- Г-н Вълчанов, успяхте ли да се видите с Душан Ковачевич, преди да започнете работа над “Радован III”? - Павел Васев, директорът на Сатиричния театър, така се въодушеви от шанса да поставим “Радован III”, че се нагърби с огромна организационна работа. Издири преводачката на пиесата Мария Йоанна Стоядинович, после ме командирова до Белград, за да разговарям лично с автора. За щастие и моят стар приятел, режисьорът Пуриша Джорджевич, се включи в преговорите. Срещнахме се с Душан Ковачевич и се убедихме взаимно,че можем да поработим. - Душан Ковачевич е популярен автор в България от хитовите постановки в Сатирата и от “Сборен пункт” в Народния театър „Иван Вазов“. Що за човек е той? - А, не мога да кажа! През цялото време живеех със страха дали ще се съгласи да даде текста си, защото той си е, хм, голям автор! По цял свят го поставят! Само в Белград пиесите му са играни 2500 пъти пред милион и половина зрители. - Да не го е хванала звездоманията? - А, не! Толкова интелигентен и способен човек не може да стане жертва на звездомания. Просто водихме делови разговори, без много смешки. Пък и нямаше време за взаимно опознаване, защото моята визита бе почти туристическа – отиваш, вършиш работа и бързаш да се прибереш! - Съдържанието на “Радован III” е абсурдно и хиперболизирано. Какво е посланието на постановката Ви – само да разсмее публиката, или да й каже нещо повече? - Абе, нека най-напред я разсмеем! А ако успеем да кажем нещо повече, ще ни е добре дошло! Всичко зависи от настройката на зрителите - кой как е спал през нощта, какво е прочел през деня, кого е намразил или заобичал предишната вечер, как е дошъл в театъра. От хората в залата може да се очаква всичко –и добро, и лошо! Ако някой не е в настроение, просто ще влезе в театъра, а щом се вдигне завесата, ще си каже: ”А, ето го оня идиот, дето вчера си говорихме с него! Същият си е!” Оттук нататък е безсмислено да си правиш планове кого ще разсмиваш и какво ще му внушаваш! - Означава ли това, че ние, балканците, сме абсолютно неуправляеми и си правим каквото си искаме, независимо какво се случва около нас? - Като дълбоко законспирирани мазохисти ние, балканците, си обичаме безобразията. Това е истината! Харесваме си ги и се хвалим с тях. Крещим: “Вижте ни какви сме вандали и животни, ей!” И се гордеем, че само балканците са способни да вършат безобразия. Мисля, че това е съвсем нормално. Всеки човек, независимо къде е роден и с какво се занимава, ако се освободи от чувството за мания, може да си псува и плюе колкото си ще. Всъщност “Радован III” е пиеса за самоплюенето. Никой от героите не се обижда и не се засяга от оплювките! - Оказва се, че Бай Ганьо е жив и здрав и в наше време и триумфално шета из Балканския полуостров? - Бай Ганьо е по-жив от всякога! И се радва, и се хвали с непреходната байганьовщина! В периоди на миграция, какъвто е и сегашният, балканските народи съхраняват своя патриархален бит, вкоренения си манталитет. В една нова, почти непозната среда, те успяват да запазят себе си. Няма нищо чудно, че балканецът ужасно тъгува, ако не може да си храни прасетата на балкона. И чудо ще направи, за да си ги гледа точно там, на терасата. И прасетата, и кокошчиците! - Светът се превърна в едно голямо село. А Радовановци си хранят прасетата на балкона. Важно ли е това за човешкия род? - Важно или не, то е съвсем естествено. И никой не бива да се плаши от прасетата. Радован си носи патриархалния дух. И ужасно се дразни, че му вкарват клозета в къщата или апартамента. Абе, как ще има клозет там където спи, бе! Затова ние построихме два външни клозета на сцената. С това главоломно разместване на народите из Европа навсякъде из континента са плъзнали едни радовановци, край нямат! Не само сърби, не само българи. От всички нации. И какво ли не може да се очаква вече от тях. Един известен сръбски сатирик, вече покойник, казваше: “Радничка класа утекла - леле! Радничка класа се вратила – леле леле.” Пръснала се е по света сиромашката класа, какво ще правим без нея? А сега същата тази класа се връща! Завръщането се оказва много по-страшно от заминаването, защото сиромасите се прибират у дома с натрупан опит, с нови възможности. И като се натъкнат отново на лайната, в които са живели някога, започват да дават акъл и да критикуват: “Ама как, моля ви се, какво е това безобразие тука?“ Пораждат се конфликти, усетени по неповторим начин от Душан Ковачевич. Дано успеем да ги покажем на сцената! - В постановката участва съзвездие от актьори, любими на публиката. Доволен ли сте от тях? - Стига с тия звезди и съзвездия! Старателни и талантливи актьори, това е всичко!Всеки по собствен начин е различен, а им се налага да изпеят една обща мелодия. Това не освобождава единия от бездарие, а другия - от величие! Важното е да се работи! - Щастлив ли сте, г-н Вълчанов, че се връщате в театъра след толкова дълго отсъствие? - Напишете го така: ”Той замълча, а отговор дали е щастлив или нещастен, не последва.”