батиста. Полковникът междувременно успял да избяга в Маями. Според различните източници цената била от 350 хиляди до един милион долара. „Цялата работа била подготвена за пред фотографите“ – казва Мануел Серехо. Влакът вече бил продаден на Че, без нито един изстрел и от двете страни. Че заповядал влакът да даде заден ход, за да извадят релсите с булдозер. После придвижили композицията напред и така инсценирали зрелищното „дерайлиране“ за „фотографите“. Сделки вместо битки Изглежда че Гевара най-сетне се научил от Кастро как да води „партизанска война“. Но Че имал причини да се ядосва – срещу хората му били отправени истински изстрели. Има и други свидетелства на очевидци за прочутото „превземане“ на провинция Лас Виляс, което се случва малко преди фамозната „битка“ за Санта Клара. „Колоната на Гевара се промъкнала до американската експериментална селскостопанска станция в Камагуей. Гевара помолил директора Джо Макгуайър да осигури човек, който да занесе пакет до военния командир на града. Пакетът съдържал сто хиляди долара и една бележка. Партизаните преминали спокойно през провинцията пред очите на бездействащите войници на Батиста“. Франциско Родригес Тамайо бил партизански капитан, който присъствал на много от тези сделки. Избягал месеци след победата на въстаниците. На 25 юни 1959 г. той твърди пред вестник El Diario de Nueva York, че Кастро имал още 4,5 млн. долара в този „фонд“ след революционната победа. И прибавя: „Не знам какво е станало с тези пари“. „Кастро държеше парите в торби от юта в лагера“ – свидетелства бившият партизанин Хосе Бенитес. „Виждал съм торби, пълни с песо“. Въпреки че битката при Санта Клара била купена и всъщност нямало битка, Гевара заповядал 27 войници на Батиста да бъдат разстреляни като „военнопрестъпници“. По това време Гевара изхвърлил дебеличката си и непретенциозна перуанска съпруга Хилда Гадея заради новата си изгора – стройната кубинска блондинка на име Алейда Марч. Броят на убитите Служителите в американското посолство в Хавана се усъмнили в героичните и кървави битки, описани от New York Times, CBS, Look. Служителите проверили всеки достоверен източник и свидетелско показание за войната, която според New York Times била гражданска, кървава, с хиляди жертви. Американците открили, че в цялата кубинска провинция за две години на „ожесточени“ битки между въстаниците и войските на Батиста, общият брой на жертвите от двете страни бил 182 души. В собствения си дневник Че Гевара пише, че общата цифра на загубите на неговите сили през цялата двегодишна „гражданска война“ е 20 души. Толкова приблизително са всяка година жертвите на карнавала в Рио де Жанейро. С две думи – армията на Батиста отказала да се сражава. Прес-хижата на Кастро В един момент в планините на Куба изглеждало, че има повече журналисти, отколкото партизани и войници. На една колиба в партизанския лагер на Кастро дори имало надпис „Пресхижа“. Там се помещавали многобройните американски репортери с камерите си, осветителна и звукова техника, грим и кошници с храна. През март 1957 г. CBS изпраща двама репортери в Сиера Маестра - Робърт Тейбър и Уендъл Хофман, с микрофони и камери да вземат интервю от Кастро и партизаните му. Резултатът е „Историята на партизаните в кубинските джунгли“ – драматичен киноразказ, показан в най-гледаното време по американската телевизия. Всъщност в Куба няма джунгли в истинския смисъл на думата. „Партизаните“ не били повече от двадесет и четири души по онова време, въпреки че New York Times и CBS говорят за „стотици“ бойци. Борбата на партизаните тогава се състои само в няколко засади и убийства на войници на Батиста, обикновено, докато спят в селските си колиби. Човече, ти си напълнял Началникът на протокола в американското посолство в Хавана Ричард Кушинг трябвало да бъде неофициален гид за тълпите от американски журналисти, които искали да заминат за Сиера Маестра да интервюират Кастро и сподвижниците му. Един от тях, който не бил виждал Кастро от дните на мексиканското изгнание, се изкачил в планинския лагер. „Човече, та ти си напълнял! Колко килограма си качил?“ Това било съвсем естествено – „партизанската война“ на вожда всъщност била безкраен празник. Гевара нямал никаква заслуга за абсолютно правилните действия на Кастро – подкупване на командирите на Батиста и после, представяне на незначителните схватки като „Карибски Сталинград“ пред международната преса. Но откъде дошли парите за подкупите? Както видяхме, от богатите политически противници на Батиста. Как обаче Кастро убедил бизнесмените да финансират движението „26 юли“? Като обещавал демокрация и просперитет за Куба. Повечето командири на Кастро знаели, че войната им с Батиста била ловка измама. След забележителната победа те унищожават малкото хора на Батиста, които все пак се съпротивлявали (повечето от тях били от скромен произход), после се заселват в имения, откраднати от богатите поддръжници на бившия режим, и се наслаждават на плячката си. Превод Огнян Дъскарев

Станете почитател на Класа