Милкана Бошнакова Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари (стар стил) 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов, а псевдонима си Яворов получава от Пенчо Славейков, благодарение на когото става сътрудник и редактор на сп. „Мисъл“ - най-доброто литературно списание от онова време. Поезията не го удовлетворява - той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 г., когато прекратява революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Влюбва се в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но тя умира много рано. По-късно има барутна връзка с Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 г. Любовта му към тази жена се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, която сама по себе си е литература, е белязана от пламенни страсти и адови съмнения. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убил Лора, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Личните бележници на П. К. Яворов са 9 на брой, с различия в размерите, кориците, хартията и броя на листата във всеки от тях. Общият брой на листата им е 349 (698 страници), като от тях тези със записи са 165 (336 страници) – почти половината, а останалите са празни. Непременно трябва да се изясни, че през 2003 г. бележниците бяха реставрирани в Лабораторията за консервация и реставрация в НБКМ, защото някои от тях бяха в тежко състояние, с откъснати и объркани страници. При реставрацията точното място на всяка страница бе възстановено. Хронологическият отрязък от време, през който поетът използва бележниците, е почти 15 години. Най-ранната дата на която прави запис в един от бележниците си, е 20 ноември 1899 г. в Поморие – в първи Анхиалски бележник, а най-късната е 26 февруари 1914 г. в София – във втори Софийски бележник. Тези петнадесет години са фактически най-значимите и плодотворни в неговия живот – от годината, когато излизат първите му публикации в сп. “Мисъл” и той става новото българско поетично явление, до годината на смъртта му. Разбира се, записите в тефтерчетата не са разпределени равномерно за цялото това време. Най-много вписвания поетът прави през 1899, 1900, 1903 и 1912 г. От годините 1905–1911 г. няма никакви записи, а от последната 1914 г. записът е само един. Вече бе споменато, че по-голямата част от съдържанието на бележниците са ръкописи на поетични произведения – поетът е записал в тях повече от 50 свои стихотворения, без да влизат в това число различните редакции на някои от тях. Повечето от редакциите на творбите са съвършено непознати и с основание ще предизвикат интерес сред специалистите. Има стихотворения с две и три редакции, но най-много варианти съществуват на забележителната творба “Нощ” – 9 на брой, при това записани с многобройни поправки и зачертавания. Този факт е силно доказателство срещу тезата на Михаил Арнаудов, че Яворов почти не преработва произведенията си, защото творческият акт при него е предимно мисловен, и той записва на книга вече окончателно оформени стихове. Напротив – личните бележници на поета са илюстрация за нелек творчески процес и за високите художествени критерии, които си е поставял– на много места окончателният текст е върху тройно задраскване. И това ни най-малко не накърнява божествената му дарба. Освен непознатите редакции на известни творби, има и четири-пет стихотворения, които са почти неизвестни на читателите – четиристишието “Все пак” от лятото на 1900 г., “Ще дойде някога” – от 1903 г., “Обичам те” и “Да беше цвете сред цветята” – от 1904 г., началото на стихотворението “Дневник” и непознат вариант на “Забравена” (“Милица”) в I Софийски бележник. Някои от тях публикува Г. Найденова-Стоилова във второто издание на Летописа, но те не влизат в нито едно издание на Яворови творби. Самият факт, че поетът не ги включва в свои стихосбирки, е красноречив за отношението му към тези стихове, но за изследователите явороведи те са съществени. Почти във всички бележници има записи на идеи за различни творби: на “Градушка”, “На нивата”, на драмата “Индже”, на редица нереализирани произведения. При описанието на всеки бележник тези записи са конкретно посочени. За пръв път в настоящото издание е направено пълното разчитане на стенографските бележници на П. К. Яворов и това с основание ще предизвика интерес най-вече сред историците – изследователи на Македонския въпрос, тъй като поетът използва стенография най-много като четник в Македония през 1903 г. Преди да продължа тази тема, е нужно да се спра на един неизяснен до днес въпрос: откъде Яворов знае стенография? Поетът учи една година стенография като ученик в Пловдивската мъжка гимназия “Александър I” през 1891/1892 г. и единственият засега сигурен източник, доказващ това, е класната книга на гимназията. Там дори е отразено, че през септември 1891 г. ученикът Пейо Тотев получава “много добър по латински език, стенография и аритметика”. Според опитни стенографи една година е достатъчен срок да се овладее задоволително стенографското умение, без да се изисква добра скорост при писане. Не по-малко любопитен е въпросът кой е учителят на Яворов по стенография. Тъй като Г. Найденова не посочва името му (навярно то не фигурира и в класната книга). От допълнителни проучвания става ясно, че от 1885 г. до 1905 г. преподавател по стенография в Пловдивската мъжка гимназия “Александър I” е създателят на българската стенография, словенецът Антон Безеншек. Безеншек идва в България веднага след Освобождението – в 1879 г., по покана на министър Гр. Начович и започва дейност като стенограф в Народното събрание и учител по стенография в Софийската класическа гимназия. През 1884 г. Константин Величков го кани в Пловдив. Безеншек се премества заедно с трима свои ученици и основава стенографско бюро в Областното събрание на източнорумелийската столица. След Съединението в 1885 г. остава в Града на тепетата като редовен учител по стенография, старогръцки език, логика, психология и етика в Пловдивската областна гимназия (по-късно наречена “Александър I”). Най-вероятно именно Безеншек е учил младия Яворов на стенографско изкуство в Пловдивската гимназия. Възможно е придобитите знания по стенография да са помагали на Яворов и преди, но със сигурност са му от полза през 1903 г. Тогава 25-годишният поет е четник в четата на Гоце Делчев и списва вестника “Свобода или смърт” в поробена Македония в продължение на повече от четири месеца. Преживява трудни, но и вълнуващи моменти: работи в условия на непрестанна опасност от страна на турската власт – преследвания, потери, сражения, предателства, но с очите си вижда себеотрицанието, с което македонските българи се включват в борбата за свобода, и чистата им вяра в силата на свободна България. Яворов записва в бележника всеки ден преживяванията си дори и при невъзможни за писане условия: на приклада на пушката или на коляно по време на почивка. Стенографското умение му дава възможност да пише бързо, да събере много информация на малко страници и писаното да не може да бъде прочетено от всеки.